Решение № 6955 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4908/2018 г.

Решение № 6955 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4908/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Х. С., гражданин на Иран чрез процесуалния му представител - адвокат Г. В. против решение № 635 от 5.02.2018 г. по адм. дело № 64/2018 г. на Административен съд - С. град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 17353 от 12.12.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила на чл. 75 ЗУБ. Спазени са административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от закона, тъй като твърденията за основателен страх от преследване заради религията, не са доказани. Времето и начинът на легално напускане на Иран доказват липсата на каквито и да било проблеми с официалните власти. Счита, че след влизането си нелегално в България, той не е подал молба за международна закрила, а отново нелегално е продължил за Германия. Това, според прокурора, свидетелства, че напускането на Иран е по икономически причини. Религиозната принадлежност и твърдяната промяна на религията нямат отношение към преценката за наличието на основанията за предоставяне на бежански статут. От представените писмени доказателства не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Б. Х. С. против решение № 17353 от 12.12.2017 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на бежанската му история и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Позовава се на съдебна практика, отразена в решение на Бургаския административен съд. Смята, че са налице и материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като обществено-политическата обстановка в Иран е тежка и сложна. В съдебно заседание е поискал да бъде допуснат до разпит, като свидетел, свещеник от храма "С. Н.", за да установи поведението на жалбоподателя при упражняване на религиозните християнски практики. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. С протоколно определение е отказал допускането на свидетел, позовавайки се на съдържащите се по преписката писмени доказателства в тази насока. Въз основа на събраните доказателства, е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано не я е кредитирал. Обсъдил е представеното Свидетелство за С. К. от 3.07.2017 г. и е счел, че то не е доказателство за опасения от преследване по чл. 8, ал. 6 ЗУБ, тъй като актът е извършен преди провеждане на интервюто и е с цел получаване на закрила. Приел е, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съдът е обсъдил в тази връзка приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. С. е утежнената обществено-политическа обстановка в Иран, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Обосновал се е с факта, че се установяват проблеми, свързани с нарушаване на човешките права, но те не са от естество да правят невъзможно съществуването на населението в относително спокойна среда. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. От административната преписка е доказано, че кандидатът за бежански статут е влязъл нелегално в страната през месец юли на 2016 г. с помощта на трафикант. Поискал е закрила, но след подаване на молбата от 15.06.2016 г. нелегално е напуснал България отново с помощта на трафиканти и е отишъл в Германия, от където е върнат в България. Тогава реално по отношение на него е започнато производство по раздел втори от ЗУБ. Представил е на българските власти паспорт и лична карта, с които е установил самоличността си. С него са проведени две интервюта на 25.07.2017 г. и на 28.07.2017 г., по време на които излага едни и същи твърдения. Причината за провеждането на второто е представянето на писмени доказателства, които според кандидата установяват верността на твърденията му. Излага бежанска история, свързана с промяна на религиозните му убеждения и приемане на християнска религия. Обстоятелството е станало известно на съдебните власти въз основана на жалба от неговия чичо. Представил е копие от жалбата, подадена на 15.03.2016 г. с обвинение във вероотстъпничество и смяна на религията от ислям на християнство и сътрудничене на групи и фракции, подкрепящи религии, различни от исляма в Иран. Представил е още и призовка от съдебната власт на провинция З. А., община Орумие да се яви по същото обвинение на 18.03.2016 г. Призовката е получена от него на 16.03.2016 г. На 27.03.2016 г. той е получил национален паспорт на И. Р. И., с който на 16.04.2016 г. легално е напуснал страната през сухопътната й граница с Турция. При тези данни по преписката, административният орган е изложил е три обстоятелства, които доказват категорично липсата на основателни опасения от преследване, основани на религия: Първото е изявлението му при влизането в България, че по вероизповедание е шиит. Това опровергава последващите му обяснения, че е християнин. Обосновано е прието, че един християнин, който е избягал от страната си от страх, че може да бъде преследван заради тези си религиозни убеждения, не би твърдял при навлизането в България, че е мюсюлманин. Второто е, че не е изпитвал страх, тъй като не е поискал от страната международна закрила, а с трафиканти я е напуснал незаконно, за да отиде в Германия, от където е върнат. Едва при обратното му връщане от властите в Германия, е започнал процедурите за предоставяне на статут. Третото е, че след подаване на жалбата срещу него в страната му по произход, той е получил паспорт и легално я е напуснал. Това показва, че не е имал проблеми с официалната власт и опровергава твърденията му за основателни опасения от преследване на религиозна основа. Председателят на ДАБ е обсъдил представената справка за съществуващата практика в Иран за получаване на паспорт и най-вече за паспортните проверки, които се правят при напускане на страната. По тези съображения е приел, че не са установени предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Всички тези мотиви са внимателно анализирани от административния съд и приети за основателни и доказани. Преценено от този аспект, представеното пред административния орган Свидетелство за свето кръщение не променя изводите. Решаващото в конкретния случай е не промяната на религиозните убеждения /ако действително е извършена такава/, а фактът, че дори и след отправено обвинение във вероотстъпничество, кандидатът за закрила е получил свободно паспорт и свободно е напуснал страната си по произход. Ето защо обосновано е прието, че по отношение на него няма основателни опасения от преследване на религиозна основа. Този факт не зависи от събирането на гласни доказателства. Поради това отказът на административния съд да допусне до разпит свидетели за установяване на религиозните практики, които той прилага, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Възражението в касационната жалба за допуснато такова е неоснователно. Неоснователно се твърди, че изложеният от административния орган режим на напускане на страната е относим само към летището в Техеран, докато Б. С. я е напуснал по суша, а не по въздух. Справката от 17.01.2017 г. касае изобщо паспортния режим при влизане и излизане в Иран и отделно от това процедурите при излизане от Иран през летището в Техеран. От прочита й стават ясни два факта, относими към настоящия случай, които правилно са отчетени от административния орган: Първият е липсата на въпроси за уреждане с иранските власти, тъй като гражданинът е получил своя паспорт, позволяващ му свободно да напуска страната след явяването му пред съда във връзка с жалбата, подадена от неговия чичо. Вторият е, че при излизане от Иран - независимо от използвания транспорт, проверката на излизащия се извършва на базата на два списъка, издавани от Министерството на информацията и сигурността и от Революционната гвардия. Тези, срещу които има някакъв сигнал, се арестуват на място или се конфискуват паспортите им. В същото това време, жалбоподателят свободно е напуснал Иран с надлежно поставен печат при напускането му, без да бъде възпрепятстван по какъвто и да било начин. Това е станало един месец след явяването му пред съда - достатъчно време в случай на обвинение или каквото и да било преследване, това да бъде отразено в списъците, предоставени по електронен път на граничните власти. Така извършеният анализ показва, че, обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Преценката на бежанската му история, логически свързана с предоставените данни непосредствено при влизане в страната и последващото му поведение, прави напълно обоснован извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд за причини, довели до напускане на страната по произход, които не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя, се акцентира на наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. Съдът намира и тези възражения за неоснователни. В рамките на административното и двете съдебни производство са представени три справки за обществено-политическия живот и състоянието на човешките права в Иран, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 17.01.2017 г. относно правото на свободно движение, паспортен режим - излизане и влизане в страната и именно тя е обсъждана в мотивите на административния орган за липса на законовите изисквания по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Втората справка е от 22.06.2017 г. и въз основа на данните в нея е приета липса на условията за предоставяне и на хуманитарен статут. Изводът на административния орган, проверен от първоинстанционния съд в тази насока е обоснован, тъй като не е установено наличието на която и да било от трите предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В настоящото производство се представя трета справка от 16.03.2018 г. за актуалното положение в Иран. От прочита й става ясно, че констатираните репресии са насочени основно срещу жени, природозащитници, журналисти и политически активисти. Жалбоподателят не попада в нито една от тези групи. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение