Решение № 5394 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2010 г.

Решение № 5394 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чр. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението Пловдив при ЦУ на НАП и на "Диат Инвестрой" ООД гр. Пловдив, ул. "Захари Стоянов", № 23, ет. 4, представлявано от Атанас Петров Райчев, против Решение № 1215 от 23.08.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 555 по описа за 2009 г., съответно в частта му, с която по жалба на "Диат Инвестрой" ООД е отменен ревизионен акт /РА/ № 160801643/12.01.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 142/27.02.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на РЛ са определени: корпоративен данък за 2003 г. над 13 971,08 лв. главница и лихви над 9 045,48 лв. до определените с РА 15 255,10 лв. главница и 9 871,46 лв. лихви; корпоративен данък за 2006 г. над 10 099,27 лв. главница и 2 688,80 лв. лихви до определените с РА 20 626,58 лв. главница и 5 491,54 лв. лихви и в тази, с която е отхвърлена жалбата на РЛ против РА, в частта му, с която е начислен ДДС в размер на 4 938,64 лв. главница и 2 553,85 лв. лихви; определен е корпоративен данък за 2003 г. в размер на 13 971,08 лв. главница и 9 045,48 лв. лихви; корпоративен данък за 2004 г. в размер на 6 944,98 лв. главница и 3 614,91 лв. лихви и корпоративен данък за 2006 г. в размер на 10 099,27 лв. главница и 2 688,80 лв. лихви.

В касационната жалба на данъчната дирекция, се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът основал решението си на съдебно-счетоводна експертиза, чийто констатации не опровергават тези на РА. Иска се отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбата против РА в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба "Диат Инвестрой" ООД гр. Пловдив оспорва жалбата по съображения в писмена защита.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, тъй като съдът неправилно приел, че данъчната основа на облагаемите доставки не може да се определи по друг начин освен по реда на чл. 122 ДОПК. Така определената основа за облагане не отчита установения факт, че продадените недвижими имоти са били в различна степен на завършеност. Против решението му в частта по ЗКПО липсват конкретни оплаквания. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в останалата част.

Ответникът по тази жалба Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, намира че жалбите са процесуално допустими и неоснователни поради следното:

1. По жалбата на ревизираното лице

Ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като предпоставките за това не се оспорват от ревизираното лице в касационното производство. Определеният ДДС е начислен върху разликата между себестойността и продажната цена на всеки един от строителните обекти в сграда в гр. Пловдив, ул. "Н. Цанов" № 7. При ревизията е установено, че разходите, формиращи себестойността на два от продадените обекти - офиси на четвърти етаж са по-високи от продажната цена. За да отхвърли жалбата на РЛ против РА в частта му по ЗДДС, съдът е приел за установена липсата на аналитична счетоводна отчетност по обекти, не позволяваща да се определи конкретно себестойността на всеки обект, взел е предвид легалното определение на понятието "себестойност" по § 1, т. 4 от ДР на Закона за счетоводството и е приел, че констатациите на РА относно размера на облагаемата данъчна основа не са опровергани. Правилно съдът е приел, че различната степен на завършеност на продадените обекти не е установена поради липса на правилно счетоводно отчитане на разходите за построяването им, които са отчетени като текущи. На оплакванията на РЛ в касационната жалба за неточно определяне на данъчната основа по ЗДДС и съответно на размера на задълженията, следва да се отговори, че определянето на данъчната основа по реда на чл. 122 и сл. ДОПК е винаги приблизително, тъй като самият данъчен субект е създал предпоставки за липса на достатъчно данни за определяне на основата по общия ред, какъвто е и процесният случай.

2. По жалбата на данъчната дирекция.

За отмени РА в посочената по-горе част, съдът е основал решението си на съдебно-счетоводни експертизи, приети без оспорване в съдебното производство.

