Решение № 5107 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13814/2016 г.

Решение № 5107 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13814/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Истинно православна българска църква", представлявана от отец Р. П., срещу решение № 1728 от 30.09.2016 г., постановено по адм. дело № 1272/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата против заповед № 6-716-283/16.05.2016 г. на кмета на район "Т." при община П.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на район "Т." при община П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд - П. жалбоподателят е оспорил заповед № 6-716-283/16.05.2016 г. на кмета на район "Т." при община П., с която на основание чл. 57а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат от лицето, което го е поставило, преместваем обект "метален павилион", поставен в ПИ, съставляващ УПИ I-обществена зеленина, кв. 2 по плана на жк Т., гр. П.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на установената процедура и в съответствие на материалния закон, поради което е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото е установено, че процесният обект, чието премахване е разпоредено, е разположен в имот, публична общинска собственост. Установен е и вида на обекта с оглед конструктивните му характеристики - метален павилион с предназначение за търговска дейност. Няма данни и твърдения по делото за поставянето на павилиона да е издавано разрешение за поставяне. При тези данни първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че в случая става въпрос за премахване на преместваем обект, по отношение на който са налице предпоставките, посочени в чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ. Цитираната разпоредба предвижда, че преместваемите обекти се премахват, когато са поставени без разрешение за това. Изложените от съда доводи за приложимост на хипотезата по чл. 57а, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗУТ - поставен преместваем обект в чужд имот без правно основание не се отразяват на правилността на крайния му правен извод за материална законосъобразност на административния акт. Налице са релевантните обстоятелства за издаването на заповед със съдържание като оспорената. Безспорно е установен преместваем обект и обстоятелството, че не се използва за търговска, а за обслужваща дейност, не променя предназначението му като преместваем по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Фактът, че е поставен през 2000 г. е без правно значение. Хипотезите на търпимост касаят извършени незаконни строежи, но не са приложими по отношение на преместваемите обекти, каквито характеристики притежава разпореденият за премахване павилион. Съобщаването на констативния акт чрез залепването му на обекта и извършеното оповестяване на таблото на общината, удостоверено с подписите на две лица, както и необсъждането на подаденото от жалбоподателя възражение не съставляват съществени нарушения на администратитивнопроизводствените правила. В случая възражението е депозирано след издаване на заповедта. Невръчването на констативния акт на собственика на обекта и неустановяване времето на поставяне на павилиона също не обосновават извод за съществено нарушаване на предвидената в чл. 57а, ал. 2 ЗУТ процедура, което да се отразява на законосъобразността на издадената заповед. Оспорването срещу административния акт предвид доказването на собственически права от страна на касатора върху павилиона правилно е прието за допустимо. Жалбоподателят е направил своите възражения в жалбата до съда и затова правото му на защита не е нарушено. Доводите, изложени в касационната жалба повтарят тези, поддържани пред административния съд. Те са обсъдени в обжалваното решение и доколкото касаят основно законосъобразността на оспорения административен акт, не следва да бъдат обсъждани повторно в това производство. С оглед изложеното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение