Решение № 4527 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12502/2013 г.

Решение № 4527 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12502/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Цанов Велков и Анка Цекова Петкова - и двамата от гр. Кула, община Кула, против решение № 64 от 19.07.2013 г., постановено по адм. дело № 58 по описа за 2013 г. на Административния съд - Видин. Релевират доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че е налице бездействие на кмета на община Кула по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК поради неспазване на нормата на чл. 11, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), тъй като спортното съоръжение не се използва по предназначение и за нуждите, за които е предоставено. Заявяват, че системно се нарушават основните им права и свободи, защитени от Конституцията на Република България - чл. 17, ал. 2, както и чл. 5, чл. 30, ал. 1 и чл. 33 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Оспорват решението и в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като не излагат конкретни доводи в какво се изразяват пороците на решението в тази част. Молят решението да бъде отменено и делото решено по същество с уважаване на исковата им претенция. Ответните страни - община Кула и кметът на община Кула, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Веселка Младенова Дакова, в писмен отговор и в открито заседание оспорват жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение в производство по чл. 257 от АПК и чл. 203 и сл. от АПК Административният съд - Видин, е отхвърлил предявения от Владимир Цанов Велков и Анка Цекова Петкова иск против кмета на община Кула с правно основание чл. 257 от АПК за неоснователно бездействие от страна на кмета на общината да изпълни задълженията си по чл. 59, ал. 2, т. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Съдът е установил, че спортното съоръжение е обект - общинска собственост, и общината управлява и стопанисва същото именно като собственик, т.е. в случая не се касае за изпълнително-разпоредителна властническа дейност на административен орган, а за управление на вещ от собственика на вещта, което се осъществява от общината като юридическо лице. Съдът е приел, че за осъществяване на разпоредбите на чл. 11 от ЗОбС и чл. 59 от ЗФВС - управлението и използването на имотите и вещите - общинска собственост, в частност на общинските спортни обекти, кметът на общината издава заповеди, а не извършва лично фактически действия по управлението на имотите, респ. по изграждането, реконструкцията модернизацията и управлението на общинските спортни съоръжения, от което е направил и извода, че не е налице фактическо бездействие на кмета на община Кула. Съдът е отхвърлил и исковете на ищците с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу община Кула, предявени при условията на евентуалност, като неоснователни. Според жалбоподателите вредите са настъпили вследствие на бездействието на кмета на общината да упражни контрол върху съоръжение - публична общинска собственост. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая вредите, претендирани от ищците - както имуществените, така и неимуществените, не са пряка последица от бездействието на общинската администрация, а от поведение на преките причинители на вредата - лицата, които са осъществили повредата на вещите, респ. нанесли удара с топката върху ищцата. Тоест причинната връзка е опосредена от поведението на други лица, а не е пряка и непосредствена последица от бездействието на кмета на община Кула, респ. длъжностни лица от общината. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Подаденият от жалбоподателите иск по смисъла на чл. 257 от АПК е осъдителен и при основателност на същия съдът се произнася с решение, с което осъжда органа да извърши действието и определя срок за това (чл. 257, ал. 2 от АПК). Защитата по глава петнадесета, раздел II от АПК е срещу неоснователни фактически действия и бездействия на административните органи. По чл. 257 от АПК защитата е само срещу фактически бездействия да се извърши задължение, което произтича пряко от нормативен акт. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредена от властническо волеизявление. Видно от представените по делото доказателства, върху процесния имот - публична общинска собственост, съгласно акт за общинска собственост № 51 от 20.10.2006 г., въз основа на проект "Красива България" и разрешение за строеж, е изграден обект "Спортен терен, детска площадка и озеленяване". От приложената обяснителна записка става ясно, че "спортната площадка може да бъде използвана за провеждане на спортни състезания и турнири, за хандбал, футбол, бадминтон и др.". Както правилно е посочил в мотивите си съдът, искът на жалбоподателите е кметът на община Кула да упражни контрол върху използването на общинско спортно съоръжение, в случая да разпореди премахване на съществуващи на спортния терен врати за футбол, респ. да разпореди промяна на предназначението на обекта. Такова разпореждане не се осъществява чрез пряко фактическо действие, а чрез издаване на съответното властническо волеизявление, т.е. изисква се осъществяването на правна дейност от страна на административния орган. Неизвършването на действия или бездействия от правен характер не попада в хипотезата на чл. 256 и 257 от АПК. Правилно решаващият съд е установил по делото, че не само липсва бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК, но община Кула е изпълнила и вмененото й от областния управител на област Видин задължение и е построено надграждане на съществуващата ограда, което свидетелства за предприети действия във връзка с процесното спортно съоръжение. Неоснователно е заявеното в касационната жалба, че бездействието на кмета на община Кула се изразява в нарушение на нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗОбС. В конкретния случай, видно от приложените доказателства, процесният имот се ползва по предназначение и за нуждите, за които е предоставен, в това число и за спортни състезания и турнири по футбол (л. 160). Неоснователно е и възражението на жалбоподателите, че думата "футбол" в обяснителната записка е допълнена специално за делото, тъй като същата е изготвена през 09.2006 г. ведно с всички документи, включващи се в "Проект за благоустрояване на УПИ-I за "спортен терен, детска площадка и озеленяване". Твърдението на жалбоподателите относно нарушаване на основните им права и свободи, защитени от Конституцията на Република България - чл. 17, ал. 2, както и чл. 5, чл. 30, ал. 1 и чл. 33 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, са неотносими към настоящия спор, тъй като същите не вменяват конкретни задължения за фактически действия и бездействия на кмета на общината по смисъла на чл. 257 от АПК. Предвид изложеното дотук съдът основателно е приел, че конкретният случай не попада в приложното поле на претендираната от жалбоподателите хипотеза за правна защита срещу непозволено увреждане от бездействие на административен орган, и затова законосъобразно е отхвърлил иска по чл. 257 АПК като неоснователен. Обосновано и правилно е решението на съда и в частта, с която са отхвърлени предявените искове на жалбоподателите за имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За да е налице основание по чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск, трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя условия: държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съдът подробно е обсъдил всички доказателства във връзка с правния спор за наличие на предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ, при които възниква основание за отговорност за вреди от неоснователно бездействие, съответно от признат за незаконосъобразен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от твърдяно бездействие или действие, което следва безспорно да е установено по делото. Следователно елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата вреда. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от вредоносния резултат. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващи противоправното бездействие. В конкретния случай ищците не са се справили с доказателствената тежест, с която разполагат по закон в исковото производство. Дори в касационната жалба липсват каквито и да било доказателства и доводи, подкрепящи твърдението за претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди. Нещо повече, те заявяват, че биха се съгласили със съда, че не са успели да докажат основателността на предявените по ЗОДОВ искове. Правилно административният съд е отбелязал в мотивите си, че претърпените вреди са резултат от действията на трети лица, а не пряко от твърдяното бездействие на кмета на общината, поради което не може да се приеме съществуването на пряка и непосредствена връзка между твърдяното бездействие и причинените имуществени и неимуществени вреди. Поради това правилно съдът е направил правен извод за неоснователност на исковете. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,