Решение № 338 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 687/2012 г.

Решение № 338 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 687/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията П. Гр.д.№ Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. Т. като ЕТ "Ел Ес Би Си Л. -В. Т." със съдебен адрес [населено място] молба с вх. № 12831 от 18.05.2012 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 943 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 4902 по описа за 2008 г. на Върховен касационен съд. Основанието за отмяна, на което се позовава е открито ново писмено доказателство - постановление от 22.02.2012 г. на прокурор при В. районна прокуратура, за което твърди, че е от съществено значение за делото. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор по чл. 306, ал. 3 от ГПК от противната страна Б. Г. Б., с който се оспорва основателността й. Счита, че постановлението, на което се позовава молителя не може да послужи като основание за отмяна, защото не е от съществено значение за делото и не установява ново обстоятелство, което да доведе до постановяване на различен резултат. В съдебно заседание страните не се явяват лично, като касатора е представляван от процесуален представител, който поддържа подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: За да бъде отменено едно влязло в сила решение поради наличие на ново писмено доказателство, следва комулативно да се налице следните предпоставки: 1.представеното доказателства да има съществено значение за решаване на делото и 2.да е съществувало преди постановяване на решението, но страната да не е знаела за него към този момент и да не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа за водене на делото, като нейното незнание следва да се дължи на обективни причини. В случая - писменото доказателство, на което се позовава страната -постановление от 22.02.2012 г. на районна прокуратура В. - не е от съществено значение за решаване на делото и съобразяването му от състава, постановил съдебния акт, чиято отмяна се иска - не би довело до различно по съдържание съдебно решение. Съображенията за този извод са следните: С постановеното решение № 943 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 4902 по описа за 2008 г. - Върховният касационен съд е признал за установено, че между страните по делото е възникнало трудово правоотношение от 3.06.2003 г., което е съществувало до 8.04.2004 г. въз основа на писмен трудов договор. Преценил е, че обстоятелството, че трудовия договор не е представен в оригинал - не е от съществено значение, защото е бил изгубен или унищожен не по вина на ищеца и защото съществуването на валидно трудово правоотношение при уговорено трудово възнаграждение от 1 650 лв., е било установено въз основа на извън-съдебни признания на ответника /подадени от него документи до НАП и НОИ, за които са налични данни от информационния им масив/. От представеното с молбата за отмяна постановление от 22.02.2012 г. на РП В. е видно, че е отказано образуването на наказателно производство по преписка № 16796/11 г. по описа на В. и същата е прекратена поради невъзможност да бъдат "извършени действия по ангажиране на наказателната отговорност на извършителите", тъй като "от 2005 г. до настоящия момент е изтекъл предвидения в закона давностен срок". Цитираната преписка е била образувана за деяния по чл. 308, ал. 1 и чл. 316 от НК за съставяне и използване на неистински документ - трудов договор от 3.06.2003 г., на която дата се счита, че деянието е довършено. Цитираното постановление не установява твърдението на молителя, че извършител на посочените в него деяния по чл. 308, ал. 1 и чл. 316 от НК е Б. Б. и че трудовият договор, на който той се е позовал пред съда постановил решението, чиято отмяна се иска е неистински официален документ, както и че е неправилен извода на съда, че сключеният между страните трудов договор е бил изгубен или унищожен не по вина на ищеца. Единственото, което установява цитираното постановление, е че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на посочена в закона давност. В случая - наличие на виновно поведение не е и не може да бъде установено, поради което е недопустимо да се предполага. Освен гореизложеното, следва още да се има пред вид, че съдът е приел наличието на валидно трудово правоотношение не само въз основа на представения трудов договор от 3.06.2003 г., а въз основа на извън-съдебни признания на ответника, направени пред трети лица, каквито са регистрирания в НОИ трудов договор между [фирма] и Б. Б., сключен на 3.06.03 г., данните от регистъра за здравно осигуряване, съгласно които Б. Б. е бил здравно осигуряван и изпратеното от [фирма] уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ до НОИ за сключен с Б. Б. трудов договор за длъжност "посредник в бизнес услугите". С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за неоснователна. Пред вид изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат на 300 лв. за адвокатско възнаграждение въз основа на представен опис и разписка от 7.06.2012 г. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение