Решение № 9694 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 474/2010 г.

Решение № 9694 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 474/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Анастасия Христова Кралева, от Русе, против решение № 37/7.12.2009 г. постановено по адм. дело № 310/2009 г. по описа на Административен съд - Русе, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 9500-410/19.08.2009 г. Областен управител-Русе. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуални правила, противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това жалбоподателката моли съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, подадена в първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област Русе оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за основателна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от Анастасия Кралева, срещу заповед № 9500-410/19.08.2009 г. на областен управител на област Русе, издадена по нейно искане вх. № 1300-64/24.06.2009 г. за изплащане на еднократно обезщетение по Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ДВ бр. 12/2004 г./, поради претърпяна от нея репресия- "изселване по политически причини", за периода от 15.04.1951 до 30.10.1954 г... Със заповедта е отказано изплащане на обезщетение по реда на чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с мотив, че същата е упражнила правото си на обезщетение в пълен размер, за целия срок на претърпяната от нея репресия. По същество съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон или неговата цел. В тази връзка от решаващия състав изцяло са възприети и възпроизведени, изложените от административния орган мотиви. Прието е също така, че е неоснователен довода на Кралева да бъде обезщетявана за периода след 15.04.1954 до 30.10.1954 г., тъй като не е доказала по надлежния ред, че е репресирана и в този времеви отрязък. С влязло в сила решение от 3.05.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация -Русе- на Кралева е признато, че е изселена по политически причини, в периода- 15.04.1951 до 15.04.1954 г., и за който период е обезщетена. Въз основа приложените по делото доказателства обосновано е прието, че актът е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните доказателства по делото - безспорен е извода, че Христо Стефанов Христов- баща на Анастасия Кралева- е изселен по политически причини, заедно с цялото си семейство, като изрично се сочи като член на това семейство и Анастасия- малолетна към момента на изселването. С решение № 4 на Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на реабилитирани лица-, приемайки и ценейки удостоверение издадено на името на Христо Стефанов Христов- че същият е принудително изселен от 11.04.1951 - до 30.10.1954 г., с цялото си семейство- е признал за установено по отношение на друга негова дъщеря/освен Анастасия/ а именно Надежда Стефанова Христова-, че по отношение на нея е била осъществена репресия, именно за периода- 11.04.1951 до 30.10.1954 г. И това е така, тъй като по смисъла на § 3а, т. 4 от ПЗР на закона- Интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство. Това обстоятелство не е съобразено нито от административния орган, нито от съда, макар да е безспорно, че и касаторката е изселена като част от семейството на Христов. Съдът ценейки издадено от Община Върбица удостоверение № 94-Х-214/от 18.11.2009 г., където изрично се сочи, че Анастасия Кралева- родена на 24.08.1950 г./съгласно ЕГН на лицето/- е заселена със семейството на баща си в гр. Върбица на 15.04.1951 до 30.10.1954 г., е приел, че същото е непротивопоставимо на соченият срок на изселване, приет във влязъл в сила и стабилен акт- решение от 3.05.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация -Русе. Неправилен извод на съда- Соченото решение визира срокът за който е следвало да бъде обезщетена Кралева/съгласно действуващото него време законодателство- 36 месеца- а именно от 15.04.1951 до 15.04.1954 г./ но не и периода на репресията. Като не е съобразил тези обстоятелства съда е постановил акта си в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество като се отмени заповед № № 9500-410/19.08.2009 г. на областен управител на област Русе и делото се върне на административния орган за ново произнасяне. Ако искането е било непълно административният орган е следвало да приложи чл. 3, ал. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, съгласно който когато искането е непълно или не отговаря на изискванията, посочени в ал. 1 на същата разпоредба, в едномесечен срок от установяване на несъответствията централната комисия определя срок на правоимащия за отстраняването на тези несъответствия. По причина на гореизложеното на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение