Решение № 275 от 5.08.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 263/2009 г.

Решение № 275 от 5.08.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 263/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на повереника на Б. и А. Т. - граждански ищци и частни обвинители, атакуваща решение № 66 от 30.03.09 г., постановено по в.н.о.х.д. № 61/09 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 15 от 27.11.08 г. по н.о.х.д. № 2624/08 г. на Софийски градски съд. Сочи се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и несправедливост на присъдените обезщетения. Иска се решението да се измени, като се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК и увеличат присъдените обезщетения до пълния им предявен размер от по 150 000.00 лв. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Защитата на подсъдимия моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди въззивния акт. Прокурорът счита жалбата за основателна само в гражданскоосъдителната част. В този смисъл моли да се измени решението. Върховният касационен съд като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните намира следното: С цитираната присъда подсъдимият В е признат за виновен в това, че на 6.08.07 г. в гр. С., ул. ". шосе", при управление на МПС нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Б. на 31 г., поради което и на осн. чл. 343, ал. 1, б. "в" НК и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, изтърпяването на които на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години. Лишен е на осн. чл. 343г НК от правоуправление на МПС за срок от три години. Осъден е на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати на гражданските ищци Б. и А. Т. по 60 000.00 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от деянието ведно със законната лихва от датата на увреждането - 6.08.07 г., до окончателното им изплащане, като в останалата им част до сумата по 150 000.00 лв. за всеки от тях исковете са отхвърлени като неоснователни. Съдът се е произнесъл и по разноските. С въззивното решение присъдата е потвърдена изцяло. Неоснователно е искането за отмяна на приложението на института на условното осъждане. Подсъдимият е петдесетгодишен, неосъждан, трудово ангажиран с добри характеристични данни. С пострадалия са били приятели. К. водач на МПС е санкциониран, но само веднъж за превишена скорост. Деянието не е свързано с употреба на алкохол и многобройни и груби нарушения на правилата за движение. Наложено е сравнително тежко наказание лишаване от свобода и е определен максималният изпитателен срок. При тези обстоятелства и настоящата инстанция счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на Е. не е наложително да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода, а изпитателният срок ще го принуди да преосмисли поведението си на водач. Двамата родители на починалия са около шейсетгодишни. Загубили са син в разцвета на живота и силите си. Бил е работен, добър и е помагал на родителите си. Живеели са задружно в семейството. Гражданските ищци тежко са преживели събитието и до края на живота си ще страдат от загубата на сина си. Последвали са здравословни проблеми. При тези обстоятелства инстанциите по фактите не са дооценили последните и са се отклонили от съдебната практика относно размера на обезщетенията при смърт. Това налага присъдените обезщетения да се завишат от 60 000.00 лв. на 100 000.00 лв. за всеки един от гражданските ищци. В този смисъл жалбата е основателна и решението следва да бъде изменено, като се осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата и допълнителна държавна такса върху увеличението. В останалата си част исковете са неоснователни и недоказани. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 2, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,