Решение № 11559 от 13.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Георгиев срещу Решение 503/14.06.2022г., постановено по адм. д. 1045/2021г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлен искът срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пазарджик за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3500 лв., представляващи болки и страдания, унижение и възмущение, резултат от причинени телесни повреди от служител на ответника по време на престоя на Г. Георгиев в Районно управление гр. Панагюрище. Касаторът твърди, че решението е неправилно по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Чрез процесуалния си представител касаторът поддържа, че доказателствената тежест по делото е била неправилно разпределена, че не са били събрани относими към спора доказателства, а събраните не са били правилно ценени. Изтъква, че съдът не е съобразил чл.75 от Инструкция 8121з-78 от 24.01.2015г и практиката на Европейския съд по правата на човека. Моли за отмяна на решението и присъждане на исковата сума изцяло. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пазарджик чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен искът срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пазарджик за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3500 лв., представляващи болки и страдания, унижение и възмущение, резултат от причинени телесни повреди от служител на ответника по време на престоя на Г. Георгиев в Районно управление гр. Панагюрище. От фактическа страна съдът е установил, че Г. Георгиев е бил задържан в помещение за временно задържане на Районно управление Панагюрище, съгласно заповед 310зз-52/24.07.2021 г., издадена от мл. инспектор ООР при Управление гр. Стрелча за времето от 21.00 часа на 24.07.2021 г. до 08.00 часа на 25.07.2021г. Георгиев е отказал да попълни и подпише и декларация (Приложение 1 към чл. 15, ал. 2) относно здравословното му състояние и желанието/нежеланието му да бъде прегледан от лекар. На 26.07.2021 г., е издадено медицинско свидетелство от хирург за установено насиняване в областта на главата, рана в областта на брадата и насиняване в областта на гърба. По делото е представено и съдебномедицинско удостоверение 269/13.09.2021 г., издадено от съдебен лекар и началник ОКПСМ при МБАЛ Пазарджик АД, за това, че Георгиев има белег от рана на брадата и кръвонасядания по тила и гърба. Посочено е, че травматичните увреждания са получени в резултат от действието на твърд тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалият в предварителните сведения. В заключение е посочено, че разкъсно-контузната рана по лицето е причинила временно разстройство на здравето, а кръвонасяданията болка и страдание. По повод подадения сигнал от Георгиев за неправомерна употреба на помощни средства, физическа сила и незаконосъобразно задържане е извършена проверка, съгласно заповед от 10.08.2021 г. на началника на РУ-Панагюрище. Георгиев е твърдял и е дал обяснения, на 24.07.2021 г. вечерта се е скарал с двамата си братя, пристигнала полиция, наложило се един от служителите на полицията да застане между братята. При поискване на личната карта от органите на реда, Георгиев не могъл да я намери. На лицето са били поставени белезници и е отведен в Районно управление-Панагюрище, а братята му също са отведени в полицията. Касаторът е посочил в обясненията, че в дежурната стая на РУ служителят И. Делов е поставил нещо в дясната си ръка и му е нанесъл удар в областта на брадата. Последвали са два удара с крак в областта на гърба и в главата. Твърди, че след това са му извършили обиск, отказал е медицински преглед и е задържан за 24 часа. На следващия ден е освободен, без да му бъде дадена заповед за задържане. Впоследствие научил името на полицейския служител, след което е подал сигнал в РУ-Панагюрище. Представени са обяснения от брата на касатора Н. Георгиев, дадени на 30.08.2021 г., който посочва обаче, че не е видял някой от полицейските служители да удря брат му. В снетите писмени обяснения по повод проверката полицейските служители са описали, че по данни на майката на касатора синовете и са били пияни и са се сбили. При излизането от къщата Георгиев е бил във видимо нетрезво състояние и е имал рана в областта на брадата, от която се стичала кръв. Всички полицейски служители са отрекли използването на физическа сила при проверката и задържането. Според съставения доклад рег. 310р-13290/30.08.2021 г. не е установено да са налице данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина, неправомерна употреба на помощни средства и на физическа сила, както и незаконосъобразно задържане от страна на служител в РУ-Панагюрище. Събрани са свидетелските показания на Н. Гергиев, който сочи, че е в полицейското управление е видял брат си пред тоалетната, бос и с белезници, като устната му била разбита и с окървавена риза. Показанията не са кредитирани, тъй като е счетено, че противоречат на останалите доказателства по делото, което е подробно обяснено в мотивите на решението. При така установената фактическа обстановка, съдът не е установил незаконосъобразни действия на служител на ответната страна, относими към изложените в исковата молба основания за вредите нанесен побой на ищеца по време на задържането му в РУ-Панагюрище. Приел е липса на данни и преки доказателства или верига от косвени доказателства за извършени незаконосъобразни действия на полицейски служител, изразяващи се в нанасяне на побой или отделни удари, които да са причинили установените в приетите по делото като доказателства медицински документи наранявания на ищеца. Съдът подробно е обсъдил събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, изтъкнал е , че в медицинското свидетелство от 26.07.2021 г. е посочено, че по данни на пострадалия му е бил нанесен побой от познато лице, което противоречи на обясненията от 12.08.2021 г. на касатора, че в последствие е научил името на служителя, който го е ударил, но не си спомня как го е научил. Съдът е отчел, че в медицинските документи не се съдържа извод кога са получени травматичните увреждания. Приел е, че доказателствата по делото са противоречиви, поради което искът е недоказан. Крайният извод на съда е за липса на причинени неимуществени вреди на касатора от служители на ответника. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводстените правила, довело до неизяснена фактическа обстановка и неправилно прилагане на закона, в частност на практиката на Европейския съда по правата на човека. Съдът формално и бланкетно е разпределил доказателствената тежест в процеса, като на страните не са дадени конкретни и подробни указания относно това коя от тях какви обстоятелства следва да докаже. На ищеца не е указвано, че трябва да докаже времето, мястото и начина на получаване на нараняванията, включително посредством използването на специални знания или свидетелски показания на лицата, подписали медицинските документи. Едновременно с това съдът е игнорирал и не е обсъдил доводите на ищеца за нарушения на неговите права в светлината по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В тази връзка не е съобразил и константната практика на Европейския съд по правата на човека, включително и изводите на съда в решения, постановени срещу България. По делото са представени медицински удостоверения за причинени наранявания на касатора, съставени непосредствено след престоя в районното полицейско управление, довели до болка и страдания по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Те са игнорирани от съда, въпреки че не са били оспорени, по съображения, че не е установено как са получени нараняванията, но всъщност съдът не е конкретизирал дали приема въобще, че липсват наранявания или че те са получени по друг начин / за което от съда не са изказани съмнения/. В тази връзка, съдът не е формирал и изводи дали нараняванията са били достатъчно сериозни, че да представляват отнасяне, забранено от разпоредбата на чл. 3 ЕКПЧ и по този начин дали са възникнали задълженията за държавата по смисъла на посочения текст и практиката по прилагането му. Разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека закриля една от основните ценности на демократичното общество. Конвенцията налага абсолютна забрана на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, дори и при най-трудни обстоятелства, включително борбата с престъпността. Съгласно решението на Голямата камара на ЕСПЧ, издадено по делото Буид срещу Белгия (23380/09, ал. 88.), по отношение на лице, което е [...] изправено срещу полицаи, всяко прибягване до физическа сила, което не е станало наложително поради поведението на лицето, уронва човешкото достойнство и представлява, по принцип, нарушение на правото, изложено в член 3. Конвенцията не допуска изключения от тази забрана при никакви обстоятелства. Дадените обяснения от органите на реда пред други полицейски органи от същата структура и обстоятелството, че Прокуратурата е отказала разследване на случая може да означава, че не е изпълнено процедурното задължение на държавата по чл. 3 ЕКПЧ, при повдигнато твърдение за малтретиране, включително и за малтретиране от страна на частни лица, за провеждане на независимо разследване, което трябва да бъде ефективно, независимо и експедитивно. Както ЕСПЧ многократно е посочвал, използването на сила от страна на полицията, по-специално по време на операции по задържане, невинаги представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Но това е така, само ако използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно (Решение от 21.01.2016 г. на ЕСПЧ по дело Б. К. против България, дело И. В. против България - решение от 12 април 2007 г., дело Рашид против България, решение от 18.01.2007 г., дело Янчовичин против България, решение от 16.03.2021 г./. Тежестта на доказване, че използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно е на полицията /Петков и Парнаров срещу България, 59273/10, § 47, 19 май 2015 г./. С оглед абсолютния характер на защитата, предоставена от чл. 3 от Конвенцията, използването на сила от страна на полицията не води до нарушаване на този член само ако се докаже, че използването й е наложено от поведението на жалбоподателя. На ответника обаче не са дадени никакви указания по тежестта на доказване и в тази връзка. Съдът се е задоволил само да констатира, че представените доказателства по делото са противоречиви, но в разглеждания случай и в светлината на чл.3 от Конвенцията това не е достатъчно, за да се приеме, че искът е недоказан. Когато едно лице твърди, че са му били причинени увреждания докато е било задържано, правителството има задължение да представи пълно и достатъчно обяснение за това как са били причинени уврежданията ( Рибич срещу Австрия от 4.12.1995г., Аксой срещу Турция). Съдът е следвало да прояви и служебно процесуална активност за изясняване на констатираните противоречия в събраните доказателства, включително чрез разпит на свидетели на ответника, особено на далите обяснения във връзка със случая; не е изследван и въпросът кой е подал сигнала до полицията и дали той е очевидец на случая. От друга страна, съдът не е формирал никакъв извод по повод неудовлетворените искания на ищеца за събиране на доказателства от камерите в дежурната стая, където той твърди, че му е нанесен побоят. При констатираните съществени процесуални нарушения и пълното игнориране на приложимата в случая практика на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.3 от ЕКПЧ, решението следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да съобрази посочената по-горе практика и да разгледа казуса в светлината на чл.3 ЕКПЧ, като даде пълни, подробни и конкретни указания по тежестта на доказване, както е разяснена по-горе и спази изискуемото от АПК служебно начало във връзка с изясняване на фактическата обстановка по спора, след попълване на делото с необходимите и относими доказателства. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение