Решение № 5909 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1592/2016 г.
ВАСV отделение11.05.2017 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7888/14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 6854/2015 г. на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на Ф. Ф. М. от град С. разноски по делото в размер на 600 /шестотин/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5909 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1592/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основани е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, представлявана от изпълнителния й директор" със седалище гр. С. против решение № 7888/14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 6854/2015 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Ф. Ф. М. от град С., чрез пълномощника си е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на оспореното решение, което следва да бъде отменено. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е прогласен за нищожен чл. 7, ал. 4 от Устройствения правилник на дирекция на природен парк "Сините камъни", издаден от директора на Изпълнителна агенция по горите (Обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г., в сила от 10.02.2012 г., изм. бр. 28 от 19.03.2013 г., в сила от 19.03.2013 г., бр. 77 от 16.09.2014 г., в сила от 16.09.2014 г.). Съобразно дадените му задължителни указания в определение № 8435/08.07.2015 г. по адм. дело № 2021/2015 г. на петчленен състав на ВАС, АССГ е приел, че оспореният пред него правилник и в частност оспорената норма е общ административен акт. Обосновани са изводи, че оспорената разпоредба е издадена от директора на ИАГ извън рамките на неговата компетентност, поради което е нищожна. Изпълнителният директор на ИАГ не е бил компетентен да създава допълнителни изисквания за заемане на длъжността "директор" на дирекция Природен парк "Сините камъни", каквито изисквания не са въведени с разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от Закона за горите. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, но не по изложените в него мотиви за характера на оспорения акт и компетентността на издателя му. В § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Устройствения правилник на природен парк "Сините камъни" е посочено, че се той се приема на основание чл. 161 от Закона за горите (ЗГ) и във връзка с чл. 52, ал. 3 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). От своя страна в чл. 161 от ЗГ е посочено, че функциите и задачите на структурите и специализираните териториални звена на изпълнителната агенция по горите се определят с устройствени правилници. Те се утвърждават от изпълнителния директор на агенцията и се обнародват в "Д. вестник". В разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от ЗЗТ е посочено, че Изпълнителната агенция по горите създава специализирани дирекции на природни паркове за изпълнение на плановете за управление на природните паркове. Правилникът съдържа административноправни норми, които регламентират функциите, дейността и организацията на работа на дирекция на природен парк "Сините камъни", като специализирано териториално звено на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), създадена със заповед на изпълнителния директор на ИАГ на основание чл. 159 от Закона за горите. Дирекцията е създадена за изпълнение на заповедта за обявяване и плана за управление на природен парк "Сините камъни", защитена зона по Директива на ЕС за опазване на дивите птици - BG0002058 "Сините камъни - Гребенец" /Заповед № РД-834/17.11.2008 г. на МОСВ/ и защитена зона по Директива за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0000164 "Сините камъни" /РМС № 122/2 март 2007 г./, където защитените зони се припокриват с територията на парка. Нормите се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати - на първо място -служителите и органите в структурата на дирекцията, на второ- собственици и ползватели на поземлени имоти в горската територия на парка при осъществяване на позволените за територията на природния парк дейности. Нормите имат многократно правно действие: прилагат се винаги когато възникнат предпоставките за това, докато бъдат изрично отменени. Оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 4 регламентира изискванията за заемане на длъжността "директор" на дирекция на природен парк "Сините камъни", които са следните: лицето да е с висше лесовъдско образование по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на Закона за горите или с висше образование по специалност "Екология и опазване на околната среда" с образователно-квалификационна степен "магистър", с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование. Устройственият правилник на дирекция на природен парк "Сините камъни" /Обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г., в сила от 10.02.2012 г., изм. бр. 28 от 19.03.2013 г., в сила от 19.03.2013 г., бр. 77 от 16.09.2014 г., в сила от 16.09.2014 г./ е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 161 от Закона за горите и в предписаната от закона форма, но в нарушение на процедурните изисквания за издаването, установени в разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответната страна-издател на нормативния административен акт не е представил доказателства за изработването на проекта при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, постижими чрез задължението за публикуване на проекта на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите. Поради това и приложените мотиви относно причините, които налагат приемането му и целите, които се поставят, не са достатъчни да изпълнят посочените по-горе изисквания на ЗНА. По този начин е нарушено правото на заинтересованите лица за предложения и изразяване на становища по проекта. Посоченото нарушение на административната процедура е съществено и води до незаконосъобразност на оспорената разпоредба по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и налага отмяната на нормата. Неоснователно е възражението на жалбоподателката пред АССГ за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба поради твърдяно противоречие с нормата на чл. 160, ал. 3 от Закона за горите. Съгласно цитираната разпоредба в редакция ДВ, бр. 60/2015 г. в сила от 07.08.2015 г., директор на специализирано териториално звено може да бъде лице с висше образование, съответстващо на предмета на дейност на специализираното териториално звено, със специалност съгласно устройствения правилник на звеното, с образователно-квалификационна степен "магистър", с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование. Действително допълнението на цитираната норма в частта - съответстващо на предмета на дейност на специализираното териториално звено- е след подаване на жалбата, но настоящата инстанция намира, че съпоставката следва да се извърши по отношение на законовата разпоредба, която е в сила и поражда правни последици и има действие към момента на постановяване на решението. В оспорената разпоредба от Устройствения правилник са посочени специалностите, които са включени в понятието "висше лесовъдско образование" по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на Закона за горите и изрично посочената специалност "Екология и опазване на околната среда", които общо определят едно от задължителните изисквания за заемане на длъжността "директор" на специализираното звено, каквото е дирекцията на природен парк "Сините камъни". В разпоредбата на чл. 160, ал. 3 във връзка с чл. 161 от закона за горите, която овластява изпълнителния директор на ИАГ да издаде нормативния акт - Устройствения правилник на дирекция на природен парк "Сините камъни" е посочена изрично част от законовата материя, която следва да бъде предмет на подзаконова регламентация и това са изискванията за заемане на длъжността "директор" на дирекцията, като за определянето на специалността законът препраща към Устройствения правилник. Следователно правната уредба на изискванията за заемане на длъжността директор на специализираното звено, включително чрез лимитативното изброяване на специалностите и техните характеристики в Устройствения правилник кореспондира на законовата норма, включително и в частта относно изискването те да съответстват на предмета на дейност на специализираното звено, тоест на специфичните, функционални характеристики на дирекцията с цел осигуряване на ефективното и функциониране (чл. 160, ал. 3 ЗГ). Съгласно чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник дирекцията подпомага изпълнителния директор на ИАГ при провеждане на държавната политика в областта на опазването, устойчивото използване и възстановяване на горите, биологичното и ландшафтното разнообразие, както и при прилагането на политиката на Европейската общност и поетите международни ангажименти в тази насока в териториалния й обхват на дейност. По изложените съображения твърдението за незаконосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 4 от Устройствения правилник на природен парк "Сините камъни" поради противоречието и с материалния закон е неоснователно. С оглед обаче на допуснатото съществено нарушение на административната процедура по издаването на нормативния административен акт, следва да бъде постановено решение за отмяна на оспорената разпоредба. Независимо, че с оспореното решение разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Устройствения правилник на природен парк "Сините камъни" е прогласена за нищожна, като правни последици на решението /отмяна на оспорената разпоредба/ съответства на правните изводи на настоящата инстанция, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационната ответница, съгласно представеният списък за разноски и доказателствата за направени такива, касторът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на пълномощника й. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 7, ал. 4