Решение № 341 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8883/2009 г.

Решение № 341 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8883/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Випекс" ООД - гр. Варна, подадена чрез адв. Златко Липчев, срещу решение № 512 от 8.04.2008 г. по адм. дело № 1579 от 2007 г. на Варненския административен съд - първо адм. отделение, 5-и състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0301060 от 14.05.2007 г., издаден от ТД на НАП - гр. Варна. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно като постановено при нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъдат отменени решението на административния съд и обжалваният РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Варна, е отхвърлил жалбата на касатора против РА, с който след преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 3, 10, 13 и 24 от ЗКПО (отм.) е определен корпоративен данък за 2003, 2004 и 2005 г. общо в размер на 11 339, 93 лв. и са начислени съответните им лихви. За да постанови този правен резултат, съдът се е позовал на ССЕ, чието заключение по т. 1, 2, 5, 6 и 7 е кредитирал като компетентно, обективно и безпристрастно и непротиворечащо на останалите доказателства. По т. 3 и 4 от заключението на в. л. по поставените въпроси съдът е изложил доводи, че заключението противоречи на изложеното от експерта в с. з. 21.01.2008 г. по отношение на въпроса как следва да се отчитат разходите за стипендии. По отношение на увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2003 г. със сумата от 2604, 13 лв., представляваща дължим ДДС по СД за данъчния период м. 02.2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), съдът е счел, че изложеното от органа по приходите се подкрепя както от събраните доказателства, така и от заключението на в. л., дори и от процесуалния представител на жалбоподателя в представените писмени бележки. Съдът е изложил съображения относно неприложимостта в процесния случай на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 3 и 13 от ЗКПО (отм.) относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2003, 2004 и 2005 г. с разходите за стипендии на лицата Мартин Калъчев, Емил Калъчев и Васил Джермански. По отношение на тези разходи съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Посочено е, че правилно органът по приходите е приел, че отразените в сметка 609 разходи за стипендии през процесните периоди са отчетени при неспазване на принципите за признаване на приходи и разходи. На първо място, разходите за 2003 и 2004 г. не са документално обосновани, тъй като за тях липсват първични счетоводни документи, както и не е спазен принципът на съпоставимост на приходите и разходите. Административният съд е установил, че в конкретния случай дружеството е отчело разходи от договорни правоотношения, при които би черпило изгода в един бъдещ период. Въз основа на представените договори за стипендии "Випекс" ООД поема задължението да изплаща определени суми на стипендиантите срещу задължението на последните да започнат работа в предприятието след завършването за срок от 5 години. Дружеството извършва разходи, от които очаква бъдеща изгода - престирането на висококвалифицирана работна сила за срок не по-кратък от 5 години. Според съда именно към момента, когато започне да черпи изгода от направените разходи по обучение на лицата, за търговеца ще възникне и основанието да признае направените в едни минал период разходи. За доказване на настъпилата изгода от направените разходи в полза на Мартин Калъчев са представени търговска кореспонденция, сключен договор с Рино Лайнингс, фактури и митнически декларации за внос. Тези доказателства според съда касаят 2005 и 2006 г. и не могат да обосноват признаването на разходи през 2003 и 2004 г., а липсват и доказателства, че именно М. Калъчев е посредничил за сключване на договора между "Випекс" ООД и Рино Лайнингс - той е сключен на 14.10.2005 г., а представената кореспонденция от М. Калъчев е от 24.01.2006 година. Наред с горното осъществяваното от студента "сътрудничество на фирмата в съвместната й дейност с американски фирми" не представлява изпълнение на договора от 6.07.1999 г., а според АС има по-скоро характер на търговско представителство (посредничество, за което не е предвидено отделно възнаграждение. Съдът не споделя виждането на жалбоподателя, че в този случай прилагането на принципа за текущо начисляване изключва напълно принципа за съпоставимост на приходи и разходи. Принципът на текущото начисляване следва да се прилага в корелативна връзка с принципа на съпоставимост, като в текущата година се отчитат само тези разходи, направени във връзка с извършената дейност и реализирани приходи, а другите разходи следва да се отчитат като такива за бъдещи периоди. Съобразно изложеното първоинстанционният съд е обосновал извода, че РА е правилен и законосъобразен, и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Административният съд - Варна, е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от Върховния административен съд. Правилно съдът е приел, че отразените в сметка 609 разходи за стипендии през 2003, 2004 и 2005 г. са отчетени при неспазване на принципите за признаване на приходи и разходи. Разходите за 2003 и 2004 г. не са документално обосновани - за тях липсват първични счетоводни документи - не е спазен принципът на съпоставимост на приходите и разходите. Следва да се отбележи, че в ЗСч е дадена легална дефиниция на този принцип и като такива се третират разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност. Видно от представените договори за стипендии, дружеството касатор поема задължението да изплаща определени суми на стипендиантите срещу задължението на последните да започнат работа в предприятието и да работят в същото за срок от 5 години. Очевидно дружеството извършва разходи, от които очаква бъдеща изгода - престирането на висококвалифицирана работна сила за срок не по-малко от 5 години. Както правилно е посочил в решението си административният съд, именно от момента, в който започне да черпи изгода от направените разходи по обучението на лицата, за търговеца ще възникне и основанието да признае направените в един минал период разходи. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - I-А отделение,