Решение № 12982 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2429/2010 г.

Решение № 12982 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2429/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителя, гр. София, пл. "Славейков" № 4а срещу решение от 30.12.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 604/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 Закона за туризма (ЗТ). Не е отчел, че компетентният орган - кметът на общината, не е определил по надлежния начин обекта като такъв по смисъла на чл. 50, ал. 2 ЗТ. Наред с това съдът не е отчел, че процесният обект е с повече от дванадесет места за сядане, което го изключва от кръга на обектите по чл. 50, ал. 2 ЗТ. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "Б и Д" ЕООД, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че административният орган неправилно определил процесния обект като заведение за хранене и ресторантьорство. Не оценил, че обектът е преместваем, тип каравана, който няма собствени места за сядане, поради което попада в изключението на чл. 50, ал. 2 ЗТ. Въз основа на това направил извода, че обектът не подлежи на категоризация по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 3 ЗТ, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна. Този извод на съда е законосъобразен. По делото няма спор за факти. Спорът е относно преценката на доказателствата с оглед изискванията на Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (Наредбата). Безспорно по делото е, че между Столична община и "Би енд Би инвест" АД, на 7.07.2007 г. е сключен договор № РД-56-3373, въз основа на който и по одобрени от главния архитект на гр. София схеми, на основание чл. 56 от Закона за устройство на територията, дружеството поставя и експлоатира девет броя временни сезонни търговски обекти за продажба на пресни сокове, всеки с площ от 5, 21 кв. м. За обектите е издадено разрешение за поставяне № 163 от 8.07.2008 г. със срок 15.10.2008 г. Срокът е удължен до 31.12.2008 г. Безспорно е също така, че ответникът по касационната жалба - "Б и Д" ЕООД, на 22.07.2008 г. сключил договор с "Би енд Би инвест" АД по силата на който получил правото да ползва един брой временен сезонен търговски обект за продажба на пресни сокове, с площ от 5, 21 кв. м. Не се спори, че на 13.11.2008 г., при извършена проверка е констатирано, че за обекта няма издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризация на търговския обект или удостоверение за утвърдена категория. В издадения констативен протокол № К-37697 е посочено, че обектът разполага с 92 седящи места, както и че предлага консумация на алкохолни и безалкохолни напитки и скара и не разполага с тоалетна клетка. За установеното е съставен акт № К-2997 от 10.12.2008 г. Въз основа на така установеното е издадена оспорената заповед. При връчването на същата е съставен констативен протокол № 45572 от 29.12.2008 г., в който е посочено, че обектът се намира в непосредствена близост до ледената пързалка, няма собствени седящи места, а до касата и гардероба на пързалката са поставени пейки. При така установената фактическа обстановка правилен е изводът на съда, че административният орган не е доказал, съгласно чл. 170 АПК, фактическите основания за издаване на заповедта. За да е налице нарушение на чл. 64б, ал. 2, т. 3, б. "б" ЗТ - предоставяне на услуга в некатегоризиран обект или в обект, на който не е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, е необходимо да се установи по безспорен начин, че обектът подлежи на категоризация, т. е. това е обект по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 3 ЗТ. От доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод, че процесният обект е именно такъв. Напротив. Представените по делото доказателства сочат, че става въпрос за обект, който по своята характеристика попада в изключенията на чл. 50, ал. 2 ЗТ - павилион. С оглед на това административният орган е следвало да докаже наличието на другата кумулативна предпоставка за категоризиране на обекта - повече от 12 собствени места за сядане. Именно този релевантен факт е отразен от самия орган противоречиво в два негови акта - този от 13.11.2008 г. и този от 29.12.2008 г. С оглед на това и при липсата на други, релевантни доказателства, съдът е направил правилен извод за недоказаност на твърдяните фактически основания послужили като основание за издаване на оспорената заповед. С оглед на изложеното неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд