Решение № 403 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2013 г.

ВАСI отделение13.01.2014 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2117 от 29.03.2013 г. по адм. дело № 8181/2012 г. по описа на Административен съд - София град в частта, в която е отхвърлена жалбата на Гонар ЕООД, гр. София против ревизионен акт № 2041111358/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1371/11.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", град София относно отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 75 000 лева по фактура № 202/13.06.2008 г. издадена от ВТА Комерс ЕООД, фактура № 41/1.08.2008 г., издадена от Инд Екс Трейд ЕООД, фактура № 508/30.12.2008 г. издадена от Христов Комерс ЕООД и фактура № 0100000053/13.05.2009 г. издадена от Агроспектър ООД и съответните лихви. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА "ГОНАР" ООД, гр. София, да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 33 551.99 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 403 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ГОНАР" ООД, гр. София срещу решение № 2117 от 29.03.2013 г. по адм. дело № 8181/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2041111358/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдената с решение № 1371/11.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега с променено наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Атанасова, оспорва касационната жалба и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 1 643 296,26 лв. по доставки на стоки и услуги по фактури, издадени от "ПАРТНЪР 24" ЕООД, "ДАВИДА" ЕООД, "СЪПОРТ ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "АКСУН АА" ЕООД, както и в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС в размер на 86 803,25 лв., по фактури с издател "ВТА КОМЕРС" ЕООД, "ИНД ИКС" ООД, "МАКАЙ" ЕООД, "ЯГУАР 02" ЕООД, "АКАУНТАНТ СЧЕТОВОДНА КЪЩА" ЕООД, "ХРИСТОВ КОМЕРС" ЕООД, "ДАТЕКС" ООД, "АГРОСПЕКТЪР" ООД, "ИНДЕКС ТРЕЙД ДЕГ" ЕООД, "АДМИРАЛ ОЙЛ" ЕООД, "ГЕОРГИ ГРАХОВСКИ" ЕООД и нотариус Елена Запрянова. Видно от жалбата до административния съд, в предмета на оспорване е включен и начисленият на основание чл. 85 от ЗДДС данък върху извършените от ревизираното лице доставки на стоки и услуги по фактури, издадени на АНСИСО ЕООД, Ко Бат ЕООД, ОНБИЕН ЕООД, МОНИ ИВ ЕООД, БУЛМЕТ и КО ЕООД и АТРАКТЕР ЕООД. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е изложил подробни мотиви по отношение отказът на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "ПАРТНЪР 24" ЕООД, "ДАВИДА" ЕООД, "СЪПОРТ ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "АКСУН АА" ЕООД, като е извършил анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства и ги е обсъдил във връзка със заключението на назначената ССЕ, от което е извел извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази част. Възраженията на жалбоподателя - касатор в настоящото производство за неправомерно начисляване на ДДС, на основание чл. 85 от ЗДДС по извършените доставки, са отхвърлени, като е прието, че задължението на лицето, начислило данъка е независимо от задължението за плащането му, поради реалност на доставката. Относно отказа на правото на данъчен кредит в общ размер на 86 803,25 лв., по фактури с издател "ВТА КОМЕРС" ЕООД, "Инд Екс Трейд" ООД, "МАКАЙ" ЕООД, "ЯГУАР 02" ЕООД, "АКАУНТАНТ СЧЕТОВОДНА КЪЩА" ЕООД, "ХРИСТОВ КОМЕРС" ЕООД, "ДАТЕКС" ООД, "АГРОСПЕКТЪР" ООД, "ИНДЕКС ТРЕЙД Д Е Г" ЕООД, "АДМИРАЛ ОЙЛ" ЕООД, "ГЕОРГИ ГРАХОВСКИ" ЕООД и нотариус Елена Запрянова, в обжалваното решение е прието, че констатацията на органите по приходите за отсъствието на предпоставката по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, не е опровергана в хода на съдебното производство, с изключение на доставката по фактура № 2401/29.09.2008 г. издадена от "Ягуар 02" ЕООД, за която е издадено и ДКИ № 2403/2.10.2008 г. Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на ГОНАР ЕООД относно отказът на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от ВТА Комерс ЕООД, Инд Екс Трейд ЕООД /само по отношение на фактура № 41 от 1.08.2008 г./, от Христов Комерс ЕООД, гр. Пловдив и от Агроспектър ООД. В тази част ревизионният акт е потвърден, поради липса на предпоставките по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, без да са обсъдени представените в съдебното производство доказателства, в това число и преписи от спорните фактури, по които получател е ГОНАР ЕООД във връзка с останалите доказателства по делото и заключението на ССЕ и да са изложени мотиви относно предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит. От съдържанието на представените по делото преписи от фактура № 202/13.06.2008 г. издадена от ВТА Комерс ЕООД, фактура № 41/1.08.2008 г., издадена от Инд Екс Трейд ЕООД, фактура № 508/30.12.2008 г. издадена от Христов Комерс ЕООД и фактура № 0100000053/13.05.2009 г. издадена от Агроспектър ООД се установява, че предмет на доставките са индивидуално определени вещи. В този случай правото на собственост съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗД се прехвърля с постигане на съгласие между страните. В тази връзка, съдът е следвало да прецени законосъобразността на ревизионния акт в тази част, като обсъди наличието на основните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по тези доставки - доказано ли е действителното им осъществяване по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и използването им в облагаемата дейност на ревизираното лице. Липсата на такива мотиви препятства касационния контрол за спазване на материалния закон, при отхвърляне на жалбата в тази част. Изложеното обоснова извод за частична отмяна на решението по отношение на горните доставки и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд в тази част. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата на "Гонар" ЕООД по отношение отказът на правото на данъчен кредит в размер на 1 643 296,26 лв. по доставки на стоки и услуги по фактури, издадени от "ПАРТНЪР 24" ЕООД, ДАВИДА" ЕООД, "СЪПОРТ ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, "АКСУН АА" ЕООД, както и в частта, в която е прието, че не са налице предпоставките за признаване право на данъчен кредит по доставки от Инд Екс Трейд ЕООД /с изключение на доставката по фактура № 41/1.08.2008 г./, "МАКАЙ" ЕООД, "ЯГУАР 02" ЕООД, "АКАУНТАНТ СЧЕТОВОДНА КЪЩА" ЕООД, "ДАТЕКС" ООД, "Индекс Трейд ДЕГ" ЕООД, "АДМИРАЛ ОЙЛ" ЕООД, "ГЕОРГИ ГРАХОВСКИ" ЕООД и нотариус Елена Запрянова, решението е правилно постановено. За първата група доставки съдът е направил последователен анализ на представените по делото доказателства и ги е обсъдил във връзка със заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Направените изводи относно липсата на материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит и преди всичко на данни за действителното им осъществяване, се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, а не само на документално оформяне на стопанските операции. В конкретният случай от събраните по делото доказателства не се установява наличието на доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от изброените по-горе доставчици. Отсъствието на данни, които да установяват по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните услуги, вида и предаването на стоките, обосновава извод за липса на материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. По доставките от "ПАРТНЪР 24" ЕООД е установено, че дружеството е издало 12 броя фактури, по които е начислен ДДС в общ размер на 70 445,60 лв., за данъчни периоди м. 02.2010 г., 03.2010 г. м. 04.2010 г. и м. 05.2010 г. Съдът правилно е приел, че предметът на фактурите, издадени от този доставчик е пояснен едва в таблицата-приложение към ССЕ, а именно: PVC, лепило, пластмаса, олово блок, мебели, услуга с механизация, СМР, гуми. Липсва информация къде са оказани услугите, за да се установи налице ли е резултат от извършването им, отсъстват протоколи за приемането им, за да се прецени кога е настъпило данъчното събитие, за да се приеме, че същите са действително осъществени. Аналогични са фактическите установявания и изводи по доставките от "ДАВИДА" ЕООД. При ревизията е установено, че дружеството е издател на 19 броя фактури в данъчни периоди октомври, ноември и декември 2009 г. и януари 2010 г. с предмет "продажба на стоки", "извършена услуга", "по договор", по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 124 326,20 лв. Съдът правилно е констатирал бланкетния характер на описаните във фактурите стопански операции, което не позволява установява в какво се изразява предмета на доставките и установяване на тяхното изпълнение. И в този случай не са ангажирани доказателства в какво се е изразяват услугите, предмет на доставки, както и данни за изпълнението им. По доставките от "АКСУН АА" ЕООД в ревизионния акт е констатирано, че дружеството е издало 129 броя фактури, по които е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 429 024,46 лв. за данъчни периоди от април 2008 г. до септември 2009 г. без м. февруари 2009 г. Част от фактурите са с предмет - строителна техника, значителен брой употребявани автомобили, в друга част от тях е вписан предмет "продажба на стоки" или "доставка". Съдът правилно е приел, че не са налични данни по делото, които да доказват, че доставчикът е изпълнил фактурираните услуги и доставките на стоки. За разлика от Партнер 24 ЕООД и Давида ЕООД, съдът е приел за установено, че в рамките на насрещната проверка на "СЪПОРТ ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ" ЕООД са постъпили конкретни данни за счетоводното отразяване и отчитане на данъка по фактурите, издадени от този доставчик. Констатирано е, че приходът е отнесен по съответните счетоводни сметки, дружеството притежава редовно заведена счетоводна отчетност; разплащанията са извършени по касов път, което е видно от извлечения от ФУ и ПКО, както и свидетелство за регистрация на ЕКАФП. Представен е и договор, сключен между Радослав Тодоров и "СЪПОРТ ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ" ЕООД за възмездно отдаване на площ от 4902 кв. м. в гр. Ихтиман; налични са счетоводни справки; за предходен доставчик е назован Transportes J. J. S. L. съгласно депозирани 3 бр. фактури /неподписани и неподпечатани/ за доставка на гранули /мляно PVC. Съдът е обсъдил и доставката на услуга от "СЪПОРТ ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ" ЕООД по фактура № 20...059/29.06.2010 г., както и приложеният приемо - предавателен протокол, от който става ясно, че се касае за извършени товаро - разтоварни работи с фадрома на обект склад в гр. Ихтиман. Размерът на отказаното право на данъчен кредит е коригирано от решаващия орган. Предвид липсата на данни и доказателства за фактическото извършване на тази услуга, съдът правилно е приел за законосъобразен ревизионния акт и в тази част. Въз основа на направения анализ на доказателства изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства за предаване на стоките, съответства на установените по делото факти и са достатъчно основание да се приеме за недоказано осъществяването на доставките. Позоваването на касатора на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е неоснователно. В конкретния случай няма противоречие с тази практика, макар съдът да обсъждал като основание за отказа на правото на данъчен кредит произхода на стоките и наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, тъй като не е установено извършването на облагаема доставка по спорните фактури, което представлява самостоятелно основание правото на приспадане да не бъде признато /в този смисъл т. 32 и т. 33 от решение по дело С-285/11 на СЕС/. По отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури с издател "Инд Екс Трейд" ЕООД /с изключение на доставката по фактура № 41/1.08.2008 г./, "МАКАЙ" ЕООД, "ЯГУАР 02" ЕООД, "АКАУНТАНТ СЧЕТОВОДНА КЪЩА" ЕООД, "ДАТЕКС" ООД, "Индекс Трейд ДЕГ" ЕООД, "АДМИРАЛ ОЙЛ" ЕООД, "ГЕОРГИ ГРАХОВСКИ" ЕООД и нотариус Елена Запрянова, решението е правилно като краен резултат. В тази връзка следва да се има предвид, че в хода на съдебното производство са представени преписи от спорните фактури по част доставките. Действително ревизираното лице не е установило, че притежава оригиналите на фактурите, които следва да са му издадени съгласно чл. 79 от ППЗДДС, но при наличието на препис от данъчните документи, съдът е следвало да ги обсъди във връзка с останалите доказателства по делото. В този случай липсата на мотиви относно осъществяването на доставките не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като от приложените доказателства този релевантен факт не се установява. По доставките на дизелово моторно гориво от Адмирал Ойл ЕООД, представените заявки за доставки не удостоверяват предаване на стоките между страните по пряката доставка. По доставката от Георги Граховски ЕООД липсват доказателства за извършване на фактурираната превозна услуга. За доставката от Индекс Трейд ДЕГ ООД по делото е представен опис на стоки към издадената фактура, който не е подписан от страните, поради което не удостоверява индивидуализирането им и момента на прехвърляне на правото на собственост. По аналогични съображения не се доказва и осъществяването на доставките по останалите фактури, издадени от "Инд Екс Трейд" ЕООД /с изключение на фактура № 41/1.08.2008 г./, които имат за предмет транспортна услуга. По отношение на останалите доставки правилно съдът е приел, че не е изпълнено условието на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, което представлява самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит. По изложените съображения, решението в частта, в която жалбата на "Гонар" ЕООД относно отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 75 000 лева по фактура № 202/13.06.2008 г. издадена от ВТА Комерс ЕООД, фактура № 41/1.08.2008 г., издадена от Инд Екс Трейд ЕООД, фактура № 508/30.12.2008 г. издадена от Христов Комерс ЕООД и фактура № 0100000053/13.05.2009 г. издадена от Агроспектър ООД, които документират доставки на индивидуално определени вещи и съответните лихви следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото в тази част следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При постановяването на решението в производството по чл. 226 от АПК съдът следва да обсъди представените по делото доказателства във връзка със заключението на вещото лице по назначената ССЕ и да изложи мотиви по всяка една от доставките доказано ли е реалното й осъществяване по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, както и използването на стоките във връзка с облагаемата дейност на ревизираното дружество. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на директора на дирекция ОДОП гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 33 551.99 лева за двете инстанции, съобразно отхвърлена част от жалбата. Разноските в останалата част подлежат на разглеждане в производството по чл. 226 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

3