Решение № 7019 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 27/2019 г.

Решение № 7019 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 27/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на П. П., с адрес: [населено място], [адрес], срещу решение № 1899/15.10.2018 г., постановено по адм. д. № 2104 по описа на Административен съд гр. Варна за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето, срещу акт за прихващане и възстановяване /АПВ/№П-03000318058536-004-001 от 17.04.2018 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, коригиран с решение №П-03000318069991-134-001 от 19.04.2018 г. на същия орган и потвърден с решение № 125/29.06.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна. Според изложеното в касационната жалба, решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Пред АС-Варна е установено, че данъчните задължения са заплатени както от П. П., така и от юридическото лице – "П." ЕООД, като по този начин се е достигнало до облагане на едни и същи доходи два пъти. Стриктното тълкуване на чл. 15, ал. 1 от ДОПК, налага извод, че удържаният и внесен данък от "П." ЕООД върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, се счита платен от името и за сметка на физическото лице – П. П. Юридическото лице е удържало и внесло данъка, но то не е носител на задължението за плащане. Физическото лице също е платило съответния данък по ЗДДФЛ върху същите доходи. В този случай надвнесените суми подлежат на възстановяване. Съдът не е обсъдил тези твърдения, а само е възприел фактите установени от органите по приходите и е споделил техните правни изводи. По тези съображения се иска решението да бъде отменено, като жалбата на касатора подадена срещу АПВ бъде уважена. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по делото. Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, оспорва подадената касационна жалба в приложена по делото молба от 03.04.2019 г. По същество изразява становище за неоснователност на оспорването. Моли, решението да бъде оставено в сила. Заявява възражение за изтекъл давностен срок за подаване на искането за възстановяване. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция, като прави и възражение по чл. 78, ал. 5 от ДОПК, в случай че договореното адвокатско възнаграждение е над минимално определеното по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество и за основателна. Според становището на прокуратурата, касаторът е платил данък върху получените от него дивиденти за 2008 и 2010 г. и върху ликвидационните дялове за 2011 г. Дължимите данъчни задължения са платени и от "П." ЕООД. По подробно изложени съображения, предлага първоинстанционното решение да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Варна е бил АПВ №П-03000318058536-004-001 от 17.04.2018 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, коригиран с решение №П-03000318069991-134-001 от 19.04.2018 г. на същия орган и потвърден с решение № 125/29.06.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, с който на П. П. е отказано възстановяване на сума в размер на 133 047. 80 лв., представляваща недължимо платени данъчни задължения по ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд позовавайки се на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза и решение № 281 от 12.02.2016 г. по адм. д. № 2103/2015 г. на АС-Варна, потвърдено с решение № 4778 от 18.04.2017 г. по адм. д. № 4265/2016 по описа на ВАС, което се ползва със сила на пресъдено нещо е приел, че доходите на лицето не са от дивиденти и правилно са обложени като доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В решението е посочено, че дори да се приеме, че са налице надвнесени суми, данъка върху дивидента е платен от "Пешев" ЕООД, за когото е възникнало потестативно право на възстановяване. Физическото лице чрез осъщественото от него плащане е погасило установените с ревизионния акт задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Жалбата срещу АПВ е приета за неоснователна и като такава е отхвърлена, като в полза на данъчната администрация са присъдени разноски. Постановеното решение е неправилно. С отправеното пред данъчната администрация искане за прихващане и възстановяване, се заявява, че без основание лицето е платило следните задължения: за 2008 г. – данък върху дивидента в размер на 26 047. 52 лв.; за 2010 г. – данък върху дивидента в размер на 107 466 лв. и за 2011 г. данък върху ликвидационен дял в размер на 3 867. 54 лв. От общо претендираната сума за възстановяване в размер на 137 381. 06 лв., органите по приходите са признали, че на възстановяване подлежи само сумата от 4 333. 26 лв. По отношение на остатъка от 133 047. 80 лв., липсват изложени мотиви защо не подлежи на възстановяване и това обстоятелство е констатирано в мотивите на съдебния акт. Съдът е приел, че не е налице двойно облагане на доходите, тъй като сумите върху които са определени задължения по ЗДДФЛ не са дивиденти, а доход по чл. 35, т. 6 от с. з. Този извод е обоснован с влязло в сила решение № 281 от 12.02.2016 г. по адм. д. № 2103/2015 г. на АС-Варна, потвърдено с решение № 4778 от 18.04.2017 г. по адм. д. № 4265/2016 г. по описа на ВАС. Настоящият състав намира, че спорът в конкретния случай не е относно характера на доходите, установяване на техния размер и облагането им по ЗДДФЛ, тъй като този въпрос е разгледан и решен по повод обжалването на РА №Р-0300314001949-091-001/19.03.2015 г. и постановения съдебен акт се ползва със стабилитет. Спорът относно законосъобразността на РА е решен и определените задължения са заплатени. Спорът между страните е дали е налице заплащане на данъци в по-голям размер от установените по РА, които да се явяват недължимо платени и евентуално дали подлежат на възстановяване. Действително при облагане на доходите от дивиденти са заплатени данъци в размер на 5% от сумата. Плащането е извършено от платеца на дохода "П." ЕООД. В хода на ревизионното производство по издаване на РА №Р-03000314001949-091-001/19.03.2015 г. е установено, че с оглед печалбата на "П." ЕООД е невъзможно да бъдат разпределени дивиденти в сочените размери по решението на едноличния собственик на капитала на дружеството. Разпределените дивиденти не могат да надвишават печалбата на дружеството. Поради тази причина доходите над размера на декларираната от дружеството печалба, които са заявени от физическото лице П. П. са приети за такива по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и съответно обложени. От изслушаната по делото експертиза е установено, че "П." ЕООД е начислило и заплатило дължимия данък от 5% върху данъчна основа от 5 869 623. 20 лв. По РА, в частта, с която е признат за законосъобразен с решение № 281 от 12.02.2016 г. по адм. д. № 2103/2016 г. на АС-Варна, потвърдено с решение № 4778 от 18.04.2017 г. по адм. д. № 4265/2016 г. по описа на ВАС е начислен данък по чл. 35, т. 6 и чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 10%, върху данъчна основа в размер на 2 826 372. 38 лв. При тези констатации вещото лице в съдебно заседание е заявило, че съществува разлика от 137 381. 06 лв., като видно от платежните нареждания лицето е заплатило суми в размер на 468 209. 52 лв., като по РА се дължат 330 828. 46 лв. В атакуваното съдебното решение на АС-Варна е прието, че сумите от дивиденти са в размера на декларираната от дружеството печалба, поради което правилно е определен размера на дължимия данък върху по високите доходи на лицето. Тези доходи не представляват дивиденти и се облагат като доход от друг източник. Изводите на съда преповтарят мотивите на влезлите в сила решения относно законосъобразността на РА №Р-03003314001949-091-001 от 19.03.2015 г. Въпросът относно това колко са реално платените задължения от касатора не е обсъден. Силата на пресъдено нещо на която се позовава първоинстанционният съд, както и административния орган преди това касае установяване на задълженията на П. П. и определяне на техния размер. Спорът в настоящото производство е свързан с размера на заплатените вече данъци от лицето и дали част от тях подлежат на възстановяване. Ето защо в хода на съдебното производство по обжалване на АПВ е следвало да се установи по години какъв е размера на внесените данъци и съответстват ли те на посоченото в искане вх. № 15998/19.03.2018 г. Вместо това съдът и данъчната администрация преди това е обсъждала характера на доходите и кое е данъчно задълженото лице. Не е налице произнасяне относно спорния въпрос сумата, която се претендира за възстановяване дали е платена без основание. В АПВ са изложени мотиви само за сумата от 4 333. 26 лв., която е възстановена, но за остатъка от 133 047. 80 лв. не са изложени мотиви. Актът за прихващане или възстановяване по своето естество представлява индивидуален административен акт. Поради това, освен на специалните изисквания за издаването му, уредени в разпоредбите на чл. 129 ДОПК, той следва да отговаря и на общите изискванията за издаване на индивидуални административни актове, уредени в АПК. При препращането от § 2 от ДР на ДОПК относно актът за прихващане и възстановяване следва да се отнесат изискванията за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК. Част от необходимото съдържание на индивидуалния административен акт по чл. 59, ал. 2, т. т. 4 и 5 от АПК е посочване на фактически и правни основания за издаването му и разпоредителна част, в която се определят правата и задълженията на адресата, начинът и срокът за изпълнение. Административният акт е единство от мотиви и диспозитив. Оспореният пред АС Варна, АПВ не съдържа каквито и да е установявания относно твърденията на П. П. за надвнесени суми за данъчен период 2008 – 2015 г. Попълването на мотивите на акта не може да се извърши с препращането към решение № 281 от 12.02.2016 г. по адм. д. № 2103/2015 г. на АС-Варна, потвърдено с решение № 4778 от 18.04.2017 г. по адм. д. № 4265/2016 г. по описа на ВАС и позоваването на силата на присъдено нещо. Въпреки, че е отчел липсата на мотиви в АПВ, първоинстанционният съд не е приел това за съществен порок, а е споделил изложеното от данъчната администрация за липсата на доход от дивиденти и позоваването на влезлите в сила съдебни решения. Като е пренебрегнал липсата на мотиви, като порок на издадения АПВ, решаващият състав е постановил неправилен съдебен акт. Обжалваният АПВ е издаден в нарушение на принципите на обективност и служебно начало визирани в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, поради което следва да бъде отменен. Предметът на АПВ изисква изследване от една страна на сумите, които са внесени от данъчно задълженото лице преди ревизията, като данък в размер на 5% върху данъчна основа от 5 869 623. 20 лв., а от друга заплатеното по РА, в частта, с която е признат за законосъобразен с решение № 281 от 12.02.2016 г. по адм. д. № 2103/2015 г. на АС-Варна, потвърдено с решение № 4778 от 18.04.2017 г. по адм. д. № 4265/2016 г. по описа на ВАС, в размер на 10%, върху данъчна основа в размер на 2 826 372. 38 лв. Тази съпоставка трябва да се направи от компетентния орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна. Неоснователно в писменото становище пред касационната инстанция, ответникът се позовава на изтекла давност за подаване на заявление за искането. Макар да не е посочено изрично, вероятно процесуалният представител на данъчната администрация има предвид давността по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Съгласно текстът на нормата, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Основанието за възстановяване е влязлото в сила решение решение № 281 от 12.02.2016 г. по адм. д. № 2103/2015 г. на АС-Варна, потвърдено с решение № 4778 от 18.04.2017 г. по адм. д. № 4265/2016 г. по описа на ВАС, което определя задълженията на П. П. Решението е влязло в сила, като необжалваемо, в деня на постановяването му – 18.04.2017 г. Искането за прихващане и възстановяване е с вх. № 15988/19.03.2018 г., поради което не са налице основания да се приеме, че е подадено след изтичането на петгодишния давностен срок. По изложените съображения настоящият касационен състав, намира, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да се отмени, както се отмени и оспореният акт за прихващане и възстановяване. На основание чл. 160, ал. 4 ДОПК преписката следва да бъде изпратена на органа по приходите за произнасяне, съобразно мотивите, изложени по-горе. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 9 224. 38 лв., които са сторени по делото и за установяването им са приложени доказателства. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,