Решение № 580 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3996/2010 г.
ВАСIII отделение13.01.2011 г.докладчик т Пенка Гетова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Хезни Мурад, гражданин на Сирия, срещу решение № 420/15.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд - петчленен състав с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 580 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3996/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Хезни Мурад, гражданин на Сирия, против решение № 420/15.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което му е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са съображения, че административното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадената в срок жалба, е неоснователна, в предвид на следните обстоятелства. За първи път чужденецът е поискал да му бъде предоставен статут на бежанец с молба вх. № 2386 от 12.09.2005 г. С решение № 896 от 29.12.2005 г. на председателя на ДАБ, му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Административният отказ е обжалван пред ВАС, който с решение № 8-96 от 12.10.2006 г. е отхвърлил жалбата. Решението на тричленния състав също е обжалвано и петчленен състав с определение № 8-19 от 27.02.2007 г., поради просрочване, е оставил без разглеждане касационната жалба на Хезни Мурад и е прекратил производството по административното дело. Втора молба с вх. № 1515, чужденецът подава на 13.05.2007 г. Изтъква същите мотиви, както и в предишното административно производство и тъй като не посочва никакви новонастъпили обстоятелства, с решение № УП-58 от 1.06.2007 г. на интервюиращ орган в РПЦ - София, е прекратено производството за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Отказът е обжалван пред Административен съд - София-град, който с решение № 414 от 3.12.2007 г. на I отделение, 17 състав, е отхвърлил жалбата. Кандидатът подава трета молба с вх. № 706 от 3.04.2008 г. По нея е постановено решение № УП-44/7.04.2008 г. на интервюиращ орган на РПЦ-София, с което молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е отхвърлена. Същото е обжалвано пред Административен съд - София-град, който с решение от 11.06.2008 г. също е отхвърлил жалбата. С последващата си четвърта поред молба, Хезни Мурад иска да живее със семейството си в сигурност в Република България. Молителят мотивира искането си за закрила с опасения, че може да бъде арестуван в Сирия. При провеждане на интервютата потвърждава казаното от него по време на предходните производство. Твърди, че срещу него е заведено дело за клевета от служители на криминална полиция. След като взел участие в митинг на кюрди, в магазина му дошли полицаи, които поискали подкуп, за да не го обвинят, че е участвал в оскверняването на паметник. След жалба до прокурора изнудвалите го полицаи били арестувани. Последвал натиск срещу чужденеца да оттегли жалбата си, но след като го направил, полицаите завели дело срещу него за клевета. Заявява, че не е арестуван или осъждан. С решение № УП-2 от 12.01.2009 г. на интервюиращ орган в ДАБ е отхвърлена молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Сирийският гражданин е обжалвал административния акт и административният отказ е обявен за нищожен с решение № 5 от 12.03.2009 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 12 състав, тъй като е постановен при липса на компетентност. Преписката е изпратена на председателя на ДАБ за произнасяне по молбата на Хезни Мурад в производство по общия ред по глава шеста, раздел III от ЗУБ. След връщането за ново разглеждане, с чужденеца е проведено интервю за изясняване на мотивите за исканата закрила и преценка на относимите факти, свързани с личното му положение и за изясняване на случая по същество. В хода на административното производство е установено, че за Хезни Мурад не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ. Фактите, които посочва в бежанската си история, не доказват наличието на основателен страх от преследване. Корупцията в сирийската полиция е извън приложното поле на ЗУБ. Заведеното дело срещу него за клевета е от частен характер и не е свързано с преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Чужденецът не обосновава страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Заявените от него конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от посочените причини. От справка вх. № 75/12.01.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ става ясно, че изхождайки от състоянието на правовата уредба, съдопроизводството и общата политическа обстановка, може да се заключи, че в страната няма законодателни норми за преследване на политическа основа. В Сирия няма косвено преследване или псевдопреследване от страна на държавата. В днешна Сирия кюрдите, притежаващи сирийско гражданство и сирийски документи за самоличност се третират като араби. Материалите по преписката не съдържат информация за осъществено преследване спрямо молителя по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Поради това искането му за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Спрямо сирийския гражданин не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърденията, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция той не прави. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Въпреки твърденията на кандидата, че е издирван във връзка със заведено срещу него дело за клевета, противоречията, които са констатирани между неговите твърдения и тези на съпругата му налагат извода, че представената бежанска история е недостоверна. Има разлика в посочения размер на поискания от полицаите подкуп, както и колко дни след протеста са дошли полицаите в магазина на Хезни Мурад. Разминаванията в твърденията им по отношение на конкретния повод за митинга, в който са взели участие и момента на неговото провеждане не може да са случайна фактическа грешка. Според съпругата му митингът е проведен във връзка с убийството на кюрдския духовен водач шейх Машук през пролетта на 2004 г., докато в действителност митинги по този повод са проведени през юни 2005 г. В предходните производства кандидатът твърди, че въпросният митинг е по повод футболен мач през месец март 2003 г., който всъщност се е провел през 2004 г. В настоящето производство той вече сочи вярната дата на събитието. Представените фотокопия на документи, в които се твърди, че е издирван от службите за сигурност не се приемат за истински. Не е логично той да има достъп до тях и да са му предоставени, след като в тях пише, че са строго секретни. "Официалното съобщение до всички клонове на Държавната сигурност и армията и въоръжените сили да участват и помагат за залавянето на избягалия престъпник Хезни Мурад" е с дата 26.04.2005 г. Той е напуснал Сирия четири месеца по-късно на 1.09.2005 г., като е направил това легално със самолет, с виза и редовен паспорт, без да има никакви проблеми от страна на сирийските власти и следователно държавните институции нямат никакво отношение спрямо него. Според справка вх. № 75/12.01.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, в Сирия не се наблюдава прилагане на нечовешки или унизителни за личността наказания или мерки. От изложеното следва извода, че молителят не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Спрямо Хезни Мурад не е имало никакви посегателства. Исканията за подкуп от страна на корумпирани служители на полицията и заплахите от бащата на единия от тях, кандидатът да оттегли жалбата си, макар да са противозаконни и да се определят като психически натиск, имат личен характер и не могат да се определят тежки посегателства по смисъла на ЗУБ. Спрямо тях като граждански лица е възможно да бъде упражнено превантивно и възпиращо противодействие от органите на реда в Сирия, каквато защита всъщност молителят е получил, когато са арестувани полицаите. От разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ, според която тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодействия, се налага извода, че частни лица, каквито са те, не са такъв субект. Изложеното дотук показва, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. 2 е неприложима и твърденията на чужденеца не могат да се приемат за достоверни. Приема се, че решението на кандидата да замине от държавата си по произход не е продиктувано по причина на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Според актуалната информация на ДАБ, в Сирия не е налице въоръжен конфликт. Предвид липсата на такъв както и на тежки и лични заплахи във връзка с такъв конфликт не се установяват и предпоставите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От изложеното може да се направи извод, че за Хезни Мурад не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Искането му за закрива и в тази му част е неоснователно. За молителя липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил чл. на семейството му да има предоставен статут в Република България. По молба за закрива на съпругата му Робин Абдулкадер, има висящо административно производство по ЗУБ. Посочените от него лични мотиви за желанието му да живее в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. При преценката на свързаните с личното положение на чужденеца и държавата му по произход относими факти се налага изводът, че искането за предоставяне на статут е изцяло неоснователно. Поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците, законосъобразно му е отказано искания статут на закрила. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,