Решение № 12438 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11325/2011 г.

Решение № 12438 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11325/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Росица Тодорова Димитрова против решение от 17.06.2011 г. по адм. дело № 2649/2003 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на Димитрова против заповед № 466/24.02.2003 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното й правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован, тъй като длъжността и функциите, изпълнявани от нея са запазени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Софийски градски съд е незаконосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 466/24.02.2003 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане изпълнителният директор назначава служителите в агенцията и прекратява служебните правоотношения с тях). Спазени са и изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - заповедта е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл. В противоречие с нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл първоинстанционният съд приема, че предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение, визирани в разпоредбата, са изпълнени. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено закона, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая изводите на първоинстанционния съд, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са изпълнени не намират опора в закона. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, след като с ПМС 25/2003 г. е приет Устройствен правилник на Агенцията за социално подпомагане и е утвърденото във връзка с това ново длъжностно разписание, в сила от 01.03.2003 г. С последното длъжността, заемана дотогава от служителката "ръководител областна служба за социално подпомагане - Велико Търново", е премахната и на това основание е издадена оспорената заповед, с която служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Териториалните звена на агенцията обаче са запазени вече с наименование "регионални дирекции за социално подпомагане", като всяка регионална дирекция се ръководи от директор (чл. 11, т. 1, чл. 14 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане и длъжностно разписание от 01.03.2003 г.). При тези данни и при липсата на доказателства длъжността "директор на регионална дирекция за социално подпомагане" да е свързана с нови изисквания, задължения и правомощия, различни от изпълняваните от жалбоподателката като ръководител на териториално поделение на агенция по предходното длъжностно разписание (такива не са ангажирани от ответника), следва да се приеме, че длъжността, заемана от жалбоподателката с новото длъжностно разписание не е премахната като система от функции, задължения и изисквания, а е променено единствено нейното наименование. В подкрепа на това заключение е и разпоредбата на § 3, т. 1 от ПМС 25/2003 г., с която са извършени изменения в Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.), приета с ПМС № 35/2000 г. като в приложение 1 към чл. 3, пореден № 5 думите "областна служба за социално подпомагане към Националната служба за социално подпомагане" се заменят с "Регионална дирекция за социално подпомагане към Агенцията за социално подпомагане". Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, не е извършено и не е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ето защо като приема обратното първоинстанционният съд постановява акт в противоречие със закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е основателен. Решението на съдебния състав е постановено в противоречие с представените по делото доказателства. Не са съобразени доказателствата (устройствен правилник, длъжностно разписание), които сочат, че териториалните структурни звена на Агенцията за социално подпомагане са запазени под ново наименование. Изводът за реално съкращение на длъжността е направен без от страна на административния орган да са ангажирани доказателства, че длъжността "директор на регионална дирекция за социално подпомагане" се различава качествено като задачи, функции и правомощия от длъжността, изпълнявана от жалбоподателката като ръководител на областна служба за социално подпомагане. Тези констатации са достатъчно основание за отмяна на съдебния акт, без да се обсъждат останалите касационни доводи на жалбоподателя. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован следва да бъде отменен, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови ново решение по същество, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отменена. При липсата на данни за действително направени разноски в съдебното производство, съдът намира, че такива на следва да бъдат присъждани на жалбоподателката въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,