Решение № 11851 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2109/2010 г.

Решение № 11851 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2109/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, против решение № 76 от 3.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2239 по описа за 2009 г. на Административния съд - София-град. Релевира оплакване за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа доводи, че дисциплинарното нарушение е безспорно установено. Желае отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - чрез адв. Георгиева и в писмено становище, оспорва същата като неоснователна. Моли същата да се отхвърли, като й се присъдят и направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град, е било образувано по жалба на Минка Атанасова Николова против заповед № Л-1625/3 от 11.03.2009 г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието, с която на основание чл. 20, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) и чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното й правоотношение като старши надзирател в затвора в гр. Сливен. С оспореното решение Административният съд - София-град, е уважил жалбата, като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна - не е установено по безспорен начин, че дисциплинарното нарушение е допуснато. Съдът е приел, че от доказателствата по делото единствено е установено, че банкнота с номинал 20 лева и сериен № Бз3817209 се намира в чантата на Николова към момента на извършената проверка, като банкноти от същата серия е имала и пострадалата от кражбата Кунева. Серийният номер на липсващата й банкнота е определен по предположения, като от банката не са могли да установят номерата на банкнотите, тъй като не се води такава отчетност. Съдът е счел още, че оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на дисциплинарната процедура и в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен. Решението е правилно. Основният довод, наведен в касационната жалба против така постановеното решение, е за допуснато нарушение на материалния закон. Възраженията в тази насока, направени в касационната жалба, са изцяло неоснователни. Нарушението, за което служителката е санкционирана с дисциплинарно наказание "уволнение", е нарушение на чл. 13 и 14 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", което съставлява нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано е като тежко такова съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Действията, нарушаващи Етичния кодекс, предвид установената фактическа обстановка се свеждат до това, че полицай Николова след отключване на кабината на пост № 6 е разполагала с достатъчно време, през което е вероятно и възможно да извърши кражбата на банкнотата от 20 лева. В рамките на дисциплинарното производство са били събрани доказателства, които не установяват, че Николова е извършила действия, за които й е наложено дисциплинарното наказание. Изложената фактическа обстановка не сочи на категоричен извод за извършена кражба като тежко дисциплинарно нарушение. Не е допуснато нарушение на материалния закон в обжалваното съдебно решение, тъй като, не е доказано по безспорен начин извършване на кражба по чл. 194 НК на банкнота от 20 лв. - собственост на пострадалата Кунева. Пострадалата не е била непрекъснато в кабината си по време на дежурството, но с ключ от кабината са разполагали и други служители, които са били на смяна. Не е извършена проверка на всички служители, а само на някои от тях. С оглед на това правилно първата инстанция е приела за законосъобразен извода за извършена кражба само въз основа на банкнота, която е със същата серия като притежаваните от пострадалата. Видно от писмо на Първа инвестиционна банка, не може да се направи извод за номерата на банкнотите, с които е бил зареден банкоматът, както и да бъде установен фактът дали номерата на изтеглените банкноти са във възходящ ред. Банката отговаря, че може само да посочи дата на последно зареждане на банкомата, но не и номерата на банкнотите, защото такава отчетност липсва. От изложеното се налага изводът и за липса на безспорно доказана кражба, която да се квалифицира като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. При проведеното съдебно производство не са събрани доказателства, които да установят различна фактическа обстановка от приетата в оспорения акт, поради което правилно съдът също е приел за неустановени фактите, въз основа на които е издадена оспорената заповед. Този извод на съда е обоснован и почива на доказателствата, събрани при спазване на съдопроизводствените правила. Безспорно служителят на МВР следва да има поведение, което да води към респект по отношение на другите граждани към лицата, заемащи служба в МВР. Ето защо нарушаването на определени морални категории би било несъвместимо със службата, която заема жалбоподателката, независимо дали те са скрепени в етичен кодекс или не, но това следва да бъде установено по безспорен и категоричен начин с оглед наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, което в конкретния случай е "уволнение". Дисциплинарното наказание обаче следва да се наложи при установено дисциплинарно нарушение, а не на предполагаемо такова. Както правилно е приел съдът, пропускът да се събере исканото от Николова доказателство, а именно снемане на отпечатъци от въпросната банкнота както на нея, така и на пострадалата, би могъл да доведе до други изводи, тъй като в конкретния случай административният орган е обосновал довода си за извършена кражба от Николова, без да установи, че тази банкнота е собственост на другата служителка. Затова и правилно съдът е приел, че не би могло да се приеме за безспорно доказано извършеното дисциплинарно нарушение от Николова само въз основа на предположението за местонахождението й във времето около 7,40 ч. на 09.01.2009 г.. Предвид изложеното Върховният административен съд намира, че възраженията за неправилност на решението на Административния съд - София-град, са неоснователни. Решението е постановено изцяло при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано, като почива на приетите за доказани релевантни за спора факти, и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,