Решение № 4517 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15069/2012 г.

Решение № 4517 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15069/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Михайлов Удренов от гр. Тетевен против решение № 141/18.10.2012 г., постановено по адм. дело № 48/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 23/29.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Ловеч. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че вземането на НОИ за надвзети пенсии, което е разпоредено с потвърденото от директора на РУСО разпореждане, е погасено по давност. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административния акт. Ответната страна - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ловеч е отхвърлена жалбата на Ангел Михайлов Удренов против решение № 23/29.12.2011 г. на директора на РУСО - гр. Ловеч, в частта, с което е потвърдено разпореждане № ПР-342/21.11.2011 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО /при очевидна грешка в съдебното решение е посочено, че номера на разпореждането е "341"/. За да постанови това решение съдът е приел, че с т. 1 от разпореждането законосъобразно е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст от Ангел Михайлов Удренов в размер на 3718,99 лв., от която главница 2268,10 и лихва в размер на 1450,89 лв., начислена към 18.10.2012 г. Посочено е, че с влязло в сила решение № 68/9.05.2011 г. по адм. дело № 1382011 г. на Административен съд гр. Ловеч, оставено в сила с решение № 14070/1.11.2011 г. по адм. дело № 9409/2011 г. на ВАС, е отменено решение № 27/21.12.2010 г. на директора на РУСО гр. Ловеч, в частта с която е потвърдено разпореждане № ПР-296/27.09.2010 г. и разпореждане № ПР-341/18.10.2010 г., и двете на ръководителя на "ПО" гр. Ловеч, по отношение на размера на определената за възстановяване сума и преписката е върната на ТП на НОИ гр. Ловеч за произнасяне относно размера на дължимата сума. Предвид това, според съда със сила на присъдено нещо е установено, че Ангел Удренов е получил недобросъвестно по-високия размер на определената му пенсия, т. к. не е посочил пред пенсионния орган всички правнозначими обстоятелства относно определяне на точния размер на пенсията и не е представил документи за осигурителния си стаж за периода от 1.04.1997 г. до 30.11.1998 г. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на задължението за възстановяване, като е посочил, че задължението е установено с влязло в сила разпореждане, с което е прекъсната давността и след това е започнала да тече нова давност, съгласно чл. 115, ал. 1 и ал. 2 КСО. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Ангел Михайлов Удренов е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната по заявление с вх. № 9955/31.08.1998 г., считано от 3.02.1998 г. Същият е подал заявление с вх. № МП-1147/19.01.2010 г., с което е поискал изменение на пенсията, като е представил и документи за осигурителен стаж през периода 1.04.1997 г. до 30.11.1998 г., които не са били представени при отпускането на пенсията. При извършената проверка в Персоналния регистър на осигурените лица е установено, че Ангел Удренов е работил по трудово правоотношение през периода от 1.01.1997 г. до 1.12.1998 г. С разпореждане № ПР-296/27.09.2010 г. на ръководителя на "ПО", на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО пенсията е отпусната считано от 1.12.1998 г. - датата на прекратяване на трудовото правотношение, като съответно е определен размерът й, който е по-нисък от определения преди това. С разпореждане № ПР-341 от 18.10.2010 г. на ръководител на "ПО" на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия за периода от 1.01.2000 г. до 30.06.2010 г. Двете разпореждания са потвърдени с решение № 27/21.12.2010 г. на директора на РУСО гр. Ловеч, като е прието, че лицето е получило недължими осигурителни плащания за пенсия и е недобросъвестно, тъй като не е представило документи за осигурителен стаж след 1.01.1997 г., които имат значение за датата на отпускане на пенсията и за размера й. При обжалването по съдебен ред е постановено решение № 68/9.05.2011 г. по адм. дело № 13/2011 г. на Административен съд гр. Ловеч, с което е отменено решение № 27/21.12.2010 г. на директора на РУСО гр. Ловеч, в частта, с която са потвърдени разпореждане № ПР-296/27.09.2010 г. и разпореждане № ПР-341/18.10.2010 г. по отношение размера на определената за възстановяване сума и преписката е върната на ТП на НОИ гр. Ловеч за произнасяне относно размера на дължимата сума. Решението е оставено в сила с решение № 14070/1.11.2011 г. по адм. дело № 9409/2011 г. на ВАС. След връщането на преписката на административния орган е постановено разпореждане № ПР-342/21.11.2011 г., с което по т. 1 е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст от Ангел Михайлов Удренов в размер на 3718,99 лв., от която главница в размер на 2268,10 лв. за периода от 1.01.2005 г. до 30.06.2010 г. и лихва в размер на 1450,89 лв., начислена към 18.10.2012 г.; по т. 2 е разпоредено неправилно получената пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 3.02.1998 г. до 31.12.1999 г. в размер на 3306,17 лв., включващ главница и лихва, да не се събира поради изтекъл десетгодишен давностен срок по чл. 115, ал. 1 КСО; по т. 3 е разпоредено неправилно получената пенсия за периода от 1.01.2000 г. до 31.12.2004 г. в размер на 3759,30 лв., включващ главница и лихва, да не се събира поради изтекъл петгодишен давностен срок по чл. 115, ал. 1 КСО; по т. 4 е направена рекапитулация на размера на оставащото задължение след извършените плащания; по т. 5 е разпоредено да се удържа сума в размер на 36,05 лв. месечно до окончателното погасяване на задължението, в случай, че сумата не се погаси в срока за доброволно изпълнение. Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 23/29.12.2011 г. на директора на РУСО гр. Ловеч, като в т. 3 от същото е коригиран размер на сумата, за която е прието, че не следва да се събира като погасена по давност с изтичането на петгодишния срок по чл. 115, ал. 1 КСО. Пред съда е обжалвано решението на директора на РУСО само в частта, с която е потвърдено разпореждането в частта по т. 1, като жалбоподателят е поддържал възражение за погасяване на задължението по давност, което се поддържа и в касационната жалба. Първоинстанционният съд правилно е приел това възражение за неоснователно. Съгласно чл. 115, ал. 1 КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася; с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсване на давността. В чл. 115, ал. 2 КСО са предвидени основанията за прекъсване на давността, като в т. 1 е посочено, че давността се прекъсва с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането. В случая оспорените вземания се отнасят за периода от 1.01.2005 г. до 30.06.2010 г. Давностният срок за вземанията от 2005 г. е започнал да тече от 1.01.2006 г. и би изтекъл на 1.01.2011 г. За установяване на задължението на Ангел Удренов е издадено разпореждане № ПР-341/18.10.2010 г., с което е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия за периода 1.01.2000 г. до 30.06.2010 г. Това разпореждане е влязло в сила в частта, с която е установено основанието за възстановяване на сумата, включващо и преценката за недобросъвестност на лицето, тъй като съгласно влязлото в сила решение № 68/9.05.2011 г. по адм. дело № 13/2011 г. на Административен съд гр. Ловеч, оставено в сила от ВАС с решение № 14070/1.11.2011 г. по адм. дело №9409/2011 г., разпореждането е отменено и съответно преписката е върната на административния орган само в частта относно размера на подлежащите на възстановяване суми. Предвид това следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 115, ал. 2, т. 1 КСО и давността е прекъсната, след което съгласно чл. 115, ал. 3 КСО е започнала да тече нова давност. От влизане в сила на разпореждането несъмнено не е изтекъл петгодишен давностен срок, поради което вземането на НОИ не е погасено по давност. Следва в допълнение да се посочи, че вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания и надвзети пенсии, както и за лихвите върху тях представляват публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 1, т. 4 и т. 9 ДОПК, поради което за тях са приложими правилата по този процесуален закон. В чл. 172, ал. 1 КСО са предвидени основанията за спиране на давността, като по т. 1 е предвидено, че давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година, а по т. 4 - когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. При отчитане на тези периоди в случая /по т. 1 - от подаване на заявлението от 19.01.2010 г. до издаване на разпореждане № ПР-341/18.10.2010 г. и по т. 4 - от подаване на жалбата против това разпореждане - 23.11.2010 г. - до постановяване на решението на ВАС - 1.11.2011 г./ също се налага изводът, че петгодишният давностен срок за вземанията, произтичащи от плащания, извършени през 2005 г., не е бил изтекъл към датата на издаване на разпореждане № ПР-342/21.11.2011 г. Изложеното се отнася и за задълженията, които са възникнали през останалата част от периода /след 1.01.2006 г. до 30.06.2010 г./, за които давностният срок е започнал да тече от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. За прецизност следва да се посочи, че настоящият състав констатира наличие на фактически грешки в мотивите на съдебното решение, изразяващи се в това, че при изписване на номера на разпореждането вместо "№ 342" е посочван "№ 341", но доколкото предмет на оспорването пред съда е решението на директора на РУСО, а не разпореждането, то този порок не се е отразил на правилността на съдебното решение и може да бъде отстранен по реда на чл. чл. 175 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,