Решение № 16587 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4168/2012 г.

Решение № 16587 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4168/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директор Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ НАП срещу решение № 235 от 21.02.2012 г. на АС - Бургас, с което РА № 200900378/1.12.2009 г., потвърден с решение № РД-10-36/3.02.2010 г. на директор дирекция "ОУИ" Бургас, е отменен в частта относно определените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2005 г. и изменен в частта относно определеното задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. Твърди се допуснато нарушение на материалният закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - Пейчо Георгиев Пуров, чрез процесуалния си представител адв. Проданова, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение - оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на постъпилата жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав, осмо отделение счита жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу обжалваем съдебен акт от активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна. С оглед трите спорни по делото данъчни периоди и определените задължения за 2003 г., 2005 г., и 2007 г. настоящият състав прецени: Ревизионното производство се е развило в хипотезата на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Приходните органи са констатирали несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото и финансово състояние на лицето, поради което са приели, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и са определили данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК. В този контекст правилно първоинстанционният административен съд е установил, че административният орган не е взел предвид и съобразил относимостта към конкретните данъчни периоди на представените от ревизираното лице - декларация по чл. 124, ал. 1 с приложените към нея доказателства. От същите е видно, че ревизираното лице Пуров, е отпуснало като заем - средства на "Родопа Нова Зора" ООД - през 1999 г., върнат през 2000 г. и на Сава Шопов - през 2005 г. връщан на части и окончателно издължен през 2007 г., като договорите за заем са в писмена форма, респ. - противопоставими на трети лица, като за изплащането им са приложени РКО и вносни бележки, от които е видно, че са извършвани плащания от страна на заемополучателите към ревизираното лице. Самите договори са с достоверна дата, с ясни клаузи относно начина и срока на изпълнение. Доколкото на всяка вносна бележка, респ. РКО не е записано изрично, че преводната сума е във връзка с конкретните договори за заем, то не е в компетенцията на настоящия състав, нито на ревизионния орган да изследва как точно страните изпълняват насрещните си престации по облигационното отношение, тъй като неизпълнението на същото има последици различни от целите на ревизионното производство. От значение за настоящият казус е, че с оглед тежестта на доказване установена чрез презумпцията за вярност на отразените в РА констатации по силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, ревизираното лице е установило наличие на средства с доказан произход, като от направените справки за процесните две години, се установява съответствие с направените от него разходи. Същите обстоятелства не са взети предвид, нито обсъдени от ревизионният орган, като относно тях липсват мотиви в РА и в ревизионният доклад, но същите правилно са оценени от съда като доказателство за наличие на средства с доказан произход. В заключение - правилно съдът е преценил, че доказването на липсата на тези средства у ревизираното лице е отрицателен факт, които, след като Пуров е установил произхода им, не следва да се доказва от него, а от ревизиращият орган. Следва да се отбележи още, че с декларацията си по чл. 124, ал. 3 ДОПК ревизираното лице е декларирало за 2005 г. наличието на парична сума в размер на 486 998 лв., като през същата година отпуска заем на Сава Шопов в размер на 450 000 лв. Представен по делото е договор за заем, с който ревизираното лице взема на заем средства в размер на 60 000 лв. от Тони Йовчев Динев, като напълно законосъобразно ревизионният орган е извършил проверка и установил, че за конкретния период т. н.. заемодател не е разполагал с подобна сума, като отпуснатия заем. Така, основателно ревизионният орган твърди, че за същата година лицето не е доказало наличието на приходи съответстващи на извършените от него разходи. Това твърдение обаче не презюмира факта, че с оглед цялото имуществено състояние на лицето, закупените и продадени недвижими имоти, отпусканите и получавани заеми и стопанската му дейност, същия не разполага със средства съответстващи и надвишаващи направените от него разходи. Напротив, видно от данните по делото и представените и неоспорени доказателства, същият е разполагал със суми надвишаващи изразходваното. Поради това установените в РА обстоятелства за дължимия за 2005 г. данък по ЗДДФЛ са неоснователни, а решението на първоинстанционния съд - правилно в тази му част. Спрямо третият спорен ревизиран период - 2007 г. се установява, че лицето Пуров е извършил продажба на недвижим имот за сумата от 160 000 лв., представляващ облагаем доход по чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ. Видно от самият договор страните са се уговорили, че 128 000 лв. ще бъдат заплатени след отпускане на банков кредит на купувача и още 32 000 лв. до края на 2009 г. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че реално няма данни кога е преведена остатъчната сума от 32000 лв., като въобще липсват данни същата да е превеждана. От дадените в производството обяснения следва, че поради финансови затруднения купувачът още не е изплатил остатъчната продажна цена, като в подобни ситуации законодателят в чл. 33 ЗДДФЛ е предвидил разрешение, с оглед целите на данъчното облагане. Така, когато ревизионният орган счита, че цената по продажбата на недвижимост реално е платена, макар и в различни години - следва да приложи ал. 7 от цитираната разпоредба. Видно от данните това не е сторено. При това положение и с оглед данните по делото обаче, следва да се приеме, че остатъчната част от цената въобще не е платена, поради което не може и да бъде обложена. Същата не формира доход за ревизираното лице, като такъв ще възникне с факта на плащането и - когато и в размера, в който бъде платена. В заключение на тази част - първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице СИО, което обуславя редуциране наполовина на облагаемата получена по договор сума, поради което и законосъобразно е изменил ревизионния акт в тази му част. С оглед анализа на спорните за ревизионното и първоинстанционното съдебно производство обстоятелства, следва да се приеме, че АС - Бургас е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи, с оглед тежестта на доказване и приложените по делото доказателства. Относно твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в допускането на съдебно-счетоводна експертиза, въпреки, че касационният ответник е поставил въпросите след даденият от съда седем дневен срок за това, следва да се отбележи, че отправеното от страна искане за експертиза, като доказателствен способ, няма задължителна и обвързваща сила за съда, докато обратното, в рамките на правомощията си по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е длъжен да изследва в пълнота законосъобразността на обжалваният акт. Това му задължение кореспондира и с обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, т. е. допускането и извършването на съдебно-счетоводна експертиза не може да се приеме за допуснато съществено процесуално нарушение, още по-малко когато доказателственият способ се използва с цел установяване на задължителните по силата на процесуалния закон обстоятелства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. първо Върховният административен съд, осмо отделение,