Решение № 473 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12529/2011 г.

Решение № 473 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12529/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Самер Мохамед Юсеф срещу решение № 459 от 16.08.2011 г. по адм. дело № 558/2011 г. на Административен съд - Хасково. В нея са развити доводи за неправилност на административния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Гранично полицейско управление гр. Свиленград, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Хасково е отхвърлил жалбата на Самер Мохамед Юсеф, гражданин на Сирия, против заповед № ОЧ-477/28.06.2011 г. на началника на ГПУ гр. Свиленград, с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България жалбоподателят е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР, за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането на чужденеца от страната, но не повече от 6 месеца. Съдът, въз основа на данните от административната преписка е приел за установено, че на 24.06.2011 г. около 15,30 часа на ГКПП "Капитан Андреево" пристигнал за влизане в страната и пътуващ транзит за Германия товарен камион м. "Ивеко", управляван от турски гражданин. При извършена проверка в превозното средство са открити три лица, в т. ч. Самер Мохамед Юсеф, гражданин на Сирия, без документи за самоличност. От проведения разговор с чужденеца е установено, че използва страната за транзитен пункт към други държави - членки на Европейския съюз. Изготвено е предложение рег. № 18601/24.06.2011 г. на инспектор при ГПУ гр. Свиленград на лицата да бъдат наложени принудителни административни мерки на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ и с оглед установените намерения на същите да ползват страната като транзитен пункт към други държави - членки на ЕС, с цел да не се възпрепятства изпълнението на ПАМ да бъдат временно настанени в СДВНЧ. Със заповед рег. № ОЧ-476/28.06.2011 г. на началника на ГПУ гр. Свиленград на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ "принудително отвеждане до границата на Р България". С оспорената заповед на същия административен орган е наредено принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Заповедта е връчена на чужденеца на 29.06.2011 г. в присъствие на преводач и е настанен фактически в СДВНЧ. Предвид изложените фактически обстоятелства, решаващият съд правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. В § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е предвидено, че "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Съдът правилно е посочил, че чужденецът е с неустановена по надлежния ред самоличност, с намерение да използва страната като транзитен пункт за преминаване в други страни от Европейската общност и заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е издадена с цел организирането и изпълнението на акта по чл. 39а, т. 2 от Закона за чужденците в Република България. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед не противоречи на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ касае изпълнението на приложената ограничителна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България", но провеждането на производство по този ред и неговият изход не рефлектира върху преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Наведените доводи в тази насока в касационната жалба са били релевирани и пред първоинстанционния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Неоснователно е и оплакването за самоцелно ограничаване на основни човешки права и свободи на лицето и злоупотреба с власт. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая предмет на съдебен контрол е законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, едва когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В настоящия казус при издаване на оспорената заповед няма обстоятелства, от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната. Следва да се посочи, че обжалваната заповед има действие до отпадане на пречките за изпълнение на акта за принудително отвеждане - съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Законодателят е предвидил възможността в чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец да се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,