Решение № 6308 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1489/2010 г.

Решение № 6308 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1489/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Котов Пенчев от гр. София, чрез пълномощника адв. Мария Захариева срещу решение № 14690 от 03.12.2009 г. по адм. д. № 7073/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-1143 от 09.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. В жалбата се излагат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е съобразил допуснатите нарушения от административния орган при издаване на административния акт, като не е спазена предвидена форма по чл. 269 от ЗМВР, не е мотивиран, не съдържа фактически и правни основания, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Смята, че съдът неправилно не е зачел непълното изписване на длъжността, от която е уволнен, като не е съобразено, че е уволнен от длъжност, на която не е назначаван, с което са нарушени чл. 167 и 185, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР и § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР. Твърди, че заповедта за уволнение е постановена в нарушение на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР, което не е съобразено от първоинстанционния съд. Излага, че не са допуснати относими към спора доказателства. В допълнителни писмени бележки се позовава на съдебна практика по адм. д. № 598/2009 г. на ВАС, Петчленен състав. Моли, да се отмени обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане от друг състав, или се реши по същество като се отмени обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Деница Люнчева с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи относно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че в съответствие с чл. 169 АПК първостепенният съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, като е установил дали е налице оперативна самостоятелност и законосъобразност на акта, като е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Смята за неоснователен довода за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 168, във връзка чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК и е обоснован извода, че оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията за форма, съдържа правни /чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР/ и фактически /в приложената кадрова справка и справка за осигурителен стаж/ основания. Излага, че от фактическа страна е установено, че касаторът е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване, тъй като, независимо от възрастта, има повече 25 години, осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР. Правилно, съдът е приел, че нарушенията на административнопроизводствените правила са несъществени, тъй като не се отразяват на решението по същество и на правото на защита на служителя, а актът по § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР е констативен. Твърди, че правото възниква по силата на закона, поради което липсата на заповед за конкретизиране на категорията не е от съществено значение за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Липсата на заповед за преназначаване на касатора на длъжността, заемана от него към момента на преобразуването по § 3 ЗМВР не е основание да се приеме, че не съществува служебно правоотношение, нито е пречка то да бъде прекратено по предвидения от закона ред. Излага, че по делото са приети и обсъдени всички относими към предмета на спора доказателства, както и не е налице колизия на нормите на чл. 69 от КСО и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като държавните служители по ЗМВР при уволнение придобиват право на пенсия при по-благоприятни условия /независимо от възрастта/. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, предоставена изцяло на инициативата на административния орган. Предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 14690 от 03.12.2009 г. по адм. д. № 7073/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на Николай Котов Пенчев срещу заповед № К-1143 от 09.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. Тричленният съдебен състав на ВАС е приел, че обжалвания административен акт е издаден при изяснени фактически обстоятелства, като са обсъдени възраженията на жалбоподателя, свързани с нарушения на административнопроизводствените правила и събиране на относими към спора доказателства. Тричленният състав е приел, че са налице основанията за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като жалбоподателят е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО - има 31 години, 6 месеца и 22 дни осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Освен това съдът е изложил подробни правно обосновани доводи относно констатираните нарушения при издаване на акта от административния орган, които по своя характер не са съществени и не влияят на крайния резултат на прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно, съответно на материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че със заповед № К-1143 от 09.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с жалбоподателя като държавен служител в МВР - категория Г, специалист IV степен в МВР /бивша Главна дирекция "Жандармерия", категория Г, I степен. От приложена справка за осигурителен стаж е установено, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж от 31 години, 6 месеца и 22 дни, от които 29 години, 6 месеца и 22 дни прослужени в системата на МВР на длъжности за държавен служител. Установено е, че за длъжността, от която е уволнен жалбоподателя не е издавана и връчена заповед по § 3, ал. 1 от ПЗР от ЗМВР за назначение на длъжността, заемана към момента на преобразуване на служебното правоотношение. Съдът е приел, че това не съставлява съществено нарушение обуславящо незаконосъобразност на административния акт, като е приел, че преди издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е изпълнявал длъжността специалист IV степен в "УКОМП" на ЗЖП - Кърджали категория Г- I степен (акт за встъпване в длъжност от 11.10.2006 г., считано от 01.09.2006 г.) и че именно от тази длъжност е сдал с акт за сдаване на длъжност от 16.03.2009 г., което е към Дирекция "Жандармерия" при ГД "Охранителна полиция" - МВР, след преобразуването на структурата на МВР. Съдът се е позовал на Заповед № Iз-217 от 13.02.2009 г. за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР (ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.), по която длъжността специалист IV степен съществува по т. 4 от раздел Териториални структури. Установено е, че в оспорения акт не е изписана напълно длъжността, която е заемал жалбоподателя, но е прието за безспорно, че последната длъжност, която е заемал в системата на МВР е специалист IV степен в МВР, така както е отразено в заповедта, като непълното изписване на длъжността и което се отнася до местоизпълнението, не може да доведе до незаконосъобразност на административния акт. Установено е от решаващия съд, че административният орган не е извършил процесуални действия по образуване на административно производство и уведомяване на служителя за него, като липсва предложение по чл. 268 от ППЗМВР и са нарушени изискванията на чл. 25, ал. 1, чл. 26 и чл. 34 от АПК, като не е дадена възможност на страната да се запознае със събраните в административното производство доказателства, в случая със справката за осигурителния стаж, не е била връчена на служителя за сведение и не му предоставена възможност за становище по нея чрез обяснения или възражения. Въпреки констатираните нарушения на административните правила, съдът е приел, че не е нарушено правото на защита на служителя в административното производство и това не е повлияло върху крайния резултат за точно приложение на материалния закон чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР . Решаващият съд е приел, че оспорения административен акт е мотивиран, изложени са фактически и правни основания, издаден в рамките на оперативната самостоятелност на органа, поради което като краен резултат е приел, че е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Настоящият петчленен съдебен състав приема за правилни установените фактически обстоятелства, а изведените правни изводи съответстват на материалноправните разпоредби, като в производството пред първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора за незаконосъобразни изводи на съда относно спазване на формата, мотивираност и липса на фактически и правни основания на оспорения административен акт. Решаващият съд е дал правно обосновани изводи по тези възражения на жалбоподателя, които настоящият състав споделя. При издаване на административния акт е спазена формата по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като основни мотиви са посочени "придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване - по инициатива на органа по назначението, считано от датата на връчване на заповедта", които са и фактически основания от съдържанието на заповедта. Посочено е изрично правното основание "член 245, алинея 1, точка 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи". Изпълнени са минималните изисквания за форма и съдържание на административния акт, поради което в тази връзка не е налице основание за отмяна на административния акт. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради установени от съда нарушения на административнопроизводствените правила от органа, но които не обосновават незаконосъобразност на акта. Действително е установено, че административният орган не е извършил предварителни процесуални действия по образуване на административно производство и уведомяване на служителя за него, не е направено предложение по чл. 268 от ППЗМВР и са нарушени изискванията на чл. 25, ал. 1, чл. 26 и чл. 34 от АПК, като не е дадена възможност на страната да се запознае със събраните в административното производство доказателства, в случая със справката за осигурителния стаж, не е била връчена на служителя за сведение и не му предоставена възможност за становище по нея чрез обяснения или възражения. Правилно обаче решаващият съд е приел, че тези нарушения не са от категорията на съществените и които да обуславят отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК в конкретния случай, след като е установено наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във връзка с чл. 69, ал. 2 от КСО, по които уволненият служител не е направил възражения. Представената кадрова справка не е оспорена в съдебноадминистративното производство и установените с нея фактически обстоятелства не са оборени с други доказателства, като уволненият служител не е бил лишен от правото си на защита във връзка с установяване на фактическите и правни основания за прекратяване на служебното му правоотношение. Не всяко нарушение на административнопроизводствените правила, а само съществените такива, които влияят на законосъобразността на акта, обуславят основание за неговата отмяна. