Решение № 116 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5733/2007 г.

Решение № 116 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5733/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството e по § 2, ал. 3 ПР на ГПК (нов), във вр. с чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Ц. П. Б. срещу решение от 23.07.2007 г. по гр. д. № 262/2007 г. на Окръжен съд Монтана, с което е, важен предявения срещу него иск с правно основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството, както и за неправилно определяне размера на дължимите се на ищците разноски по делото. Ответникът К. Й. К., чрез процесуалния си представител, поддържа че жалбата е неоснователно и моли решението да се остави в сила. Ответниците Д. М. К. и Л. Г. П. в писмено становище оспорват жалбата и молят решението да се потвърди. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С решение от 21.06.2006 г. по гр. д. № 3018/2004 г. Върховният касационен съд е отменил решение от 19.07.2004 г. по гр. д. № 88/2004 г. на Монтански ОС, с който искът по чл. 108 ЗС е бил уважен и е върнал делото за ново разглеждане с указания да се обсъдят всички доказателства по делото, с оглед преценка дали имотът не е придобит от жалбоподателят Ц. Б. по давност. С обжалваното решение, въззивния съд при новото разглеждане на делото, като оставил в сила решение от 4.08.2003 г. по гр. д. № 632/1999 г. на РС - Монтана, е осъдил Ц. Б. да предаде собствеността и владението на К. и Д. К. и Л. Г. върху п. VIII-199, в кв. 4 по плана на с. Ж., с построената в него жилищна сграда и стопански постройки. За да уважи предявения срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 108 ЗС съдът е приел, че ищците са собственици на спорния имот, а жалбоподателят го владее без основание. Установено е от доказателствата по делото, че наследодателят на ищците Й., е закупил през 1958 г. с писмен договор процесния имот, за който праводателката на ответника по иска Ц. П. - жалбоподател в настоящето производство - Т. Й., се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 126/93 г. на нотариус при РС- Монтана. Установено е било, че праводателят на ищците Й е продал на Т. Й., починала в хода на процеса на 14.01.1999 г., имота през 1981 г., но съдът след анализ на доказателствата по делото е приел, че тя не е могла да го придобие по давност до предявяване на иска на 19.04.1994 г. поради забраната на чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗСГ, вр. чл. 15 ЗСГ за придобиване по давност, съществувала до 1990 г. Приел е също така, че праводателят на ищците обаче е бил собственик на спорния имот още към 1968 г. по давност, тъй като забраната за придобиване възниква едва с влизането в сила на ЗСГ през 1973 г., поради което неговите наследници са собственици на същия, а не наследниците на Т. Й. - Ц. П. и П. Н. Действително, за да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ. Представеният договор за покупко-продажба от 1981 г. не легитимира купувача по него - наследодателката на жалбоподателя, за собственик на описания в договора имот, тъй като не е сключен в предвидената от закона нотариална форма, която е условие за неговата валидност. Дори да се приеме, че този договор е предварителен, същият няма действието на окончателен договор между страните по него. Той не прехвърля вещни права, а е основание за упражняване на давностно владение от страна на купувача по него след датата на сключването му, но съдът е правилно е приел, че праводателката на жалбоподателя не е могла да придобие собствеността върху спорния имот по давност поради забраната на чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗСГ (отм.), която не е допускала придобиването по давност на недвижими имоти и на вещни права по чл. 15 ЗСГ, за които се изисква разпореждане чрез общинския народен съвет по местонахождението на имота, ако давността не е изтекла до влизане в сила на Закона за собствеността на гражданите. Същият законов текст разпорежда, че след влизане в сила на ЗСГ - 30.03.1973 г., давност за такива имоти, за които давността по чл. 79 ЗС до влизане в сила на ЗСГ не е изтекла, не могат след това да бъдат придобити по давност, поради което такава е изтекла само за праводателя на ищците Й, който е получил владението на имота 1. и го е придобил по давност до 1968 г., т.е. преди влизане в сила на ЗСГ. Правната последица от владението с намерение за своене, изразяващо се в пълна или частична власт върху вещ или вещно право, е настъпване ефектът на придобивната давност (чл. 79 ЗС). Обектът обаче на владелчески действия с последица придобиване собствеността върху него поради изтекла придобивна давност могат да бъдат само вещи или вещни права, които не са извадени от граждански оборот (чл. 86 ЗС). В чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСГ (отм.) се съдържат именно ограничения за придобиване правото на собственост по общия ред по отношение на определена категория обекти и за субекти извън изрично допуснатите по изключение. Дори праводателката на жалбоподателят да е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, същата не могла да има за последица придобиване на собствеността върху него по силата на изтекла придобивна давност, тъй като фактически липсва годен обект, спрямо който да настъпят правните последици на изтеклата придобивна давност. Вещ, извадена от свободен граждански оборот, не може да бъде обект на придобивна давност. След като безспорно е установено по делото, че праводателката на жалбоподателя е започнала да упражнява владелчески действия от 1981 година, то направените от въззивния съд изводи, че в полза на нея и нейните наследници не е изтекла придобивна давност са законосъобразни и обосновани и с оглед начален момент на евентуалната придобивна давност и крайния такъв-19.04.1994 г. С отпадане на забраната на чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗСГ през 1990 г. е започнала да тече давност, но същата е продължила само четири години, който период е недостатъчен за да обуслови извод за придобиване на имота в собственост по давност. С оглед на така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.