Решение № 2610 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 523/2017 г.

Решение № 2610 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 523/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по две касационни жалби: на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощника юрк. Георгиев, и на Ф. Г. М., чрез адв. Д. Марковски, срещу решение № 7015 от 11.11.2016 г. по адм. д. № 3001/2016 г. на Административен съд - С. град. Столична дирекция на вътрешните работи обжалва съдебното решение в частта, с която е осъдена да заплати на Ф. Г. М. сумата 6 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам, унижение, постоянен стрес, притеснения за бъдещето, нищета, депресивно състояние, вследствие на незаконосъобразен административен акт- Заповед № 513з-628/05.12.2014 г. на Директора на СДВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2015 г. до окончателното й изплащане. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и поради необоснованост и затова следва да бъде отменено в обжалваната част със законните последици. Алтернативно моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Ответникът по тази касационна жалба- Ф. Г. М., чрез пълномощника адв. Петрова, е изразил становище за нейната неоснователност. В касационната жалба на Ф. Г. М. се твърди, че решението в частта в която е отхвърлена претенцията му срещу СДВР за разликата от 6 500 лева до 20 000 лева неимуществени вреди е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва в тази част да бъде отменено със законните последици. Ответникът по тази касационна жалба- СДВР, чрез пълномощника юрк. Панайотова, я оспорва като неоснователна. Отпрая мотивирано искане да бъде оставено в сила решението в неговата отхвърлителна част, а касационната жалба срещу постановеното решение досежно присъдените неимуществени вреди да бъде отменено, респективно изменено, като бъде намален размера на присъденото обезщетение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на СДВР е основателна, а тази на Макавейски- неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на СДВР е частично основателна, а тази на Макавейски- неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Ф. Г. М. срещу СДВР, с която са предявени искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, произтичащи от заповед № 513з-628 от 05.12.2014 г. на Директора на СДВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", отменена с влязло в сила решение на 05.11.2015 г. по адм. дело № 6060/2015 г. по описа на Върховния административен съд, както следва: за сумата 10 203,75 лева, представляваща дължимото възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност за периода от 07.02.2015 г. до датата на възстановяването му на служба - 18.12.2015 г. ведно с лихви за забава. Макавейски е предявил срещу СДВР и иск за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, произтичащи от същия фактически състав, ведно с лихви за забава., считано от 07.08.2014 г. Административният съд е установил, че със заповед № 513з-628/05.12.2014 г. на директора на СДВР на Макавейски е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Този акт е отменен с влязло в сила, като потвърдено от ВАС, решение на АССГ. Разпитаният по делото свидетел В. Д. Х. посочва, че поради уволнението му Макавейски бил силно притеснен, изпаднал в депресия, затворил се в себе си. Смятал заповедта за несправедлива и вярвал, че тя ще бъде отменена. Случвало му се често да иска на заем пари, споделял, че няма пари за лекарства, нито да отиде на лекар. Спрял да се вижда с хора, не излизал навън. За установяването на размера на твърдените имуществени вреди по делото е била изслушана счетоводна експертиза. От правна страна съдът приел, че по делото е доказано наличието на една от предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - отменен от съда незаконосъобразен административен акт. При преценката на основателността на исковите претенции административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 237 ЗМВР, според която при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца; когато през това време са работили на по- нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията. Според административния съд в разглеждания казус не е спорно, че Макавейски е получил обезщетение за 6 месеца от времето, през което той не заемал държавна служба поради уволнението му. Мотивирал се е още, че законът не дава възможност нито на административния орган, нито на съда да определят обезщетение за целия период, през който служителят не е бил на работа. По- нататък садат е посочил, че независимо от доводите за житейска несправедливост, нормата е точна и ясна, поради което следва да се приеме, че иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за целия претендиран период е неоснователен. Предвид изложеното, съдът не е обсъждал и заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза. Административният съд приел, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди е частично основателен. Съдът изтъкнал, че предвиденото в чл. 237, ал. 1 ЗМВР обезщетение възмездява оставането на служителя без работа. Макар специалният закон да не уреждал възможността за обезщетяване на морални вреди, не съществувала пречка обезщетението да се претендира на основание на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, след като вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт. По делото било доказано, че ищецът преживял и преживява негативно състояние на психиката. Неговото емоционално равновесие било трайно засегнато от дисциплинарното му уволнение и от узнаването на този факт от роднинския, приятелския и професионален му кръг. Съобразно тези обстоятелства съдът присъдил по справедливост на ищеца обезщетение в размер на 6 500 лева заедно със законната лихва за забава, считано от 05.11.2015 г. В останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лева искът бил отхвърлен . В зависимост от изхода на делото административният съд присъдил на ищеца разноски в размер на 701.55 лева. Касационната инстация намира, че административният съд е обсъдил всички доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции. Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че Законът за Министерството на вътрешните работи е специален по отношение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което имуществената отговорност на ответника не е пълна, а е ограничена до шест брутни месечни заплати. Съдът е тълкувал правилно материалния закон, поради което и по изложените в съдебното решение съображения за дерогиране на разпоредбите на общия от тези на специалния закон следва да се остави в сила решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено от служителя брутно възнаграждение за периода 07.02.2015 г. - 18.12.2015 г. заедно с лихвата за забава. Като неоснователна, касационната жалба на Макавейскисрещуотхвърлителната част на съдебното решение досежно предявената претенция за имущесдтквени вреди следва да бъде отхвърлена. По отношение основателността на касационните жалби срещу решението досежно постановеното с него относно претенцията за неимуществени вреди: Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за въздействието върху ищеца на издадената незаконосъобразна заповед за дисциплинарно уволнение. Обоснован е изводът на съда, че уволнението на ищеца е било в състояние да предизвика стрес и неудобство, предизвикало е съществен дискомфорт за цялото семейство, който е довел не само до психически срив, но и до търсене на начини за справяне с икономически неудобства. Касационната инстанция, обаче, преценява като завишен размера на присъденото обезщетение за исковия период. При съобразяване с изискванията за справедливост визирани в чл. 52 ЗЗД и ПВС 4/68 г., както и на критериите, приети в съдебната практика на ВАС за подобни случаи (около 10 месеца), искът е следвало да бъде уважен в многократно по-нисък размер от определения от административния съд при съобразяване с оглед на краткия период от време. В този смисъл касационната жалба на СДВР се явява частично основателна за необходимостта от редуциране на размера на присъденото обезщетение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита за справедлив размер на обезщетението, сумата от 2 000 лева. В останалата й част тази касационна жалба се явява неоснователна, като се имат предвид събраните доказателства в хода на производството . Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател Макавейски неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди не е определен в занижен размер и в този смисъл не е налице несъответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Предвид всичко гореизложено, решението в обжалваната му част следва да се отмени относно размера на присъденото обезщетение за разликата над 2 000 лева до присъдения размер от 6 500 лв. и присъдената законна лихва върху тази разлика. С оглед обстоятелството, че част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила, съразмерно с нея следва да бъде потвърдено решението и в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 221.83 лв., а в останалата част за размера на сумата 479.72 лв. решението следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на касатора СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователна. Основателно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, направено от касатора Макавейски, като съразмерно уважената част от жалбата, следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 66.22 лв. По изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение