Решение № 8905 от 17.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5075/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. П., гр. Харманли, чрез адв Д. А., съдебен адрес: гр. Хасково, [адрес], против Решение 1390/29.03.2024 г., постановено по адм. дело 1253/2023 г. по описа на Административен съд/АС/ -Хасково. Касаторът обжалва съдебното решение и моли касационната инстанция да го отмени, както и да отмени оспореното уведомително писмо. Моли ответната страна да бъде осъдена да му заплати разноски по делото за двете инстанции. Постъпила е молба на 29.04.2024 г. от касатора, представляваща уточнение по касационната жалба. Сочи се, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. На първо място се твърди, че съдебният акт е постановен в противоречие с решение по адм. дело 188/2023 г. по описа на АС - Хасково, тъй като не са изпълнени задължителните указания на съда. Административният орган не е изложил мотиви, поради което издаденото ново уведомително писмо подлежи на отмяна на основание чл.146, ал.2, вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК. От своя страна първоинстанционният съд не е събрал всички относими и допустими доказателства, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Изводите на съда противоречат на доказателствата и на установеното от тях действително фактическо положение, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че в таблица 1, колона 10, като причина за недопустимост на площите административният орган не е посочил конкретни фактически обстоятелства. Според касатора по отношение на наложената санкция за бъдещи периоди не са изложени конкретни фактически установявания от административния орган, включително и относно начина й на изчисляване, а е направено общо позоваване на чл.19а от Делегиран Регламент 640/2014 г. на Комисията за кампания 2021 г. Всички доклади от извършени проверки на място и издадените във връзка с тях документи са били оспорени от заявителя, който е поискал извършването на допълнителни такива, които обаче не са били направени от адм. орган. Това е довело до издаване на административен акт при непълно изяснена фактическа обстановка. Представеното становище от 28.02.2023 г. от административния орган в хода на съдебното производство по обжалване на първото уведомително писмо не представлява част от административната преписка, тъй като процесното уведомително писмо не препраща към него. По отношение на наложените санкции за бъдещи периоди административният орган е следвало изрично да посочи основанието за извършване на прихващане и да конкретизира съответния акт, установяващ подлежаща на прихващане сума, който следва да е годно изпълнително основание. Иска се от касационната инстанция да отмени съдебното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспореното уведомително писмо. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява лично и не се представлява. Постъпила е писмена молба на 20.05.2024 г. от адв. Аврамов, процесуален представител на касатора, с която посочва, че не възразява да бъде даден ход на делото в отсъствие на касатора и не неговия пълномощник, поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания. Моли касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното съдебно решение и да прогласи за нищожен, евентуално - да отмени оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък на същите. Ответникът Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния представител юриск. Т. В., депозира писмен отговор по касационната жалба. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Сочи, че жалбоподателят освен бланкетното изявление, че оспорва истинността на всички възприети от административния орган фактически констатации, не е извършил никакви процесуални действия, с които да обори доказателствената стойност на представените от ДФЗ Разплащателна агенция /РА/ официални документи. По отношение на издаденото второ уведомително писмо, след отмяна на първото такова с решение на административния съд, не е налице основание за нищожност по смисъла на чл.177, ал.2 от АПК. В решението по адм. дело 188/2023 г. по описа на АС - Хасково, влязло в сила на 20.06.2023 г., не са дадени конкретни указания към административния орган заявлението на бенефициента да бъде уважено. Административният съд в своето решение е указал на Зам.- изпълнителния директор на ДФЗ да изложи конкретни фактически основания, обосновали отказа. Относно възражението за извършено прихващане юриск. Василева посочва в отговора по касационната жалба, че съгласно чл.29, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП, изм. ДВ, бр.102/2022 г., в сила от 01.01.2023 г./, оспорването по реда на АПК на индивидуалните и общи административни актове, издавани при прилагането на този закон, не спира тяхното изпълнение. Конкретният казус е именно такъв, тъй като оспореното уведомително писмо е издадено на 01.11.2023 г., когато цитираната норма на чл.29, ал.3 от ЗПЗП е пораждала действие. Претендира разноски за юриск. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че такава е налице, поради което моли същото да бъде намалено. В съдебно заседание ответникът по касация не се представлява. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна в производството, за която съдебният акт е неблагоприятен и постъпила в срок. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение 1390/29.03.2024 г., постановено по адм. дело 1253/2023 г. по описа на АС Хасково е отхвърлена жалбата на заявителя Н. Д. П., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх.02-260-6500/2639#8 от 01.11.2023 г. на Зам. - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , обжалвано в частта му на намаленията /сумите, които не са оторизирани/, съответно: по Подмярка 13.2/НР 2 в размер на 1 883,53 лв.; по СЕПП в размер на 13 513,72 лв.; по Мярка 12/Натура 2000 в размер на 8 890,76 лв.; по СПП в размер на 68,55 лв.; по ЗДП в размер на 3 981,71 лв.; по СЗ КЛЧ в размер на 3,12 лв. и по МЗС в размер на 2 901,60 лв., и в частта на начислените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, съответно: по СЕПП в размер на 1 018,46 лв.; по Мярка 12 в размер на 4 337,15 лв. и по Подмярка 13.2 213,41 лв. Със съдебното решение жалбоподателят е осъден за направените разноски по делото. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: Процесното Уведомително писмо е издадено в изпълнение на влязло в законна сила Решение 411/01.06.2023 г. по адм. дело 188/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, по което е представена пълната административната преписка по подаденото заявление с УИН: [номер]. Към настоящото производство е присъединено адм.дело 188/2023 г. на Административен съд Хасково. П. е подал общо заявление за подпомагане с приложена Таблица на използваните парцели 2020 г. и Таблица за отглежданите животни 2020 г., регистрираното под входящ номер 19563129/12.05.2021 г., УРН: [номер] и Уникален идентификационен номер /УИН/ [номер] в ДФ Земеделие . На 12.05.2021 г. е подадено Заявление за подпомагане 2021, форма за физически лица, с приложени Таблица за отглежданите животни 2021 г. и Таблица на използваните парцели 2021 г., с данни за идентификация на изброените парцели в землище, индивидуализирани с номер на БЗС от ИСАК, номер на парцел от ИСАК, код култура и площ, за които е заявил подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за преразпределително плащане /СПП/; Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания /ЗДП/; Схема за млади земеделски стопани /МЗС/; Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/; Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството /ПНДЖ 3/ и Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите /Мярка 12/. Видно от Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2021, с дата на обработка 12.05.2021 г., подписана от заявителя с дата 12.05.2019 г., са били установени няколко вида грешки. На 28.05.2021 г. П. е депозирал Заявление Редакция на схеми/мерки, към което са приложени нови таблици и допълнително включени Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци /СЗ - КЛЧ/ и Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка 13.2/НР2/. С писмо изх.01-6500/4767/15.10.2021 г. на Зам. - изпълнителен директор на ДФ Земеделие , П. е уведомен, че при извършване на административни проверки по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН [номер] е прието, че има съмнение за създадени изкуствени условия с цел облагодетелстване по схемата за преразпределително плащане /СПП/, като са налични данни за свързаност между подаденото от него заявление за подпомагане и заявление за подпомагане, подадено от Сакар Екстра Милк ООД, като подадените заявления са собственост на едно и също физическо лице и има съмнения, че заявените от него площи за подпомагане са в резултат на изкуствено разделяне на стопанството с цел облагодетелстване по схеми за подпомагане, като се заобикалят определените прагове за подпомагане в Регламент /ЕС/ 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета, ЗПЗП и Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Указано му е в 14-дневен срок от получаване на писмото да представи аргументирана обосновка за отхвърляне на съмнението за изкуствено създадени условия с цел облагодетелстване по СПП. По това писмо е подадена до ОД на ДФЗ - Хасково молба с Вх. 02-260-6500/15271, с изложени доводи за отхвърляне на соченото съмнение. Със Заповеди 446512/27.10.2021 г. и 449690/27.10.2021 г. на Началник отдел Регионален технически инспекторат /РТИ/ е наредено извършването на проверки на място във връзка с кандидат УРН [номер] относно Заявление с УИН [номер], с конкретно посочено местоположение на проверките, в периода от 27.10.2021 до 12.11.2021 г., резултатите от които са обективирани в Доклад за проверка на място Натура-2021 от експерт при РТИ- Хасково, подписан от кандидата на 11.11.2021 г. и Доклад за проверка на площи, подписан от кандидата, който на дата на получаване на контролния лист 11.11.2021 г.. По отношение на втория доклад П. е вписал, че не е съгласен с констатациите и резултата от дистанционния контрол. За резултатите от извършените проверки кандидатът е уведомен от Началник отдел РТИ с уведомителни писма с изх.01-172-6500/682/26.11.2021 г. и изх. 01-172-6500/677/26.11.2021 г. Заявителят е подал Възражение с Вх. 01-172-6500/677#1/15.12.2021 г. до ДФ Земеделие , в което е изразил несъгласие с направените в Доклада за проверката на площи констатации. С Уведомително писмо изх.01-172-6500/677#2/31.01.2022 г. П. е уведомен за извършен допълнителен анализ по подаденото от него заявление. Посочено е, че наличният снимков материал е бил достатъчен, за да бъде направена недвусмислена интерпретация на реалното състояние на стопанисваните парцели, както и че проверката е потвърдила, че установените като наддекларирани парцели не отговарят на условията за допустимост по смисъла на чл.6 и чл.8 от Наредба 2/26.03.2018 г., поради което е редуциран размерът на допустимата за подпомагане площ. Издадено е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с Изх. 02-260-6500/2639 от 12.01.2023 г. от Зам.- изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с което заявителят е бил уведомен за оторизираната и изплатена субсидия по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото от него заявление за подпомагане с УИН: [номер] за кампания 2021 г. В Таблица 1 са посочени оторизираните суми по схема/мярка: Подмярка 13.2/НР 2; СЕПП; Мярка 12/Натура 2000; СПП; ЗДП; СЗ-КЛЧ и Схема за млади земеделски стопани (МЗС), а в Таблица 2 Извършените плащания. Посочено е, че по СЕПП, Подмярка 13.2/НР 2 и Мярка 12/Натура 2000 са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Това писмо е обжалвано в частта му за посочените намаления, по отношение на сумите, които не са оторизирани и в частта относно наложените санкции, като е образувано адм. дело 188/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. С Решение 411/01.06.2023 г. по адм.дело 188/2023 г., влязло в сила на 13.07.2023 г., съдът е отменил горецитираното уведомително писмо от 12.01.2023 г. в частта, в която по схема/мярка: по Подмярка 13.2/НР 2 се извършват намаления за 1 883,53 лв. и се оторизира сума 0.00 лв., по СЕПП се извършват намаления за 13 513,72 лв. и се оторизира сума 0.00 лв., по Мярка 12/Натура 2000 се извършват намаления за 8 890,78 лв. и не се оторизира сума 8 890,78 лв., по ЗДП се извършват намаления за 3 981,71 лв. и не се оторизира сума 3 981,71 лв., по Схема за млади земеделски стопани се извършват намаления за 2 901,60 лв. и се оторизира сума 0.00 лв., и в частта, в която по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията за кампания 2021 са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: по СЕПП 1 018,46 лв., по Подмярка 13.2/НР 2 213,41 лв., по Мярка 12/ Натура 2000 4 337,15 лв., и преписката е изпратена на Зам. - изпълнителния директор на ДФ Земеделие за ново произнасяне по заявлението на П. с УИН [номер], с УРН [номер], за кампания 2021 г., в частта по изброените схеми/мерки: съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е посочил, че мотивите на решението по адм. дело 188/2023 г. по описа на АС - Хасково е прието, че в обжалваната част на процесното уведомително писмо не са изложени никакви конкретни фактически съображения относно основанието за отказ от финансово подпомагане по разглежданите схеми/мерки, както и относно размера на наложените му санкции, което представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съдът е посочил също, че мотивите към адм. акт не следва да се извличат от представеното писмено Становище с Изх. 02-260-6500/2639#2 от 28.02.2023 г. на Зам.- изпълнителния директор на ДФ Земеделие , което не е било част от административната преписка по издаване на оспореното уведомително писмо. След връщане на административната преписка, от Зам. - изпълнителния директор на ДФ Земеделие е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с Изх. 02-260-6500/2639#8 от 01.11.2023 г., предмет на настоящия съдебен контрол, с което заявителят е уведомен за оторизирана и изплатена субсидия, по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото от него заявление за кампания 2021, съответно: по Подмярка 13.2/НР 2 е оторизирана сума 972,03 лв., при искана сума 1 883,53 лв.; по СЕПП е оторизирана сума 5 720,46 лв. при искана сума 13 513,72 лв.; по Мярка 12/Натура 2000 е оторизирана сума 2056,46 лв. при искана сума 10947,22 лв.; по СПП е оторизирана сума 4 063,65 лв. при искана сума 4 132,20 лв.; по ЗДП е оторизирана сума 4 515,36 лв. при искана сума 8 497,07 лв.; по СЗ КЛЧ е оторизирана сума 4 096,37 лв. при искана сума 4 099,49 лв. и по МЗС е оторизирана сума 0,00 лв. при искана сума 2 901,60 лв. За да отхвърли жалбата на П. срещу горецитираното уведомително писмо, ас-Хасково е приел, че е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването му. . В таблиците , представляващи неразделна част от писмото, се съдържат данни по всяка от схемите/мерките. АС - Хасково е приел за неоснователен изложения довод от жалбоподателя за липса на мотиви, като е посочил, че същото е издадено в изпълнение на указанията, дадени в решение по адм. дело 188/2023 г. на АС-Хасково, включително съдържащите се в това дело писмени доказателства, докладите за проверка на място, както и Становище с Изх. 02-260-6500/2639#2 от 28.02.2023 г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Правилно АС - Хасково е приел, че мотивите на адм. акт, представляват съдържащите се в писмото таблици, в които за всеки един парцел, който е недопустим за подпомагане, са посочени установените при проверките данни, причините за недопустимост, фактическите обяснения за съдържанието на отделните колони в таблиците с приложимите за отделните констатации правни норми. В този смисъл неоснователен е доводът на жалбоподателя за немотивираност на оспореното УП. Неправилен обаче е изводът на първоинстанционния съд, че цитираното по-горе становище от 28.03.2023 г. на Зам.- изпълнителния директор на ДФЗ, е част от адм. преписка и представлява документ, съставен с оглед предстоящото издаване на оспореното уведомително писмо, в който е допустимо да ес съдържат допълнителни мотиви към акта, съгласно незагубилото приложимост и след приемането на АПК Тълкувателно решение 16/31.023.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ . Това становище е представено в хода на съдебното производство по адм. дело 188/2023 г. на АС - Хасково с предмет предходно уведомително писмо, касаещо кампания 2021 г., отменено с влязло в сила решение поради липса на мотиви. Независимо, че становището е от дата 28.03.2023 г., т.е. предхождаща датата на процесното уведомително писмо - 01.11.2023 г., същото не представлява част от адм. преписка по него, тъй като касае друг административен акт. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. С цитираното по-горе становище административният орган е изложил фактически и правни основания, с които да обоснове мотивираност на предходното уведомително писмо. На следващо място АС Хасково е приел, че оспореният частичен отказ за подпомагане по заявените схеми е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Категорично по делото е установено, че процесните имоти представляват наддекларирани площи. От страна на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител са оспорени резултатите от проверката, обективирани в докладите и протоколите, без да са направени доказателствени искания, в частност за допускане на съдебно - техническа експертиза. Адв. Аврамов изрично е заявил, че няма доказателствени искания в проведеното единствено по делото съдебно заседание на 01.02.2024 г. При липсата на процесуална активност от страна на жалбоподателя да ангажира доказателства, с които да опровергае констатациите на административния орган, оспорването им е неуспешно. По отношение на наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, касационната инстанция намира следното: Разпоредбата на чл.28 от Регламент /ЕО/ 908/2014 г. изисква неизплатените задължения на бенефициера да са установени в съответствие с националното законодателство. Регламентация относно характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредбите на чл.27, ал.5 от ЗПЗП, съгласно която вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Съгласно чл.162, ал.2, т.8 ДОПК публични са държавните и общински вземания: за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, а според чл.165 от ДОПК събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. От анализа на тези разпоредби и при липсата на друга конкретна законова регламентация е видно, че прихващане по реда на чл.28 от Регламент (ЕО) 908/2014г. е възможно само ако сумите, с които се извършва прихващането са установени с влязъл в сила акт. Казано по друг начин следва да са налице при условие на кумулация две предпоставки: установено с влязъл в сила акт задължение на бенефициера -земеделски производител към ДФЗ-РА, неизплатено към момента на прихващане, и оторизирана с ИАА по ЗПЗП от ДФЗ - РА сума, представляваща финансово подпомагане по конкретно заявена схема/мярка от ЗП, по която предстои плащане към земеделския производител. С процесното уведомително писмо е извършено прихващане на сумата 222,80 лв., като изрично в Съдържание на Таблица 15 , Колона 4 са изложени фактическите основания за извършеното прихващане - прихваната сума е за покриване на част от санкциите за бъдещ период, наложени по мярка 12/Натура 2000 за Кампания 2021, в размер на 4 337,15 лв., т.е. и в тази част процесният адм. акт е мотивиран. Изложените доводи в касационната жалба са подробно обсъдени и аргументирани от първоинстанционния съд, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо тяхното приповтаряне. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 от АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът следва да осъди Н. П. да заплати на Държавен фонд Земеделие юридическото лице, в чиято структура е органът ответник по касация, разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение