Решение № 10078 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2012 г.

Решение № 10078 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците, подадена чрез мл. юрисконсулт Татяна Кулинова, против решение № 4224/20.07.2012 г. по АД № 6301/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 13 състав, в частта, с която е отменено решение № 421/14.06.2012 г. на председателя на ДАБ за отхвърляне на молбата на Кусей Ясин Салих, гражданин на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и преписката е върната за ново произнасяне, при спазване на указанията по приложение на материалния закон, дадени в решението. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага твърдения за неправилно приложение на тълкувателно решение по дело № С-465/07 на СЕС, което изисква за предоставянето на закрила на едно лице по чл. 15, б "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС компетентният национален орган да установи, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че са налице потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно цивилно лице единствено на основание присъствието си на територията на тази държава би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. С оглед посочената директива, изключителният характер на ситуацията следва да е свързан с безогледно насилие, като то трябва да е в случай на въоръжен конфликт, а не какво да е напрежение или опасност. Позовава се на Общия чл. 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г., съгласно които вътрешен въоръжен конфликт е налице, когато съществува продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата. Такъв въоръжен конфликт е налице, когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. При липсата на тези критерии не е налице въоръжен конфликт и международното право относно въоръжения конфликт не се прилага. Оспорва извода на съда, че извършването на терористични атентати с голям брой жертви е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут, поради това, че подобно насилие не е безогледно. Не може да се очаква, че което и да е правителство може да гарантира сигурността на всички граждани в страната. В Бележките на ВКБООН с вх. № 3447/15.09.2010 г. на ДАБ е посочено, че има относително подобрение в ситуацията по сигурността на много части от Ирак и преди всичко са стабилизирани южните провинции, като в страната вече не може да се говори за повсеместно насилие. Поради тези съображения обстановката в южен Ирак не представлява случай на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и не е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид изложените доводи се иска да бъде отменено решението на съда в оспорената му част и бъде отхвърлена жалбата на Кусей Ясин Салих за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът по жалбата, редовно призован, се явява лично и с адв. Тошев. Оспорва доводите в касационната жалба. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че отказът на ДАБ е произнесен при съществено нарушение на произнасянето по общото правило на чл. 35 от АПК, да изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая, както и специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че съдът правилно е приложил чл. 15, б "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. По делото са налице безспорни доказателства, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международните норми. Обстановката в провинция Басра и гр. Багдад е нестабилна, с ширещи се прояви на крайно насилие, бомбени атентати, груби нарушения на човешките права и като цяло липсва правов ред. Видно от събраните доказателства, заплахата от тежко посегателство спрямо жалбоподателя е реална. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отменено по жалба на Кусей Ясин Салих, гражданин на Ирак, решение № 421/14.06.2012 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне на хуманитарен статут и делото е изпратено за ново произнасяне на председателя на ДАБ при спазване на указанията по приложение на материалния закон, дадени с решението. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че тълкуването на решение С-465/2007 г. на СЕС води до извод, че предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ обхващат и ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. Насилието, на което е изложена личността му трябва да е безогледно, което означава, че обхваща посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност. Именно тогава се предполага, че има сериозни основания да се смята, че лице, върнато в съответната страна, поради самият факт на присъствието си се излага на реална опасност от тежки заплахи. Поради факта на безогледно насилие, молителят не е задължен да представи доказателства, че представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съдът е приел, че представената актуална справка от Дирекция Европейски въпроси, Международна дейност и европейски бежански фонд от 05.06.2012 г. е актуална, но неправилно интерпретирана от административния орган. От нея става ясно, че обстановката в Ирак остава напрегната, има много бомбени атентати и тези данни доказват нуждата от международна закрила с оглед индивидуалната оценка на положението на оспорващия и провинцията, от която той идва. Административният орган е игнорирал факта на посегателство над чл. от семейството му, който бил убит през 2006 г. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - София-град е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: а/ смъртно наказание или екзекуция; б/ изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; в/ тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая се поддържа наличието на основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, съобразени с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, дадено с решението от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. По делото не са представени доказателства за наличие на предпоставките по б "а" и б "б", отнасящи се до реална заплаха за смъртно наказание или екзекуция, както и до нечовешко или унизително отнасяне към личността на молителя. Съдът правилно е отбелязал, че преценката на доказателствата следва да бъде извършена специфично и на индивидуална основа. От една страна е твърдението на молителя, че е бил търсен в дома си от представители на Армията на Махди по причина, че принадлежи към племето "саадун". От друга страна са фактите, че в Ирак са останали да живеят всички негови роднини - майка, баща, шестима братя и три сестри. Не става ясно по каква причина само той е бил издирван от шиитските милиции, като за този факт молителят не сочи обяснение. Представеният смъртен акт за брат му съдържа само датата на смъртта - 13.06.2006 г., но без конкретна причина на смъртта и място на настъпването и. В останалата си част представлява превод на образеца на документа. Заявеният от молителя проблем с цвета на кожата му, е причина за обиди спрямо него, наречени в интервюто "обиждания". Несъответно на целта на закона е да се приеме, че тези обиди могат да обусловят предоставянето на хуманитарен статут на едно лице. Законът изисква установяване на унизително отношение до степен, която да предполага реална опасност от тежко посегателство. Видно от данните по делото молителят е получил средно образование и е работил до напускането на страната. Необосновани са изводите на съда и по отношение наличието на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак, който е предпоставка за тежки и лични заплахи спрямо личността на молителя. Множеството бомбени атентати, посочени в справката към "Бележки на ВКБООН за продължаваща приложимост на Насоките от април 2009 г. за оценка на нуждата от международна закрила на търсещите закрила иракчани", не представляват въоръжен конфликт в страната съгласно Общия чл. 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г. Според посочените документи вътрешен въоръжен конфликт е налице, когато съществува продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата, както и когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. Изложените факти в справката на ДАБ за актуалното положение в Ирак водят до извод за относително стабилна ситуация на сигурността в южните провинции, която периодично се нарушава от атентати с масови жертви. Тази периодичност на атентатите изключва наличието на постоянен въоръжен конфликт в смисъла, посочен по-горе от документите на международното право. Изводът за сравнително сигурния характер на страната на произход се налага от представената официална справка на Държавната агенция за бежанците за обстановката в Ирак, в която е посочено, че нараства броят на завърналите се вътрешно разселени лица и бежанци. Анализът на събраните по делото доказателства установява, че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид тези съображения, касационната инстанция намира, че решението, в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено. При изяснената фактическа обстановка, решението на АССГ в обжалваната му част следва да бъде отменено и жалбата на Кусей Ясин Салих, гражданин на Ирак, срещу решение № 421/14.06.2012 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,