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилност на обжалваното решение относно прекратяване на служебното правоотношение от длъжност, която не е заемал. Решаващият съд е разгледал подробно възраженията на жалбоподателя, като е съобразил извършените структурни промени в МВР. В съответствие с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Държавната служба като съвкупност от права и задължения на съответната длъжност се запазва, а само званията и ранговете се преобразуват в съответните категории, съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР, като последната изисква органа по назначаване да издаде индивидуални заповеди за отделните служители, в които да конкретизира съответната категория, съобразно правилата на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР. В случая претенциите на касатора са, че не е издадена индивидуална заповед по чл. 185, ал. 1 от ЗМВР и не е подписвал акт за встъпване в длъжност и не е запознат с длъжностната характеристика. В касационната си жалба касаторът е заявил, че е назначен на длъжност специалист IV степен в "УКОМП" на ЗЖП - Кърджали към Главна дирекция "Жандармерия" при Генерална дирекция "Жандармерия" при Генерална дирекция "Полиция" на НС "Полиция МВР съгласно заповед № К-2272 от 29.09.2006 г. на министъра на вътрешните работи, като е удостоверил заемането на длъжността с акт за встъпване в длъжност от 11.10.2006 г., от който е видно, че му е присъдена категория Г- I степен, както и е подписал акт за сдаване на длъжност от 16.03.2009 г., категория Г- I степен от длъжността - специалист IV степен в "УКОМП" на ЗЖУ - Кърджали на Дирекция "Жандармерия" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР. В съответствие с чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗИД на ЗМВР (ред. ДВ, бр. 69/2008 г.) се променя структурата на МВР, като бившата Главна дирекция "Жандармерия" е преминала в структурата на ГД "Охранителна полиция" под наименование Дирекция "Жандармерия" /чл. 81г ППЗМВР, ред. ДВ бр. 91/2008 г./. Със Заповед № Iз-217 от 13.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи (ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР, в Раздел "Териториални структури", т. 4 е въведена длъжността специалист IV степен, която съответства на длъжността, на която касаторът е встъпил и от която е подписал акта за сдаване на длъжността. Правилно решаващият съд е приел, че длъжността, от която е уволнен касатора, съществува в класификатора на длъжностите в МВР, а неиздаването на заповед по § 3, ал. 2 от ЗИД на ЗМВР не обуславя извод за съществено нарушение при издаване на заповедта за прекратяване на това правоотношение, след като е фактически изпълнявано. Освен това в съответствие с § 110, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР /ДВ, бр. 69 2008 г./ с влизане в сила на закона заварените служебни правоотношения с държавните служители се запазват съгласно чл. 87а от ЗДСЛ. Не се спори и от касатора, че е изпълнявана тази длъжност и на определеното място, подписал е акт за сдаване на именно на тази длъжност въз основа на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Обстоятелството, че в заповедта за уволнение не е изписано изцяло мястото на изпълнение на длъжността, не обуславя извод за несъответствие между заеманата длъжност и длъжността, от която е уволнен жалбоподателя. Неоснователно е възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че не е изискана като доказателство Заповед № RВ 202005 - 001 - 05/05-10 от 15.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи. Цитираната заповед не е относима по съществото на административноправния спор и правилно решаващият съд не е изискал и приобщил към доказателствата тази заповед. Както е посочил касаторът с нея се изисква предварително съгласуване назначаването, преместването и прекратяването на служебните правоотношения на щатните служители на звената УКОМП с директора на Дирекция "УКОМП". Липсата на съгласуваност в случая не обуславя нарушение на материалноправна норма, а на вътрешноведомствен акт, издаден от административния орган, който прекратява служебното правоотношение. В рамките на неговата компетентност и оперативна самостоятелност е да съобрази или не издадения от него вътрешноведомствен акт. Освен това прекратяването на служебното правоотношение в съответствие с чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се извършва по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл. 268а от ППЗМВР могат да правят предложение, която разпоредба има диспозитивен характер. Липсата на предложение по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР, във връзка с чл. 186 от ЗМВР няма за последица съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка е неоснователно и позоваването на касатора на решение № 3574/18.03.2010 г. по адм. д. № 598/2010 г. на ВАС, Петчленен състав, относимо към допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради отказ за допускане и несъбрани доказателства от решаващия съд, относими към решаване на спора, но по различни фактически обстоятелства и правоотношения. Неоснователни са възраженията на касатора за материална незаконосъобразност, поради колизия на разпоредбите на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 69, ал. 1 /има се предвид ал. 2/ от КСО. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е специална и предоставя право на органа по назначаването при наличие на условията на пенсиониране по чл. 69 от КСО, да упражни по своя инициатива, независимо от волята на служещия, прекратяване на служебното правоотношение. За конкретния случай са относими условията по чл. 69, ал. 2 от КСО, а именно при 25 - годишен осигурителен стаж, от които 2/3 действително прослужени в МВР, независимо от възрастта на служителя. Правото на служителя да инициира прекратяване на служебното правоотношение е регламентирано в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, която позволява "по собствено желание" /по възражението на касатора/ при наличие на визирани материалноправни предпоставки да се прекрати правоотношението. В случая решаващият съд е преценил наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във връзка с чл. 69, ал. 2 от КСО, поради и което постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховния административен съд, Първа колегия, петчленен състав