Решение № 15494 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2018 г.

Решение № 15494 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. против решение № 868 от 25.04.2018 г. по адм. дело № 290/2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 64/31.01.2018 г., издадена от кмета на община Аксаково, с която е отказано учредяване по реда на чл. 193, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на право на прокарване на водопроводно отклонение до собствения й имот, съгласно молба вх. № ОС 92-17/02.11.2017 г. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице основания за постановения отказ. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Аксаково да бъде отменена и преписката – върната на административния орган за произнасяне по молбата й от 02.11.2017 г. със задължителни указания. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът– кметът на община Аксаково оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Варна е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно приема, че оспорената заповед на кмета на община Аксаково, с която е отказано учредяване право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за водопроводно отклонение за УПИ ХI-347 в кв. 45 по плана на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, е постановена при наличие на материалноправните предпоставки за това. По делото е установено, че жалбоподателката е собственик на УПИ ХI-347 в кв. 45 по плана на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, заедно с построената в него жилищна сграда. На 31.03.2017 г. същата като инвеститор сключва договор с община Аксаково, като възложител, за изграждане със свои средства на уличен водопровод с дължина 46 м. за осъществяване водоснабдяване на собствения й имот. След одобряване на представените инвестиционни проекти, главният архитект на община Аксаково издава разрешение № 199/09.05.2017 г. за строеж на уличен водопровод за водоснабдяване на УПИ ХI-347 в кв. 45 по плана на с. Генерал Кантарджиево между о. т. 21 а и о. т. 66 с дължина 46. 00 м. След като отправя предизвестие за прекратяване на сключения с общината договор, жалбоподателката К. подава молба до кмета на община Аксаково (молба от 02.11.2017 г.), с която прави искане на основание чл. 193, ал. 2 ЗУТ да й бъде учредено право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения техническата инфраструктура, а именно на водопроводно отклонение за водоснабдяване на собствения й имот. Представя технически проект за водопроводно отклонение от уличен водопровод (етернит Ф 100) по ул. 1-ва, преминаващо по ул. 13-та с дължина 21 м. и сградно водопроводно отклонение за УПИ ХI-347 в кв. 45 по плана с. Генерал Кантарджиево. Според заключението на вещото лице по изслушаната експертиза представеният с молбата проект е за водопроводно отклонение с оглед по - малкия диаметър и обстоятелството, че ще снабдява само един потребител. Няма технически пречки за изграждане на водопроводното отклонение по проекта, независимо че в участък с дължина 21 м. същото съвпада с трасето на уличен водопровод по ул. 13-та от о. т. 21 а до о. т. 66, предмет на разрешение за строеж № 199/09.05.2017 г. След отказ на комисията по чл. 210 ЗУТ да определи оценка на правото на прокарване на водопроводно отклонение до имота на К., кметът на община Аксаково издава заповедта, предмет на оспорване, с която отказва да учреди право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за водопроводно отклонение за УПИ ХI-347 в кв. 45 по плана на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково. При тези факти съставът на Административен съд – Варна неправилно приема, че отказът на кмета на община Аксаково е законосъобразен. Заключението на съдебния състав, че тъй като отклонението попада под улица - публична общинска собственост, право на прокарване на отклонение от общата водоснабдителна мрежа не може да бъде учредено по реда на чл. 193 ЗУТ, не намира опора в нормативната уредба. В противоречие с възприетото от първоинстанционния съд разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) не предвижда забрана за учредяване на ограничени вещни права върху имоти публична общинска собственост, а въвежда изискване това да става само по определен в закона ред. В този смисъл и е изричният текст на чл. 34, ал. 3 ЗОС, според който учредяването на ограничени вещни права върху обекти - публична общинска собственост, се извършва при условия и по ред, определени в закон. Поради това и тъй разпоредбата на чл. 193, ал. 4 ЗУТ също не разграничава имотите според вида собственост, следва да се приеме, че направеното от страна на жалбоподателката с молбата от 02.11.2017 г. искане следва да бъде разгледано по реда, предвиден в ЗУТ като специален закон. В случая това не е направено, поради което отказът на кмета на община Аксаково е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 4 ЗУТ правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през имоти общинска собственост се учредява, когато друго техническо решение е явно технически нецелесъобразно. В случая в нарушение на цитирания текст техническата целесъобразност на направеното искане не е обсъдена от органа. Изводите на кмета на общината, че представеният проект не представлява водопроводно отклонение, а уличен водопровод по смисъла на § 5, т. 32 от ДР на ЗУТ е направен в противоречие с данните в представения инвестиционен проект относно техническите характеристики на отклонението и обстоятелството, че същото снабдява само един имот. Този извод на административния орган се опровергава и от заключението на вещото лице по изслушаната техническа експертиза. Издаденото разрешение за строеж за уличен водопровод по ул. 13-та е без значение за преценката на органа, още повече че такъв не е изграден (съгласно чл. 64, ал. 3 ЗУТ това следва да бъде направено със средства на общината) и имотът на жалбоподателката не е свързан с общата водоснабдителна мрежа. Освен това съгласно заключението на вещото лице, няма техническа пречка водопроводното отклонение и уличния водопровод да бъдат изградени паралелно. Съображенията в административния акт, че при липса на решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, право на водопрекарване на може да бъде учредено, също не обосноват законосъобразност на постановения отказ. В случая оценка на правото на водопрекарване по заявлението на К. от комисията по чл. 210 ЗУТ не е изготвена, поради липсата на възлагане по реда на чл. 210, ал. 2 ЗУТ от кмета на общината, а същевременно комисията се произнася по основателността на искането на жалбоподателката, без да има правомощия в този смисъл. Изложеното налага заключението, че оспорената заповед на кмета на община Аксаково следва да бъде отменена и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по молбата на К., който след обсъждане на доказателствата и представения инвестиционен проект, прецени наличието на предпоставките по чл. 193, ал. 4 ЗУТ и изложи мотиви в подкрепа на направения извод. По тези съображения настоящата инстанция намира, че оспореното решение на Административен съд – Варна следва да бъде отменено и вместо него се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Аксаково да бъде отменена и преписката – изпратена на административния орган за ново произнасяне по молбата на К., при съобразяване с изложеното по- горе. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, община Аксаково следва да заплати на жалбоподателката сумата 1515. 00 лв. разноски по делото пред двете съдебни инстанции, включващи 1200. 00 лв. адвокатско възнаграждение (по 600. 00 за всяка инстанция), 15. 00 лв. държавна такса за двете инстанции и 300. 00 лв. възнаграждение за вещо лице. Останалите претендирани разходи не представляват разноски в съдебното производство по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК и не следва да бъдат присъдени на страната. Заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този вид дела. Същото не е прекомерно и не са налице основания за присъждането му в по- нисък размер съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, а възражението на процесуалния представител на ответника в обратния смисъл е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,