Решение № 5583 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 201/2013 г.

Решение № 5583 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 201/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Стоянка Димитрова Генчева от с. Ивайло, обл. Пазарджик, с искане за отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение № 13320/24.10.2012 г., постановено по адм. дело № 6888/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение № 161 от 2012 г. по адм. дело № 20/2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик и е отхвърлена жалбата й срещу решение № Ж-153/1 от 13.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик. В искането се твърди, че били налице нови писмени доказателства, а именно ведомостите за работни заплати за периода от м. октомври 2009 г. до м. септември 2010 г., и годишния финансов отчет за 2010 г. на "Перфект НГ" ЕООД, които били от съществено значение за решаване на спора по делото. По изложени в искането съображения намира, че били налице условията на чл. 239, т. 1 АПК и моли петчленният състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административния съд - гр. Пазарджик. Ответната по искането страна - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) не е взела становище. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането му е допустимо, разгледано по същество, е неоснователно. С решение № 13320/24.10.2012 г., постановено по адм. дело № 6888/2012 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил решение № 161 от 2012 г. по адм. дело № 20/2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Съгласно чл. 240, ал. 1 АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 АПК - от узнаване на решението. В случая като основание за отмяна е посочено основанието по чл. 239, т. 1 АПК, като се твърди, че са налице нови писмени доказателства, от съществено значение за спора. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. За да се проведе успешно производството на посоченото основание следва страната, участвала в процеса, да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателство или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. В случая към искането за отмяна се сочат следните доказателства: ведомостите за работни заплати за периода от м. октомври 2009 г. до м. септември 2010 г., и годишния финансов отчет за 2010 г. на "Перфект НГ" ЕООД. Тези документи обаче, не са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и молителката при полагане на дължимата грижа за водене на делото е могла да се снабди с тях своевременно още в хода на редовното производство пред първоинстанционния съд. Отразените в тях факти са съществували по време на разглеждане на делото и пред двете съдебни инстанции, а в някои документи се съдържа и подписа на молителката. Всички факти, на които молителката основава своите доводи, са съществували при постановяване на решението, поради което не е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, още по-малко на факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. В първоинстанционното производство молителката е имала процесуалната възможност да поиска назначаване на експертиза, но не е сторила това. Недопустимо е по реда на производството за отмяна на влязло в сила решение да се коригира процесуалното бездействие на страната. Процесуално задължение на молителката е било да попълни доказателствения материал по делото с всички възможни доказателства, които е считала, че са в подкрепа на претенцията й. С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, ал. 1 АПК и направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,