Решение № 10625 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2011 г.

Решение № 10625 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лилия Боянова Димитрова срещу решение № 4342 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 1334/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗЦУ-1178/19.11.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), с която на основание чл. 92, ал. 1, чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Димитрова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие със закона и доказателствата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - изпълнителният директор на Националната агенция по приходите не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ЗЦУ - 1178/19.11.2009 г. е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа подробно описание на извършеното нарушение, датата и мястото на осъществяване, обстоятелствата, при които е допуснато, както и доказателствата, които го установяват, а също и останалите предвидени в нормата реквизити. Спазена е и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателката Димитрова е наказана след като са приети писмените й обяснения (такива са изискани от административния орган и депозирани съответно на 09.10.2009 г.) и след като е изслушана от наказващия орган (протокол от 07.10.2009 г.). С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителката е уведомена за провежданата проверка по повод допуснати от нея нарушения и й е дадена възможност преди налагането на дисциплинарното наказание да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № ЗЦУ-1014/09.10.2009 г. на изпълнителния директор на НАП), по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които е допуснато нарушението и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Димитрова. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на изпълнителния директор на НАП, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Актът за санкциониране на служителката е постановен след като са установени осъществени от страна на Димитрова, която до уволнението си заема длъжността главен инспектор по приходите, "Селекция и координация" в отдел "Контрол" в ТД на НАП - Русе, дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. От събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства се установява, че въпреки отразените данни за наличието на риск в работните карти на дружествата "Бетис комерс" ЕООД, гр. Русе и "Мика комерс" ЕООД, гр. Русе (липса на активи, недекларирани по опис налични активи, липса на дейност, облагаем оборот и персонал, единствен доставчик), Димитрова като орган по селекцията, вземащ решение, се е съгласила с предложението за извършване на проверка по прихващане и възстановяване, направено от служителката Силвена Бороджиева. Последната от своя страна пред дисциплинарнонаказващия орган сочи и тези нейни обяснения не са опровергани по никакъв начин, че именно за такова предложение са й били дадени указания лично от жалбоподателката при възлагане на селекцията. Така, вместо предоставяне на двете рискови дружества за разглеждане на комисия по селекцията и прилагане на процедура К4 (Извършване на текуща селекция), в резултат на неправилно и необосновано приложената в случая работна процедура от утвърдените такива, неправомерно са възстановени суми по ЗДДС на двете дружества в размер на 383 021.80 лева. Актовете на дружествата са съставени от един и същи екип - инспекторите Здравко Буюклиев и Недялка Мичева, също дисциплинарно уволнени от ТД на НАП - Русе, които длъжностни лица са подписали документи за възстановяване на суми по ЗДДС за извършени разходи за покупка на луковици и отглеждане на цветя на търговците, без обаче да е извършена действителна проверка за наличието на основания за възстановяване на сумите. При тези данни съвсем аргументирано съдът приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Димитрова. Като главен инспектор по приходите жалбоподателката има задължение да следи за точното прилагане на утвърдените процедури и инструкции за селекция, да преглежда и анализира информацията, съдържаща се в работните карти за селекция от гледна точка на тяхната коректност и достатъчност при вземане на решението. Окончателното решение за последващи действия следва да е взето, след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичните задължения на задължените лица и реализиране на правата им с прилагане на предвидените в закона облекчения. В случая тези задължения не са изпълнени от жалбоподателката, тъй като при рискови фактори в наличната информация, без мотиви и/или указания тя е потвърдила извършения избор на органа по селекция за работна процедура, което е довело до неправомерно възстановяване на посочената по-горе сума. Това поведение на служителката представлява неизпълнение на служебните задължения и е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Следователно като достига до извод, че са налице основания за ангажиране на отговорността на служителката и санкционирането й с най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Възраженията в касационната жалба, свързани с липсата на виновно поведение на служителката, не могат да бъдат споделени. Служебните задължения на Димитрова като главен инспектор по приходите са нормативно установени и подлежат на изпълнение. Следователно при всяко нарушение служителката осъзнава факта на пренебрегване на задълженията, т. е. нарушението е извършено виновно и е основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. В случая жалбоподателката е санкционирана с най-тежката дисциплинарна санкция след преценка на тежестта и характера на допуснатото нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, като е отчетено личното поведение и проявеното бездействие от служителката и са съобразени настъпилите от нарушението сериозни последици. В този смисъл са спазени изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, а доводите на касатора за нарушения на цитирания текст са неоснователни. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводите на съдебния състав за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителката са направени въз основа на ангажираните писмени доказателства: данни от извършени проверки, обяснения на служители, доклади и протоколи. Съвкупната преценка на изброените доказателствата, както и обстоятелството, че не са ангажирани такива, които да ги опровергават, обосновават крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,