Решение № 1308 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13387/2011 г.

Решение № 1308 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13387/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 22.07.2011 г., постановено по адм. д. № 9420/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 102/4.05.2010 г. по преписка № 252/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установена дискриминация от кмета на СО, район "Красно село" по отношение на Свилен Пенков, дадено е предписание по чл. 47, т. 3 ЗЗДискр. и на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. е наложена глоба в размер на 250.00 лв. на кмета на Столична община, район "Красно село. Срещу решението е подадена от Свилен Йорданов Пенков с наведени оплаквания за неправилност на решението. Касационна жалба е подадена и от Комисия за защита от дискриминация, с оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на същото. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са неоснователни. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по отношение на Свилен Панков не са налице данни за дискриминация по признак "лично положение", поради което е отменил оспореното решението на Комисията за защита от дискриминация. За да е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. е необходимо на първо място да е установено неравно третиране и второ, то да е на основата на някой защитените признаци по ал. 1 на същата разпоредба. В конкретния случай, комисията е приела, че ответникът не е спазил разпоредбата на чл. 14 от ЗЗДискр. с нарушаване на изискването да осигури равно възнаграждение на всички свои служители за еднакъв или равностоен труд и касатора Пенков е поставен в неблагоприятно положение в сравнение с останалите служители при сходни обстоятелства. След като не е било установено по безспорен начин касаторът Пенков да е лишен от получаване на ДМС, поради някакво лично качество от категорията чл. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., изводът на съда, че не е осъществена пряка дискриминация по отношение на него по чл. 14, ал. 1 от закона е обоснован и законосъобразен В закона липсва легално определение на защитения признак "лично положение". Този признак няма еднозначно иманентно съдържание за разлика от останалите признаци - пол, раса, възраст, увреждане, семейно положение, поради което във всеки конкретен случай се налага установяване и доказване на обективен и значим същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита цялостния обхват на закона и за абсолютната забрана за пряка дискриминация. Липсват данни по делото за действия на ответника за твърдяното дискриминационно третиране по този признак и които в своята съвкупност да дават възможност да се направи извод за евентуалното му поведение. В случая липсват и доказателства служителят да е лишен от получаване на ДМС, поради лично негово качество, поради изводите на съда за липса на дискриминация са законосъобразни. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт с постановяване на отмяната му, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон, поради което наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователен. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1,т 3 АПК следва да се остави в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия,