Решение № 10696 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1343/2020 г.

Решение № 10696 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1343/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 427 от 19.11.2019 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по административно дело № 595 по описа за 2019 г. на съда, с което е отменена по жалба на "Вайс Груп - 1" ЕООД издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-301-0271014/25.07.2019 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда за липса на изложени мотиви в оспорената заповед относно срока за запечатване на обекта. Твърди, че при издаване на заповедта не са нарушени законовите разпоредби, уреждащи прилагането на мярката и при определяне продължителността на срока са съобразени относимите обстоятелства. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди като правилна и законосъобразна заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Ответникът - "Вайс Груп - 1" ЕООД, ЕИК *********, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Стара Загора е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-301-0271014/25.07.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Вайс Груп - 1" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" – бар и динар "Момо", находящ се в гр. Ямбол, ул. "Цар Освободител" № 2, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от пет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.), във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена проверка на 17.07.2019 г. в търговския обект, при която е констатирано, че търговецът, в качеството на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., не съхранява паспорта на функциониращото в обекта фискално устройство. Констатирано е, че в обекта се съхранява книгата за дневните финансови отчети за 2019 г., свидетелството за регистрация на фискалното устройство и договор за техническа поддръжка. Извършена е контролна покупка, за която е издаден фискален бон от монтирания и регистриран в НАП ЕКАФП. Изведен е междинен финансов отчет. Попълнен е опис на паричните средства в обекта към момента на проверката и не е установена разлика в касовата наличност. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0271014/17.07.2019 г. С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на "Вайс Груп - 1" ЕООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от материално компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Посочил е, че съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС при определяне на конкретния срок за налагане на ПАМ административният орган дължи посочване на конкретни мотиви, въз основа на които да се обоснове необходимостта от налагането й за конкретно определения период. Приел е, че в случая липсват конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на срока на ПАМ, което представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Отделно от това, при установено за първи път нарушение и липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, както и предвид обстоятелството, че при проверката не са констатирани нарушения при регистрирането и отчитането на извършваните в търговския обект продажби и/или други нарушения на данъчното законодателство, съдът е приел, че налагането на ПАМ е очевидно несъразмерно на нарушението, т. е. продължителността на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения, което обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта, като издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК и съответно на целта на закона. Решението е правилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект да съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай по делото не е спорно и е установено при извършената на 17.07.2019 г. проверка, че търговецът не е изпълнил задължението си за съхраняване на паспорта на функциониращото фискално устройство в търговския обект, в какъвто смисъл е изискването на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на определения срок от 5 дни за запечатване на обекта и забрана достъпа до него. От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката е мотивирана с вида и характера на търговската дейност в обекта. Счетено е, че неизпълнението на задължението за съхраняване на паспорта на фискалното устройство в обекта води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Посочено е, че вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС, във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., изразяващо се в липсата в обекта на задължителен документ за фискалното устройство, е във факта, че за контролните органи е невъзможно да проверят дали това устройство е декларираното за обекта, а оттам и дали оборотите са правилно отчетени. Така изложените мотиви са бланкетни, общи и неясно формулирани и не могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка. Установено е, че продажбите в обекта се отчитат, като при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, а фактическата наличност съответства на отчетната касова наличност от работещото в обекта фискално устройство, описано в протокола за извършена проверка с индивидуализиращите го данни - модел, рег. № на ФУ в НАП, дата на регистрация в НАП, ИН на ФУ, ИН на ФП и разчетен оборот, поради което не остава съмнение, че именно това фискално устройство е декларирано за обекта. Всички останали документи, включително и възможност за проверка на фискалното устройство са осигурени и не са констатирани други нарушения. Касае се за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документ, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби, поради което няма как същото да е насочено срещу документалната отчетност и да препятства контролните органи да проследят дали задълженото лице реализира и отчита приходи във връзка с последващо данъчно облагане, за да е налице твърдяната възможна увреда на фиска. Липсват констатациите при проверката за извършени други нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите. Както правилно е приел първоинстанционният съд, изцяло бланкетно е изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Изброените в заповедта обстоятелства за определяне на срока относно среднодневния оборот, непогасените публични задължения, декларираните финансови резултати, вида и местоположението на обекта не съответстват на формалния характер на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., послужило като основание за прилагане на мярката. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че срока на наложената ПАМ е немотивиран. Следва да се има и предвид, че с жалбата пред първоинстанционния съд от дружеството е представен паспорта на фискалното устройство, с което е постигната целта на мярката по чл. 22 от ЗАНН. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,