Решение № 12058 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 591/2016 г.

Решение № 12058 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 591/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е. В. Н. Б. Е." ЕАД, гр. П., подадена чрез юрисконсулт С. Р. срещу решение № 6590 от 30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 5617/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Ж-60 от 28.07.14 г. на КЕВР. В касационната жалба се изразява становище, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че изводът на съда за законосъобразност на решението на КЕВР е формиран при неправилна преценка на доказателствата, събрани по делото, без обсъждане на доводите на касатора, изложени в административното производство. Смята, че решението на КЕВР е нищожно, тъй като административният орган не е разполагал с изискуемата от закона материална компетентност. Иска, обжалваното решение да бъде отменено, като претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез своя процесуален представител юрк. С. П., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли, обжалваното решение да се потвърди, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - М. В. В. от гр. К., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната е неоснователна. Счита за неоснователни наведените в касационната жалба доводи за нищожност на процесния административен акт, тъй като същият е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му законови правомощия. Сочи, че с оглед липсата на уведомяване за извършената проверка и произволното начисляване на електрическа енергия с издаването на фактура въз основа на съставен констативен протокол, подписан само от служители на дружеството е налице нарушение на чл. 63, ал. 2 от Общите условия-неразделна част от лицензията на основание чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката/НЛДЕ/. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 6590 от 30.10.2015 г. по адм. дело № 5617/2015 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 39 състав, е отхвърлена жалбата на "Е. В. Н. Б. Е. " ЕАД, гр. П. срещу решение № Ж-60 от 28.07.14 г. на КЕВР и е осъдено дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 300,00 лв. С обжалваното пред административния съд решение № Ж-60 от 28.07.14 г. на КЕВР, на "Е. В. Н. Б. Е." са дадени следните задължителни указания - да сторнира корекционна фактура № 1098442908/12.08.2013 г. за кл. № 100197171 с титуляр М. В., издадена въз основа на КП № 70003/25.03.2013 г. и КП № 199/27.07.2013 г. на ГД МИУ - Регионален отдел- П., сектор "С. З." при БИМ и да уведоми комисията в 10-дневен срок от получаване на решението за предприетите действия. Административният съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби и че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна. Съдът е приел, че съобразно представените доказателства по налице нарушение на процедурата по извършване на проверка на клиента от страна на енергийното дружество, състояща се в липсата на уведомяване за извършената проверка и в начисляване на електрическа енергия с издаване на фактура въз основа на съставен констативен протокол, подписан в нарушение на чл. 63, ал. 2 от Общите условия/неразделна част от лицензията на осн. чл. 49, ал. 2, т. 7 от НЛДЕ/ само от един свидетел. От фактическа страна е установено от административния съд, че производството пред ДКЕВР (сега КЕВР) е образувано по жалба с вх. № Е-11М-00-160/2.12.13 г. на М. В. срещу "Е. В. Н. Б. Е." ЕАД срещу начислени й количества електроенергия на основание КП № 70003/25.03.2013 г. при извършена от служители на дружеството проверка на електромер с фабричен № 4238048. На подадената жалба "Е. В. Н. Б. Е." ЕАД е дало отговор че на осн. чл. 63, ал. 2 от Общите условия е извършена проверка на електромера, съставен е КП № 70003/23.05.13 г., подписан от свидетеля П. М., като е констатирано наличие на паднала табела на електромера и скъсан държавен контролен знак. Електромерът бил демонтиран, и поставен нов изправен електромер с фабричен № 4391716 при показания по първа тарифа 25289 kWh и по втора тарифа 19874 kWh. В писмото на дружеството до жалбоподателя е указан и редът за метрологична проверка на средството за търговско измерване на отчетената електрическа енергия. На осн. чл. 54, ал. 2, т. 2 от Общите условия са били коригирани сметките на потребителя за периода 26.02-23.05.13 г. Корекционната фактура е била на стойност 420.64 лв, изчислена на база 1/3 от максималния базов ток на електромера/60 ампера/ при всекидневно 8-часово ползване на ел. енергия от потребителя при коефицент на едновременност 0.7. h. В. депозирала възражение вх. № 2823/2.09.13 г. до дружеството с молба за анулиране на фактурата, поради опорочена процедура по демонтирането на електромера, като получила отговор изх. № 4777/9.09.13 г., неудовлетворяващ исканията й. Депозирано е второ възражение вх. № 2981/23.09.13 г. с настояване за доброволно уреждане на спора, като е получен втори отрицателен отговор от "Е. В. Н. Б. Е." ЕАД. С вх. № Е-11М-00-160/2.12.13 г. М. В. е депозирала жалбата си пред КЕВР. Със заповед от 9.05.14 г. на председателя на ДКЕВР била сформирана комисия за проверка по жалбата на В.. В изпълнение на заповедта работната група е извършила проверка и е съставила КП № 112/26.05.14 г., депозиран до председателя на ДКЕВР доклад № Е-ДК-341/21.07.14 г. и случаят е разгледан по т. 5 от протокол № 106/28.07.14 г. от заседание на комисията. ДКЕВР е приела, че жалбата на В. срещу съставения КП № 70003/23.05.13 г. на служители на дружеството при извършена проверка на електромер с фабричен № 4238048 и срещу корекционна фактура № 1098442908/12.08.13 г. е основателна, тъй като този КП, както и КП № 199/13 г. от метрологичната експертиза в БИМ не могат да бъдат основание за начисляване на количества ел. eнергия в имота. Съставен и Акт за установяване на административно нарушение № КРС-19/2.06.14 г. на дружеството за нарушение на чл. 63 от Общите условия, тъй като съставения при проверката протокол бил подписан само от един свидетел. Съставените КП и АУАН са връчени на дружеството на 2.06.14 г., като в срока по ЗАНН не са постъпили възражения. Настоящият съдебен състав Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. В касационната жалба под формата на касационни доводи за противоречие с материалния закон, напълно се преповтарят доводите на жалбоподателя пред административния съд. Правилно е констатирано от съда нарушение на условията на лицензията от страна на "Е. В. Н. Б. Е." ЕАД, доколкото при съставянето на 23.05.2013 г. г. на констативния протокол не е било спазено изискването на чл. 63, ал. 2 от Общите условия и е нарушена гаранцията за защита на потребителя. Установено е, че протоколът не е съставен в присъствието на потребителя на ел. енергия, както и че е подписан само от служители на дружеството. Поради това правилно съдът е приел, че определената по фактура № 1098442908/12.08.13 г. сума се явява неправомерно начислена. След като касаторът не е изпълнил задължението си да състави констативния протокол съгласно реда чл. 63 от Общите условия, същият не може да претендира заплащане по фактурата за коригиране на сметката на заинтересованата страна. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на решението на административния орган, тъй като КЕВР не е имал правомощия да се произнесе по жалбата, защото се касаело за разрешаване на облигационен спор, който следвало да бъде разгледан по общия исков ред. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ регулаторният орган разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Реда за разглеждане на жалбите е този предвиден в действащата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от нея, КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнение на задълженията им по ЗЕ. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, Комисията провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия. В чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените общи условия. Предмет на разглеждане в случая е била жалба на клиент срещу електроразпределителното дружество във връзка с установяване на количество доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед и направеното искане от пълномощника на ответната комисия, ще следва касационният жалбоподател да заплати сумата 300 лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение