Решение № 1965 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2012 г.

Решение № 1965 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Веселин Стоилов Василев от гр. София срещу решение № 5518 от 22.10.2012 г. по адм. дело № 4106/2012 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

I. Между страните няма спор по фактите:

1. С експертно решение (ЕР) № 1449 от 12.08.2008 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), гр. София, II МБАЛ, е признала 58 % трайно намалена работоспособност (ТНР) на жалбоподателя Веселин Стоилов Василев с дата на инвалидизиране 17.08.2006 г. и срок на инвалидността до 01.08.2011 г.

1. С разпореждане № 6 от 10.10.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) е отпуснало на Веселин Стоилов Василев лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за срока на инвалидизирането - до 01.08.2011 г.

1. С молба вх. № 12000986 от 06.04.2009 г. Веселин Стоилов Василев е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако е по-благоприятна за него от пенсията за инвалидност.

С разпореждане № 39 от 29.05.2009 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отпуснало на Веселин Стоилов Василев пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО (държавен служител по ЗМВР), считано от 01.04.2009 г. (датата, от която е прекратено осигуряването - заповед рег. № ЛС-263 от 30.03.2009 г. на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" на МВР).

1. С ЕР № 2039 от 02.08.2011 г. посочената по-горе в т. 1 ТЕЛК е преосвидетелствала жалбоподателя Веселин Стоилов Василев (поради изтекъл срок на предходното ЕР) и този път е определила 72 % ТНР. Срокът на инвалидизирането е определен за три години - до 01.08.2014 г.

Въз основа на това ЕР със заявление вх. № 12002213 от 24.08.2011 г. Веселин Стоилов Василев е поискал да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО.

С разпореждане № 10 от 09.09.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отпуснало исканата пенсия пожизнено.

1. С последващо разпореждане № 36 от 08.02.2012 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО фактически е изменило разпореждане № 10 от 09.09.2011 г., като този път е разпоредило социалната пенсия за инвалидност да се изплаща за срока на инвалидизирането - до 01.08.2014 г.

С решение № РО-213 от 06.04.2012 г. главният директор на СУСО е отхвърлил жалбата на Веселин Стоилов Василев това разпореждане. За да постанови този резултат, главният директор на СУСО е приел, че според чл. 30, ал. 2 от Наредбата за осигурителния стаж и пенсиите (НПОС), ако лицето (освидетелстваното от ТЕЛК лице) е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО през срока, за който му е определена трайно намалена работоспособност, пенсията за инвалидност се счита за отпусната пожизнено от датата на навършване на възрастта по чл. 68 КСО. А чл. 68 КСО в актуалната му редакция през 2011 г. определя релевантна за мъжете възраст от 63 години, която жалбоподателят ще навърши на 17.06.2014 г.

II. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Веселин Стоилов Василев срещу решението на главния директор на СУСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че изразеното от главния директор становище е материално законосъобразно - предпоставка за трансформиране на пенсията, отпусната за срока на ЕР на ТЕЛК, в пожизнена, е навършената възраст по чл. 68 КСО. Поставяйки това условие, законодателят не се интересува дали лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на общо основание или при облекчени условия. Затова законосъобразно длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО и главния директор на СУСО са приели, че докато жалбоподателят достигне възрастта по чл. 68 КСО, пенсията за социална инвалидност се отпуска за срока на ЕР на ТЕЛК.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Административен съд - София град становище. Правопроменящият юридически факт в хипотезата на чл. 30, ал. 2 НПОС е навършената възраст по чл. 68 КСО. Според чл. 73, ал. 2 и 3 КСО пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността, но пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, се отпускат пожизнено. Същите правила са повторени с разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, изр. 1-во НПОС, а второто изречение на чл. 30, ал. 2 НПОС пояснява, че пенсията за инвалидност, отпусната по правилото на чл. 73, ал. 2 КСО, респ. чл. 30, ал. 1 НПОС, за срока на инвалидизирането, определен с ЕР на ТЕЛК, се счита за отпусната пожизнено от датата на навършване на възрастта по чл. 68 КСО, ако лицето (пенсионерът) навърши тази възраст през срока на ЕР на ТЕЛК. С други думи - определената за срока на инвалидността пенсия се трансформира в пожизнена с навършването на възрастта по чл. 68 КСО и ново разпореждане, което да обяви пенсията за пожизнена, не е необходимо да бъде издавано. И обратно - ако пенсията е отпусната пожизнено в нарушение на правилата по чл. 73, ал. 2 и 3 КСО, респ. тези по чл. 30, ал. 1 и 2 НПОС, тя се счита за неправилно отпусната по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО и в този случай длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО може и е длъжно да отстрани допуснатата неправилност като измени влязлото в сила разпореждане.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,