Решение № 4812 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14359/2009 г.

Решение № 4812 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14359/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Марин Колев Тодоров от с Горен Чифлик, обл. Варна лично и в качеството му на наследник на Ирина Иванова Петкова от с. с. против решение № 1477/28.08.2009 г. по адм. дело № 905/2008 г. на АС - Варна. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответната страна Държавната агенция по горите-София не ангажира становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Марин Колев Тодоров от с Горен Чифлик, обл. Варна лично и от Ирина Иванова Петкова от с. с. против Държавната агенция по горите-София с претенция ответната страна да бъде осъдена да им заплати обезщетение общо в размер на по 7 500 лв. за всеки от тях за причинените им неимуществени вреди в резултат на действията и бездействията на служителите на ДДС "Шерба". Претенцията се обосновава с това, че в резултат на същите ищците не се могли да реализират своевременно правото си по чл. 57, ал. 9 от ЗГ за отоплителния сезон 2007 г. - 2008 г., като освен закъсняло, изпълнението от страна на административния орган е било и с некачествена дървесина, поради което са претърпели значителни неимуществени вреди (физически и психически неудобства, унизително третиране и прочие), подробно описани в исковата молба. Претендирано е и присъждане на законна лихва върху съответната сума, считано от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил предявените общо 16 иска против Държавната агенция по горите - София, представлявана от Председателя, както следва: 1. иск в размер на 900 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причиненото физическо неудобство поради невъзможността да упражни правото си по чл. 57, ал. 9 от ЗГ през м. 09., м. 10. и м. 11.2007 г. поради създадената от ДДС "Шерба" практика; 2. иск в размер на 900 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причиненото психическо неудобство и притеснение, психически и емоционален стрес и тормоз поради необходимостта да се реди на опашка в административната сграда на ДДС "Шерба" в очакване да заплати полагащото й се количество дървесина; 3. иск в размер на 900 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от унизителното третиране при упражняване на правото й по чл. 57, ал. 9 от ЗГ; 4. иск в размер на 900 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от преживените безпокойство, страх и притеснения, свързани с ненавременното заплащане и доставяне на необходимите й дърва за отопление в началото на задаващия се зимен период 2007/2008 г.; 5. иск в размер на 900 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от преживените безпокойство и притеснения от очакваното съдействие от по-горестоящия административен орган - ДАГ-София, след иницииране на защита по административен ред.; 6. иск в размер на 900 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради чувството на неудовлетвореност и разочарование от формално извършената административна проверка от ДАГ-София, резултатите от която са обективирани в писмо изх. № 94 ИИ-102/21.12.2007 г., от неуважената писмена рекламация и безпринципната неадекватна позиция на държавния регулаторен орган; 7. иск в размер на 900 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за преживените физическо и психическо неудобство и стрес поради нуждата от дърва за отопление в началото на зимния период, малките количества, които са предоставени, и невъзможността да се ползват поради рекламацията им и инициираното съдебно производство; 8. иск в размер на 900 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за преживения страх за биологичното й оцеляване поради липса на достатъчно дърва за отопление в началото на зимния период; 9. иск в размер на 900 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от преживения психически и емоционален тормоз поради липсата на качествени дърва за отопление съобразно потребностите й като възрастен човек; 10. иск в размер на 850 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причиненото физическо неудобство поради невъзможността да упражни правото си по чл. 57, ал. 9 от ЗГ през м. 09., м. 10. и м. 11.2007 г. поради създадената от ДДС "Шерба" практика; 11. иск в размер на 850 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причиненото психическо неудобство и притеснение, психически и емоционален стрес и тормоз поради необходимостта да се реди на опашка в административната сграда на ДДС "Шерба" в очакване да заплати полагащото му се количество дървесина; 12. иск в размер на 850 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от унизителното третиране при упражняване на правото му по чл. 57, ал. 9 от ЗГ; 13. иск в размер на 850 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от преживените безпокойство, страх и притеснения, свързани с ненавременното заплащане и доставяне на необходимите му дърва за отопление в началото на задаващия се зимен период 2007/2008 г. 14. иск в размер на 850 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от преживените безпокойство и притеснения от очакваното съдействие от по-горестоящия административен орган - ДАГ-София, след иницииране на защита по административен ред; 14. иск в размер на 850 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради чувството на неудовлетвореност и разочарование от формално извършената административна проверка от ДАГ-София, резултатите от която са обективирани в писмо изх. № 94 ИИ-102/21.12.2007 г., от неуважената писмена рекламация и безпринципната неадекватна позиция на държавния регулаторен орган; 15. иск в размер на 850 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за преживените физическо и психическо неудобство и стрес поради нуждата от дърва за отопление в началото на зимния период, малките количества, които са предоставени, и невъзможността да се ползват поради рекламацията им и инициираното съдебно производство; 16. иск в размер на 850 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за преживения страх за биологичното му оцеляване поради липса на достатъчно дърва за отопление в началото на зимния период. За да постанови този резултат съдът е приел от една страна, че е недоказано обстоятелството на претърпяване на неимуществени вреди от ищеца, не е налице незаконосъобразен административен акт, а от друга, че относно претенцията за присъждане на обезщетение в претендирания размер за претърпени неимуществени вреди не са налице кумулативно дадените условия по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за всеки един от предявените исковете, поради което същите като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени изцяло. Решението е правилно. Обоснован с оглед установеното от фактическа страна е направеният от съда извод, че спрямо заявеното основание на исковете липсва основен елемент от състава на чл. 1 от ЗОДОВ - извършвана от ответната страна административна дейност по чл. 53 и сл. от Закона за горите. При анализа на приложимата нормативна уредба съдът е извел извода, че при реализиране правото на лицата по чл. 57, ал. 9 от ЗГ държавните лесничейства, а в конкретния казус - служителите на ДДС "Шерба" не извършват административна, а организационно-техническа дейност. От една страна процедурата няма за предмет издаване на административен акт по см. чл. 21, ал. 1 от АПК, нито извършване на административна услуга по см. ал. 3 на текста. Същевременно в отношенията между държавните служители и правоимащите липсва елемент на власт и подчинение, респ. засягане или ограничаване на права, напротив - те встъпват като равнопоставени страни в гражданско-правни отношения по повод закупуването на дървесина за огрев. Видно е от цитираните текстове, че правомощията на служителите на ДАГ се изчерпват с определяне и одобряване само на общия лимит на количеството дърва за огрев, предоставяно на населението на общините, като разпределението му по населени места се съгласува с кметовете; те извършват и сечта, извозването и съхранението на дървесината до временните складове. Служителите обаче не разполагат с компетентност нито да определят кои лица са правоимащи (това извършват кметствата, съставящи заверените поименни списъци), нито да определят цена за продажба (което става с решение на съответния общински съвет), нито разполагат с право на преценка, т. е. да откажат продажба на лице, което е включено в заверения списък и е заплатило определената сума. Гражданско-правният характер на процесните отношения е изрично подчертан с разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗГ, според която държавното горско стопанство предоставя ползването на дървесина и ползвателят придобива правото на собственост върху добитата дървесина след нейното заплащане - единствено с това се изчерпват взаимоотношенията на служителите на ДАГ и правоимащите лица в процедурата по реализиране на правото им по чл. 57, ал. 9 от Закона. След като в конкретния казус служителите на ДДС "Шерба" от системата на Държавната агенция по горите са извършвали единствено организационно-техническа и изпълнителска дейност, не и правнорегламентирана административна такава, е очевидно, че липсва и административно правоотношение, а щом ищците не са встъпили в такова със служителите на ответната страна, за тях не съществува възможност да получат обезщетение от ДАГ за настъпили вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Доколкото материално-правните предпоставките на този текст са предвидени в условията на кумулативност, липсата, т. е. недоказаността дори само на един от тях квалифицира всички предявените искове като неоснователни и недоказани единствено на това основание и прави безпредметно изследването на наличието на останалите елементи от фактическия състав на нормата. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Член 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони, но под "акт" не следва да се разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове, издавани от държавни органи в кръга на съответната им законово определена компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Особено е важно да се прави това разграничение между "длъжностно лице" по смисъла на чл. 203 АПК и лицето, на което е възложена от другиго някаква работа по чл. 49 ЗЗД. В последния случай възлагането на определена работа като задължителна предпоставка за отговорността на възложителя е в резултат на трудов договор, договор за поръчка или изработка, то може да възникне от правна сделка и пр., но "длъжностното лице" по чл. 7 от Конституцията и чл. 203 АПК има други функции, то е свързано с държавните органи и с осъществяваната от тях административна дейност, то изпълнява определена длъжност и задължения. Ето защо и в конкретния случай не може да се приеме че се осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ от физическо или юридическо лице. Самата дейност на това лице не е административна, липсва властническият характер, което ограничава административната дейност от всяка друга - разбира се, тя е свързана с изпълнението на закона. Лицето, неизпълнило задължението си по визираните дейности, не е "длъжностно лице" по смисъла на закона, то осъществява определена работа, но тя не е от тези действия, които могат да ангажират отговорността на Агенцията по реда на АПК или ЗОДОВ. Задължително изискване е действието или бездействието да са извършени от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, която обаче трябва да има административен характер, да съставлява административна дейност. Изложеното води до извода, че в настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 203 АПК за уважаване на предявените от ищците искове. Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, са свързани с наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки и липсата на една само от тях прави искането неоснователно. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. В процесния случай не се касае за административни актове, действия или бездействия на административен орган, а за добив на дървесина, вследствие на което са възникнали известни затруднения и неудобства за ищеца, заради които той претендира обезвреда. Безспорно ищеца може да претендира увреждане, но исковете, предявени с правно основание чл. 203 АПК е неоснователен и недоказан, тъй като не е налице съставът на цитираната разпоредба. Въздигнатият в Конституцията принцип, че държавата и общините като носители на публичната власт са отговорни за вредите на граждани и физически лица, причинени им от техни органи и длъжностни лица при осъществяване на административна дейност, има предвид именно тази, а не всяка дейност, имаща стопански или друг вид характер, отличаващ я от административната. Това са актовете, действията и бездействията на държавните органи и длъжностните лица в това им качество, поради което причиняването на вреди извън тази тяхна дейност не води и до отговорност на държавата и общините по реда на чл. 203 АПК. В такъв случай за страната остава единственият възможен изход и той е да търси репариране на понесените разноски по общия ред на ЗЗД, като вреди произтичащи от "непозволено увреждане" - т. е. на онзи правен институт, който урежда последиците от увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана на закона да не се вреди другиму. В тези случаи деликвентът евентуално дължи обезщетение за причинените морални вреди. По изложените съображения съдебното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,