Решение № 6889 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10140/2014 г.

Решение № 6889 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10140/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение № 1573/30.06.2014 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 917 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 251303825/27.11.2013 г. и на ревизионен акт за поправка на РА № 1337100/3.01.2014, издадени от орган по приходите при ТД на НАП - Варна. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Като противоречащ на процесуалния закон определя пропускът на съда да укаже на ответника в първоинстанционното производство по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, че не представя заповед № ЗЦУ - 534/4.05.2010 г. за назначаване на в. и. д. директор на ТД на НАП Варна. Отправя упрек за недовършена правораздавателна дейност, тъй като след проверката за компетентност на органите по приходите, участвали в ревизионното производство не са изследвани другите основания за законосъобразност на РА по чл. 168 от АПК. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на възложилия ревизията орган по приходите до територията на ИРМ Добрич с последиците за действителността на РА при седалище на ревизираното лице в гр. Търговище. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Йоанна Стил" ООД, чрез повереника си адв. Роман Иванов, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на "Йоанна Стил" ООД задължения за ДДС в общ размер 12 462.80 лева и за закъснителни лихви в размер 4 992.28 лева, заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено в данъчни периоди м. 02, 03, 05, 06, 07, 09, 10, 11.2008 г., м. м. 01, 03, 06, 09, 10.2009 г. и м. м. 02, 11, 12.2010 г. и м. 07.2011 г. по издадени от "Роял спорт" ООД и "Кет 07" ЕООД. За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че ревизията е започнала въз основа на ЗВР № 1301731/26.04.2013 г., издадена от Росица Милкова Стоянова - началник сектор "Ревизии". Според съда компетентността на Стоянова да издава заповеди за възлагане на ревизии, предоставена със заповеди № 1597/1.11.2012 г. и № Д-1599/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП Варна /в. и. д./, е териториално ограничена до ИРМ Добрич, а правомощието да възлага ревизии на територията на ИРМ Търговище със същите заповеди е отнесена към компетентността на друг орган по приходите - Геновева Койчева Атанасова, а при нейно отсъствие Румяна Атанасова Николова. С позоваване на разпоредбите на чл. 112, ал. 1 и 2 и чл. 119 от ДОПК, чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗНАП и чл. 8 от ДОПК е обосновал извод за възможно ограничаване на предоставената компетентност за възлагане на ревизии до територията на отделно ИРМ в обхвата на териториалната дирекция на НАП. Възлагането на ревизията от органа по приходите от ИРМ Добрич за данъчен субект със седалище в територията на друго ИРМ е извън компетентността му и има за последица нищожността на заключителния акт на ревизионното производство. Като допълнително основание за нищожност е възприето отсъствието в административната преписка на заповед № ЗЦУ 534/4.05.2010 г., с която се свързва компетентността на изпълняващия длъжността директор на ТД на НАП Варна да извърши оправомощаването по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ЗВР. Решението е неправилно. В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 7 от ЗНАП структурата на Националната агенция за приходите включва централно управление и териториални дирекции, като в последните могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Различни териториални звена от териториалната дирекция не са предвидени. Съответна на тази на устройствения закон е и уредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса с компетентната териториална дирекция, която за местните юридически лица, е тази по седалището им /чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК/. От съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органа, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с правомощието да възлага ревизии. Индивидуализирането в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на компетентния да възлага орган по приходите чрез длъжността, името на лицето, изпълняващо функциите на орган по приходите и мястото му на работа /когато това е ИРМ на територията на компетентната териториална дирекция/ не ограничава териториалната компетентност на получилия правомощието до територията на ИРМ. Без в структурата на агенцията да е включено структурно звено изнесено работно място, не се основава на закона разбирането на първостепенния съд за възможна териториална привръзка на компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с такова звено. Във връзка с оплакването на касатора за пропускания на съда в процеса на доказване, в касационното производство е представена заповед № ЗЦУ 534/4.05.2010 г. за възлагане на Чавдар Янков на функциите на директор на ТД на НАП Варна. В това му качество Янков е издал заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК за овластяване на определени органи по приходите от дирекцията с правомощията да възлагат ревизии. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение