Решение № 7731 от 29.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8829/2020 г.

Областната дирекция на Министерството на Вътрешните работи-Пазарджик е подала касационна жалба срещу решение 312/18.06.2020 г. по адм. дело 228/2020 г. на Административния съд - Пазарджик, с което е осъдена да заплати на П. Б. сумата 300 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда - разноски за адвокатско възнаграждение по АНД 1741/2019 г. по описа на Районния съд Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъди юрисконсултско възнаграждение . Ответникът П. Б. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с решение 665/20.11.2019 г. по НАХ дело 1741/2019 г. по описа на Районния съд-Пазарджик, влязло в сила на 19.12.2019 г., е отменен като незаконосъобразен електронен фиш 1302157/26.06.2019 г., серия серия К, издаден от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Пазарджик. С електронния фиш на П. Б. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. За осъществената в производството пред районния съд адвокатска защита Б. заплатил в брой на адвокат А. И. възнаграждение в размер на 300 лева съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие 681687/7.10.2019 г. От правна страна административният съд приел, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на отговорността на ответника за сумата 300 лева, представляваща обезщетение за причинената на Б. имуществена вреда вследствие издадения незаконосъобразен административен акт. Съдът счел, че върху главницата се дължи и законната лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменен електронния фиш. Поради това присъдил на ищеца обезщетение в размер на 300 лева заедно със законната лихва, считано от 19.12.2019 г. и разноски в размер на 410 лева. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направения от него разход за адвокатско възнаграждение. Вярно е, както твърди касационният жалбоподател, че договорът за правна защита и съдействие, не е представен в производството пред Районния съд - Пазарджик. В тази връзка административният съд е изложил мотиви, които се споделят от касационната инстанция. За да направи извод, че договорът не следва да се изключва от доказателствата по делото като такъв с недостоверна дата, съдът взел предвид, че адвокат А. И. е изготвила жалбата срещу електронен фиш 1302157/26.06.2019 г. В кориците на НАХ дело 1741/2019 г. по описа на Районния съд-Пазарджик се съдържа пълномощно, с което П. Б. упълномощава адвокат И. да го представлява по делото. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност. Съгласно чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Възнаграждение се определя съобразно наредбата на Висшия адвокатски съвет и при липсата на договор (чл.36, ал.3 ЗАдв). При положение, че уговореното и платено възнаграждение от 300 лева е минималното, посочено в чл. 8, ал.1,т.1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( редакция изм. и доп. ДВ. бр.84 от 25 октомври 2016г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, съдът законосъобразно е присъдил поисканото обезщетение заедно със законната лихва от отмяната на електронния фиш. При отсъствието на соченото касационно основание решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.01.2021 г. П. Б. е заплатил в брой на адвокат А. И. възнаграждение в размер на 1000 лева. Адвокатът е изготвил отговор на касационната жалба и е представлявал повереника си в проведеното по делото открито съдебно заседание. Възнаграждението обаче е прекомерно спрямо фактическата и правната сложност на делото, решаването на което е основано на тълкувателно решение на Върховния административен съд. Поради това, на основание чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК, следва да се уважи възражението, направено от противната страна, като на ответника в касационното производство да се присъдят разноски в размер на 300 лева. Макар и да е под минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения именно този размер на възнаграждението е обоснован и справедлив. По изложените съображения и на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд