Решение № 5288 от 5.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 222/2016 г.

Решение № 5288 от 5.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 222/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба на Адем Салиев Алиев от с. Градница, община Севлиево, област Габрово, подадена чрез адв. Петър Стефанов, срещу Решение № 111 от 23.11.2015 г., постановено по адм. дело № 226/2015 г. на Административен съд Габрово, с което е потвърдено решение на Общинска избирателна комисия (ОИК) Севлиево от 2.11.2015 г. за избиране на кмет на кметство Градница при проведения на 1.11.2015 г. втори тур. Предвид изхода на спора жалбоподателят Адем Салиев Алиев е осъден да заплати на заинтересованата страна Сезгин Ердоханов Моллов сумата от 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгл. чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за неправилност на решението и в частта за разноските. Иска от съда да отмени оспореното решение в цялост и да обяви за недействителен избора за кмет на кметство с. Градница, Община Севлиево. Претендира разноски и за двете инстанции. Ответникът Общинска избирателна комисия Севлиево, не се представлява и не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересована страна - Сезгин Ердоханов Моллов, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 459, ал. 8 от ИК. Разгледана по съществото на спора касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Габрово е потвърдил решение от 2.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) Севлиево, с което Сезгин Ердоханов Моллов е обявен за избрана на втори тур за кмет на кметство Градница, област Габрово. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на ОИК - Севлиево е издадено от компетентен орган, в писмена форма и по установен образец, при наличието на посочените фактически и правни основания за издаването му, при спазване на материалноправните разпоредби, административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Административният съд е счел, че не са събрани доказателства, които да сочат на наличие на съществени нарушения в процедурата по произвеждане на избор за кмет на кметство, които да обосновават извод за недействителност на избора. Относно основният довод в жалбата, касаещ регистрацията на Сезгин Ердоханов Моллов като кандидат за кмет на кметство с. Градница, община Севлиево, съдът е приел, че Моллов е участвал в проведените на първи и втори тур избори през 2015 г. като надлежно регистриран кандидат. Видно от Решение № 96-МИ от 22.09.2015 г. на ОИК - Севлиево, с което Сезгин Ердоханов Моллов е регистриран за участие в изборите за кмет на кметство Градница, предложен от местна коалиция "Заедно за Севлиево" и до приключване на устните състезания пред първата инстанция не са били представени доказателства за произнасяне от страна на ЦИК по жалбата, свързана с регистрацията на Моллов. Първоинстанционният съд се е позовал и на ИК съгласно който, само отказите от регистрация подлежат на обжалване, каквато е и константната практика на ВАС. С решението си съдът е приел, че разрешението на процесния казус следва да бъде търсено по реда на чл. 42, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), а не по реда на чл. 459 и сл. от ИК, чрез оспорване на решението, с което е обявен изборния резултат. Така постановеното решение в част, с която е потвърдено решението на ОИК Севлиево е правилно. В производството пред първоинстанционният съд безспорно е установено, че жалбоподателят Адем Салиев Алиев и заинтересованата страна Сезгин Ердоханов Моллов, видно от регистъра на кандидатите за кмет на кметство с. Градница, както и от издадените им удостоверения за регистрация са регистрирани като кандидати за кмет на кметство с. Градница, община Севлиево. Видно от Протокола на ОИК Севлиево от 26.10.2015 г. за избиране на кмет на кметство Градница, никой от регистрираните кандидати не е получил необходимия брой гласове, за да бъде обявен за избран за кмет на първи тур, поради което е проведен втори тур на изборите на 1.11.2015 г. От приложения по делото Протокола на ОИК Севлиево от 2.11.2015 г. и от обжалваното Решение на ОИК Севлиево от 2.11.2015 г. е видно, че за кмет на кметство Градница при проведения втори тур е обявен Сезгин Ердоханов Моллов, получил 285 действителни гласове. Следва да се посочи безспорния факт, че протоколите на СИК и ОИК са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. В конкретния случай не е направено оспорване на протоколите на СИК от страна на жалбоподателя. Затова правилно съдът е приел, че отразените в тях обстоятелства отговарят на действителното положение. Настоящият състав на касационната инстанция намира за неоснователно основното оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение на ОИК Севлиево, свързано с неправилна регистрация на Сезгин Ердоханов Моллов като кандидат за кмет на кметство Градница, област Габрово. По делото е представено Решение № 96-МИ от 22.09.2015 г. на ОИК - Севлиево, с което Сезгин Ердоханов Моллов е регистриран за участие в изборите за кмет на кметство Градница, предложен от местна коалиция "Заедно за Севлиево". Не е спорно, че срещу регистрацията на Моллов е подадена жалба от Косю Косев до ОИК Севлиево с вх. № 146 от 20.10.2015 г., в която се сочи, че при регистрацията на Моллов е допуснато нарушение на чл. 397, ал. 1 от ИК. По делото е представен и надлежно заверен препис от влязла в сила Присъда № 8 от 22.01.2014 г. по НОХД № 19/2014 г. на Районен съд - Севлиево, според която за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК Сезгин Ердоханов Моллов е осъден на 3 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено, като е определен тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила. От отговор на ОИК Севлиево до Косю Косев става ясно, че проверката на кандидати за кметове, общински съветници и кметове на кметства, възложена на Министерство на правосъдието, не е приключила. Отбелязано е също така, че няма нарушение на чл. 397, ал. 1 от ИК. Според чл. 414, ал. 1 от ИК регистрирането на кандидата се извършва от ОИК след представяне на посочени документи, в т. ч. декларация по образец от кандидата за кмет или общински съветник, че отговаря на условията по чл. 397, ал. 1 или 2 от ИК. Съгл. ал. 6 на същата разпоредба проверка на обстоятелствата по чл. 397 се извършва от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието по искане на Централната избирателна комисия. Нормата на чл. 87, ал. 1, т. 16 от ИК освен това разписва правомощия на ОИК да заличи регистрацията, когато се установи, че кандидатът не отговаря на условията по чл. 397, ал. 1 от ИК /сред тях и това да не изтърпяват наказание лишаване от свобода/. С разпоредбата на чл. 88 от ИК е предвидена възможността решенията на ОИК да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред ЦИК, която се произнася в тридневен срок с решение, което от своя страна подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. В случая тази процедура е приключила. След като решението за регистрация на кандидата като неоспорено по реда на чл. 88 от ИК е влязло в сила, респ. регистрацията не е заличена, решението за регистрация не може да бъде ревизирано по реда на обжалване на решението за обявяване на изборния резултат. Ето защо правилно е заключението на първоинстанционният съд, че разрешение на процесния казус следва да бъде търсено единствено по реда на чл. 42, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. От направената служебна справка съдът установи, че такова производство е започнало и с Решение № 208-МИ от 27.11.2015 г. на ОИК Севлиево предсрочно са прекратени правомощията на Сезгин Ердохавнов Моллов. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона и необоснованост на обжалваното съдебно решение, в частта, с която е потвърдено решение от 2.11.2015 г. на ОИК Севлиево. По отношение на решението в частта за разноските, настоящата инстанция намира решението за неправилно по следните съображение: Безспорно в съдебната практика е, че разноски се дължат не само когато са поискани, но и когато са направени. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направено плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". Според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), тълкувателните решения и тълкувателните постановления на Общото събраните на съдиите от ВКС или ВАС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В настоящия случай заинтересованата страна Сезгин Ердоханов Моллов е представляван пред първоинстанционния съд от адв. Георги Петров, с приложено по делото пълномощно. В открито съдебно заседание проведено на 19.11.2015 г. процесуалният представител на Моллов е направил своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски. Представен е и договор за правна защита и съдействие, в който обаче е записано, че "клиентът заплаща на дружеството сумата от 1500 лв. платено както следва - изцяло днес" без да става ясно, кое е това дружество. Също така в пълномощното не е отбелязано дали сумата е платена в брой или по банков път. Не е представен и банков документ, доказващ реално плащане на сумата. Предвид изложеното първоинстанционният съд е следвало да остави без уважение искането на Моллов, за присъждане на разноски. Като не е сторил това Административен съд Габрово е постановил неправилен съдебен акт в частта за разноските, който следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора и това, че касационната жалба по същество на спора е неоснователна, на касационния жалбоподател разноски по делото пред настоящата инстанция не следва да се присъждат. За настоящата инстанция ответникът и заинтересованата страна не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,