За 2003 г. РЛ е отчело 77 390 лв. приходи, формирани от продажби на апартаменти в гр. Пловдив, ул. "З. Стоянов" в размер на 31 055,67 лв., продадено право на строеж за сградата на ул. "Н. Цанов" в размер на 5 463,92 лв., строителни услуги на трети лица за стойност 40 119,50 лв. и наем в размер на 750 лв. Отчетените разходи са в размер на 81 059 лв., от които 65 401,93 лв. - разходи за материали за сградата на ул. "Н. Цанов" № 7 и разходи за заплати в размер на 2 408,27 лв. При ревизията е прието, че декларираните приходи са правилно отчетени, но разходите следва да се намалят със стойността 68 584,31 лв. на отчетените като текущи разходи за строителството на сградата на ул. "Н. Цанов", при което ревизията признава разходи в размер на 12 474,69 лв. Според ревизиращите данъчната основа е 64 915,31 лв. Вещото лице, чието заключение съдът е възприел, приема същото относно намалението на разходите, но счита че следва да се намалят и приходите с 5 463,92 лв. стойност на правото на строеж, която следва да е заведена за бъдещи периоди и да се изпише в периода на продажба на обектите но не по-рано от 2005 г., когато е издадено разрешението за ползване на сградата. 59 451,39 лв. е данъчната основа определена от вещото лице.

За 2006 г. РЛ е отчело приходи 188 157,27 лв., които при ревизията е прието, че са правилно отчетени. Декларираните разходи са в размер на 185 327,07 лв. При ревизията те са намалени с неправилно отчетените като текущи разходи за строителство на ул. "Крушево" № 3 на стойност 137 510,54 лв. като ревизията признава разходи в размер на 47 816,53 лв. Според ревизиращите данъчната основа е 140 340,74 лв. Вещото лице, чието заключение съдът е кредитирал, е потвърдило, че посочените разходи неправилно са отчетени като текущи, но доколкото РЛ е декларирало неправилно приходи в размер на 61 353,95 лв. от продажбата на право на строеж за имота на ул. "Крушево" № 7 данъчната основа следва да се определени с оглед спазването на принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Данъчната основа, според заключението, е определена като от декларираните разходи от 185 327,07 лв. се извади разликата на 137 510,54 лв. - 61 353,95 лв. = 76 156,59 лв, при което се получават разходи 109 170,48 лв. и печалба 78 986,79 и след приспадане на загуба от предходната година в размер на 6 084,49 лв. се получава данъчна основа 72 902,30 лв., върху която с 15 % корпоративен данък се получават определените със съдебното решение данъчни задължения за този период.

Неоснователно в тази касационна жалба се твърди, че вещото лице не е опровергало констатациите на ревизиращите относно начина за определяне на данъчната основа за 2003 г. Това е вярно за констатациите относно неправилното отчитане на разходи като текущи, но не и за тези, относно декларираните приходи от продажба на право на строеж. Именно приспадането на последните от декларираните от РЛ намалява данъчната основа за тази година, съответно определените данъчни задължения.

Жалбата е основателна относно определения размер на данъчната основа, съответно намаляването на определените въз основа на нея задължения за 2006 г. Това е така, защото в допълнителното заключение на вещото лице Бояджиева е потвърдена констатацията за неправилно декларирани като текущи разходи в размер на 137 510,54 лв. и без основание вещото лице е приело, че въпреки това тези разходи следва да останат при определяне на обсъжданата данъчна основа, като се компенсират със също неправилно осчетоводени приходи от прехвърлено право на строеж. Изтъкнатият от вещото лице принцип на съпоставимост на приходи и разходи ще бъде спазен при съобразяването на посочените приходи и разходи за бъдещи периоди и изписването им през периодите на продажба на обектите /какъвто метод е използван при определянето на данъчната основа от същото вещо лице за 2003 г./. Предвид това, решението, в частта му, с която по жалба на РЛ РА е отменен, в частта му, на определения корпоративен данък за 2006 г. за разликата над 10 099,27 до 20 626,58 лв. главница и над 2 688,80 лв. до 5 491,54 лв. лихви и в съответната му част за разноските, като вместо него в тази част се постанови ново по същество, с което жалбата против РА в посочената част бъде отхвърлена. В останалата част съдебното решение е правилно и следва да остане в сила.

При този изход на процеса РЛ следва да заплати на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение върху интреса на частта от решението, което е решение по съществото на спора в размер на 660,55 лв.