Решение № 10561 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2019 г.

Решение № 10561 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2019 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник-сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР /ОД МВР/ - Велико Търново, подадена чрез пълномощник, против решение № 238 от 10.05.2019 г. по адм. д. № 178/2019 г. на Административен съд - Велико Търново. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, с което искането на Р. Янков бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Р. Янков, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд, в производство по чл. 256 АПК, е осъдил началник-сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Велико Търново в едномесечен срок от влизане в сила на решението да възстанови контролни точки на водача Р. Я. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че в периода от 2006 г. до 2010 г. на водача са издадени 5 броя наказателни постановления, с които са му отнемани контролни точки. Със заповед № 130336/09.12.2013 г. началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР - Велико Търново е приложил по отношение на Янков принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, като е посочил, че с влезли в сила наказателни постановления са отнети всички контролни точки на водача. Заповедта е оспорена по съдебен ред и с влязло в сила решение по адм. д. № 42/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е отменена. Административният орган е издал нова заповед № 14-1275-000275/07.07.2014 г., с която е приложил на същото основание същата принудителна административна мярка. И този акт е отменен с решение по адм. д. № 689/2018 г. на АС - Велико Търново. С молба от 24.01.2019 г. Р. Янков е поискал от органа да му бъдат възстановени служебно контролни точки, като не е спорно, че органът не е предприел действия по възстановяването. Съдът е приел, че началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Велико Търново е следвало служебно да възстанови контролни точки на водача Р. Янков. Съобразявайки доказателствата по делото, съдът е разгледал две наказателни постановления, като е приел, че за нарушението по наказателно постановление № 930/18.08.2006 г., извършено на 04.08.2006 г., абсолютната погасителна давност съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е изтекла на 04.08.2009 г., а за нарушението по наказателно постановление № 1921/15.05.2007 г., извършено на 14.04.2007 г., абсолютната погасителна давност е изтекла на 14.04.2010 г. С оглед горното е стигнал до извод, че по отношение на нарушенията, посочени в двете наказателни постановления е изтекла абсолютната погасителна давност и те не подлежат на изпълнение. Приел е, че те трябва да бъдат изключени като неподлежащи на изпълнение, поради което общият брой на отнетите контролни точки е 16. След като на водача не са отнети всички контролни точки, предпоставките по чл. 158 ЗДвП за служебно възстановяване на контролните точки са изпълнени и органът е бил длъжен служебно да ги възстанови. Решението е правилно като краен резултат. Административният съд е разгледал искането по реда на чл. 256 АПК. Производството за защита от неоснователни бездействия е регламентирано в Глава петнадесета, Раздел II от АПК. В него ищецът следва да докаже фактите, от които твърди, че възниква задължението, а административният орган - че тези факти не са се осъществили или че са настъпили правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи задължението за фактическо действие факти. Доколкото производството е исково, с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Целта на искането, с което е сезиран съдът по реда на чл. 256 АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено притезание и органът да бъде осъден да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Предмет на осъждането по чл. 256 АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган. В случая органът е сезиран с искане за служебно възстановяване на контролни точки на водача Р. Янков, тъй като не са му били отнети всички контролни точки и същият не е загубил правоспособността си. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредбата/ е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения, като в § 3 от ПЗР на нормативния акт е постановено, че до влизането му в сила броят на отнетите контролни точки се запазва. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление /НП/, което е правораздавателен акт, издаден от компетентен административнонаказващ орган. Начаник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Велико Търново действа като орган на изпълнителната власт. Отнемането на контролни точки е вид регистрационен режим, пряка последица от установено с НП нарушение, но само по себе си не е наказание. В случая, безспорно към датата на подаване на заявлението 24.01.2019 г. има влезли в сила съдебни решения, които установяват със сила на пресъдено нещо липсата на отнети пълен брой контролни точки на водача Янков. Тълкуването на разпоредбата на чл. 158, вр. с чл. 157 ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер. Отнемането на контролни точки е последица от извършването на нарушението. То не е вид санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 ЗДвП. В чл. 25, ал. 2 Наредбата е разпоредено броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС да се водят на отчет от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система. Цитираната разпоредба не освобождава органите от отдел "Пътна полиция" на СДВП в случая на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП да възстановяват служебно отнети контролни точки при настъпване на основанията за това. Предвид изложеното правилен е крайният извод на първоинстанционния съд, че органът следва да възстанови съответния брой контролни точки на водача при наличие на влезлите в сила съдебни актове. Това фактическо действие не препятства органа да упражнява своите правомощия, отчитайки други настъпили релевантни факти. Съдът следва да посочи, че е неотносим към спора първоинстанционният извод за изтекла давност на нарушенията, за които са издадени две от наказателните постановления. Изтичането на абсолютната давност по НК би имала значение при преценка налагането/изпълнението на наказанията, наложени със самите наказателни постановления. Отнемането на контролните точки не е санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Отнемането на контролните точки става автоматично, а възстановяването им следва да се извърши в случая на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд