Решение № 12110 от 30.9.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Хасково срещу Решение 601 от 06.08.2019 г., постановено по адм. дело 671 по описа за 2019 г. на Административен съд Хасково, с което е отменено Решение 1012-26-218-4 от 28.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него Разпореждане [ЕГН]/2140-26-333 от 22.04.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Хасково. Преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Хасково за ново произнасяне по заявление с вх. 2113-26-2117 от 15.10.2018 г. на Ю. Юсеин за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към съдебното решението. Наведените в касационната жалба възражения за неправилно прилагане на чл. 68, ал. 3 КСО във вр. с § 1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Ю. Юсеин, чрез пълномощник адвокат Челебиев, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-26-218-4 от 28.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него Разпореждане [ЕГН]-2140-26-333 от 22.04.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Хасково, с което на основание чл.68, ал.1-3, чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО е отказано отпусне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ю. Юсеин. Развити са съображения, че осигурителният стаж за периода, от 14.09.1973г. до 01.11.1975г., наборна военна служба с продължителност 2г. 01м. 18 дни не е действителен, съгласно §1, ал.1, т.12 от ПР на КСО. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че съгласно приложимата материално-правна норма, действаща по време на отбиване на наборната военна служба от жалбоподателя чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона на пенсиите / ДВ бр. 102/1967г., отм., бл. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г./, за трудов стаж от трета категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Зачитането на периода на отбиването на редовна военна служба за трудов стаж при пенсиониране е подчинено на специалните правила на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (обн. Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., отм. ДВ, бр. 21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.), като е видно, че това се възпроизвежда впоследствие и в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и в частност в чл. 44 от тази наредба. Обоснован е извод, съобразно който и при двата пенсионни режима, по отменения ЗП /чл.81/ и по сега действащия КСО, чл.9, ал.7 /съотв. чл.44 от НПОС/ периодът на отбиване на редовна наборна служба се зачита за трудов стаж от трета категория и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране. Предвид нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО е прието, че периодът от 02г. 01м. и 18 дни следва да бъде зачетен за целите на чл. 68, ал. 3 КСО, т. к. се касае за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г., който съгласно действащите тогава пенсионни разпоредби се признава за такъв от трета категория труд. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 68, ал. 3 КСО случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 14.09.1973г. до 01.11.1975г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО правилно неговата действителност е преценена съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно относимата разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основание за отпускане на лична пенсия. В същия смисъл е сложилата се последователна съдебна практика - решение 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, решение 15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 13944/2017 г., VI о., решение 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. 2856/2018 г., VI о., решение 8524 от 06.06.2019 г. на ВАС по адм. д. 2326/2019 г., VI о. и др. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Хасково, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие в размер на 500 лева (петстотин лева). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,