Решение № 5664 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7738/2007 г.

Решение № 5664 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7738/2007 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 87 и сл. от ЗУБ . Образувано е по жалбата на Имад Али Шокор против отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Навежда доводи за материална незаконосъобразност, чл. 75, ал. 5 от ЗУБ за мотивиране относно сигурността на произход. Нарушени са процесуални правила на чл. 63 от ЗУБ относно събраната събраната информация от Интерпол. Твърди, че неяснотата относно присъдата се дължи на факта, че същата е получена по факса. Процесуалният представител твърди, че е налице посттравматичен стрес като жертва на терора в Ливан. Лично заявява, че Ливан се управлява незаконно от политическа партия, което се знае от целия свят, а той иска човешка защита. Процесуалният представител твърди, че няма данни по делото каква е възможността на правителството да ограничи терористичните атаки в страната от крайни фундаментални групировки, какво е състоянието на съдебната система, не са посочени източниците на справките от 15.1.2006 г. и от 14.05.2007 г. Ответната страна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, защото няма нарушения на чл. 63, ал. 3 от ЗУБ Информацията за криминалното минало на жалбоподателя е получена от българското МВнР, НСС, съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУБ . Налице е произнасяне за сигурността на страната. Жалбоподателят може да се върне в страната си, в която баща му заема отговорна държавна служба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в 14-дневния срок намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Кандидатът е ливанец, твърди, че е роден в гр. Баалбек на 15.08.1977 г., с. Наби Шит, по народност арабин, мюсюлманин шиит, разведен. Напуснал страната си през Сирия, впоследствие преминал в Турция и пристига в България през м. януари 2006 г. нелегално. Производството се движи по молба от 16.01.2006 г. В проведени интервюта на 20.01.2006 г. обяснява, че в Ливан е бил търговец. В края на 2003 г. и началото на 2004 г. преминавайки край къща в селото си Наби Шит случайно дочул разговор, който не разбрал, защото бил проведен на иврит, но чул ясно името Арат. Предполага, че е името на свален израелски пилот от 1990 г. в долината Бекаа, от който момент израелците го издирват, за да бъде разменен с някой член на Хизбола. Тъй като бил забелязан край къщата срещу него е стреляно. Разказва, че от този момент от бюрото на Хизбола са започнали да го издирват като шпионин на Израел. Баща му, който е началник от 1984/1985 г. на Гражданска защита към МВР, цивилен, се опитал да му помогне, но от разговор с роднина д-р Хосейн Хасан, депутат от Хизбола, станало ясно, че помощ няма да получи. От този момент - краят на 2004 г., кандидатът започнал да се укрива. За рождения си ден на 15.08.2004 г. пътувал за село със съпругата си е едногодишното си дете. От второстепенен път излязъл автомобил -"Волво" комби и е стреляно. Детето починало, а Имад Шокор бил ранен в стомаха. Получил спешна помощ от брат си - лекар-хирург и претърпял операция. Твърди, че от Хизбола разбрали, че е останал жив и затова повдигнали срещу него обвинение за шпионаж, "за да не издадял местонахождението на пилота". Твърди, че продължил да се укрива, за да не бъде убит в затвора. През м. май 2005 г. е осъден, а през м. юни - юли същата година съпругата му се развела с него. В интервюто от 17.01.2006 г. разказва, че след този момент продължил да се укрива, докато не решил да напусне страната. В хода на съдебното производство е представено удостоверение № 18/17.02.2009 г. на Център за подпомагане на хора, преживели изтезание, в което има заключение, че жалбоподателят е жертва на насилие с цел сплашване и наказание, причинено от представители на групировка, която упражнява паралелна власт в родината му. Относно израелския пилот в интервюто от 20.01.2006 г. разказва, че бил на 7-8 години, когато пилотът е бил свален, а в Ливан се говорело, че същият е задържан от шиитското движение "Амал". Предполага, че същият е жив и е укриван. На изричен въпрос дали е изложил всички причини за напускане на страната си, е отговорил "да". Искането му е да получи закрила и да не бъде съобщавано на ливанските власти. По време на интервюто от 20.01.2006 г. е заявил, че ще представи копие от присъдата си. В административната преписка е представена "Докладна записка" № 177/23.01.2006 г. от преводача Махмуд Каки, преводач по време на интервюто от 20.01.2006 г., който писмено е обяснил какво допълнително е "споделил" с него кандидата на въпроса на интервюиста: "Разкажете всичко, което знаете за сваления пилот". Според преводача кандидатът е разказал, че пилотът е бил в селото му, преместван от къща в къща, а ръководителят на охраната на пилота е назован с име. Освен това кандидатът обяснил, че пилотът правил опит да избяга, но бил хванат. По делото е приложено писмо от НСС - МВР 9.11.2006 г., с което административният орган е уведомен, че от Интерпол-Бейрут е постъпила информация за ливанския гражданин Имад Шокор, роден 1977 г. в гр. Ал Наби Шит, съгласно която спрямо чужденеца има три присъди за кражби и подправяне на документи, две заповеди за арест за кражба и три съдебни дела за незаконно присвояване. По делото е представено е ксерокс-копие от изпратена по факс присъда от 5.05.2005 г. на криминален съд Джабал Лебнан, област планина Ливан, без номер на решението, без номер на делото, с която кандидатът задочно е осъден за извършено престъпление "работа с врага Израел" на доживотен затвор с тежък труд и отнемане на гражданските му права и запор на имуществото му без право на никой да го ползва. Присъдата е подписана от съдия "Бариди". Представен е също изпратен по факса акт за раждане на лицето Хусейн Ал Наби Шит, роден на 1. 01.1971 год. от баща Али Шит и майка Ламя Шукур, за който в регистрационния лист кандидатът е посочил, че е негов брат. Преводачът е отразил, че има поправка върху документа на ръка върху датата на раждане като поправката е "77/40/60". Приложено е копие от ксерокс-копие по факс на лична карта на лицето "Имад Шокор" с баща Али и майка Ламия Шокор, роден на 10.08.1977 г. Към преписката е приложена справка на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" отдел "Специализирана информация" от 15.12.2006 г. за войната между Израел и Хизбола в Ливан през лятото на 2006 г., продължила политическа криза в Израел, за разполагането в Ливан на части на ЮНИФИЛ (мироопазващи сили на ООН), сред Резолюция 1701 от 11.08.2006 г. на ООН и спиране на бойните действия от 14.08.2006 г., което страните спазват. Общият брой на военния персонал на ЮНИФИЛ към момента е близо 14 000 души. Приложена е справка и от 14.05.2007 г. на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", отдел "Специализирана информация" за израелския гражданин Рон Арад и относно необходимите атрибути към присъда на криминален съд в Ливан. В писмената защита процесуалният представител твърди, че не е обсъдено състоянието на съдебната система в Ливан, липсват посочени източници, въз основа на които е изготвена справката от 14.05.2007, г. а тя се отнася до атрибутите в осъдителната присъда: мотиви, дата на издаване, изходящ номер и подпис на съдията. С обжалваното решение е отказан статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ с мотиви, че кандидатът има осъдителни присъди за криминални прояви, представената присъда за шпионаж е фалшива, обстоятелството, че през 2006 г. "Хизбола" официално е заявила, че не разполага информация за съдбата на пилота Рон Арад, който е мъртъв. Мотивите са за недостоверност на историята, а твърденията не доказват страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция. Прието е, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ, защото няма конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата, поради насилие, възникващо от ситуация на въоръжен конфликт. В решението е посочено, че кандидатът е пресякъл българо-сръбската границата нелегално, но е върнат, което доказвало, че няма интерес да получи статут в страната. Последното не е доказано според съда. Относно сигурността в страната са развити съображения за настанени мироопазващи сили на ООН. Решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 35 от АПК административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Основен мотив за отказа е, че присъдата, която жалбоподателят е представил няма атрибутите, които да я правят действителна. Тези доводи на административния орган се обосновават от справка, изготвена от "Международно сътрудничество и евроинтеграция" отдел "Специализирана информация". Тъй като тази дирекция не съществува в структурата на Държавната агенция за бежанци към настоящия момент, предвид действащия Правилник, няма яснота за предмета й на дейност и доколко справките, които е изготвяла обвързват административния орган. Освен това, съгласно чл. 1, т. 1 от ДОГОВОР между правителството на Република България и правителството на Ливанската република за правна помощ по наказателни дела, Ратифициран със закон , приет от 39-то НС на 25.10.2001 г. - ДВ, бр. 95 от 2001 г. Издаден от Министерството на правосъдието, обн., бр. 45 от 27.05.2004 г., в сила от 10.04.2004 г., договарящите страни се задължават да си оказват правна помощ по наказателни дела в съответствие с разпоредбите на този договор, сред които е информация относно присъди и актове на вътрешното законодателство. С чл. 12 от Договора страните взаимно се информират при поискване относно актове на своето законодателство и съдебната си практика. Сътрудничеството съгласно този договор не включва екстрадиране и арестуване на лице с оглед неговото екстрадиране, изпълнение на присъди, произнесени от наказателните съдилища в молещата страна, на територията на замолената страна; трансфер на осъдени лица за изтърпяване на наказание, трансфер на наказателни производства. Поради това няма никаква пречка дори с оглед спецификата на производството по предоставян на статут и сигурността на кандидата, да бъде събрана по предвидения ред информация относно присъдата на кандидата, дали е издадена от съд в страната на произход, както и дали притежава всички реквизити на осъдителен съдебен акт по ливанското законодателство. С чл. 13 от Договора е предвидено, че връзките между страните по този договор се осъществяват пряко и съобщенията се предават между централните органи на двете страни, могат да се осъществяват и чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), а Централен орган за Република България е Министерството на правосъдието. Всички книжа и документи или заверени копия от тях, които се разменят между страните, се освобождават от легализация или от всяка друга подобна формална процедура. Следователно и предвид подписания с Ливанската република договор административният орган, след като е представяно по факс копие от присъда на ливански наказателен съд е следвало да събере информация, включително от министерството на правосъдието, въз основа на която да се направи обоснован извод дали е действителна или не представената присъдата, а не да изземва функциите на министерството на правосъдието. Вместо това и без да посочи източниците си на информация, а предвид данните и без да има правомощията за това, административният орган се е обоснован със справка изготвена от негова специализирана дирекция. Административният акт на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 146, т. 3 от АПК следва да бъде отменен, а делото да се върне за ново произнасяне, предвид мотивите по-горе. Предвид изложеното Върховният административен съд, III отделение