Решение № 13640 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2024 г.
ВАСТрето отделение16.12.2024 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 2446/13.06.2024г., постановено по адм. д. 438/2024г. на Административен съд Хасково.
ОТМЕНЯ решение 5564/12.04.2024г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване дадените указания.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител против решение 2446/13.06.2024г., постановено по адм. д. 438/2024г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена неговата жалба против решение 5564/12.04.2024г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за отказ да се събере на територията на Република България със своя пълнолетен брат А. А. М.. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че не е взето предвид тежкото здравословно състояние на пълнолетния брат и обстоятелството, че няма да има кой да се грижи за него на територията на Сирия. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Административен съд - Хасково е сезиран с жалба от Н. А. М., гражданин на Сирия, против решение 5564/12.04.2024г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), представляващо отказ да се събере на територията на Република България със своя пълнолетен брат А. А. М.. За да отхвърли жалбата, съдът намерил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Счел извода на административния орган за липса на материално-правни предпоставки в процесния случай за правилен и законосъобразен. Приел, че пълнолетният брат на жалбоподателя попада в дефиницията за член на семейството съгласно § 1, т. 3, б. "б" от ДР на ЗУБ и страда от заболяване, което му пречи сам да се грижи за себе, но не са ангажирани доказателства, че не може да осигури сам издръжката си. Постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 КРБ. С разпоредбата на чл. 8, § 1 ЕКПЧ също е визирано правото на зачитане на семейния живот, като в § 2 са посочени предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право от страна на държавата. Специалният закон ЗУБ също съдържа редица разпоредби - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Председателят на ДАБ, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, взема решения по молби за събиране на семейства. Легалното определение на понятието " членове на семейство", за целите на ЗУБ, действително е дадено в § 1, т. 3 ДР ЗУБ Неправилен по принцип е изводът на съда относно обстоятелството, че пълнолетен брат на семейството попада в кръга на легалната дефиниция на семейството, посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. Всъщност пълнолетни братя въобще по принцип не попадат в кръга на лицата от тази категория. Посочената норма на ЗУБ има за цел да транспонира Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството. В определени хипотези обаче и с цел да осигури полезното действие на правото на ЕС, съдът е длъжен да тълкува разширително понятието членове на семейството при преценка на предпоставките за събиране на семейства. Такава хипотеза е разгледана от Съда на ЕС по дело C560/20 CR в решението на голям състав от 30.01.2024г. Съгласно решението на съда, член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството трябва да се тълкува в смисъл, че изисква да се издаде разрешение за пребиваване на пълнолетната сестра на непридружен малолетен или непълнолетен бежанец, която е гражданка на трета страна и поради тежко заболяване зависи изцяло и постоянно от помощта на родителите си, когато отказът да се издаде това разрешение за пребиваване би имал за последица лишаването на този бежанец от предоставеното му с тази разпоредба право да се събере с роднините си от първа степен по пряка възходяща линия. В мотивите на решението съдът посочва, че националните съдилища не следва да се основават на тълкуване на текст от вторичното право, което би влязло в конфликт с основните права, защитавани от правния ред на Съюза (решение от 16 юли 2020 г., Йtat belge C133/19, C136/19 и C137/19, т. 33 и цитираната съдебна практика). Съдът припомня, че член 7 от Хартата признава правото на зачитане на личния и семейния живот. В съответствие с постоянната съдебна практика този член 7 трябва да се разглежда във връзка със задължението да се вземе предвид висшият интерес на детето, признат в член 24, параграф 2 от Хартата, и като се съобрази необходимостта детето да поддържа редовно лични отношения с двамата си родители, изразена в член 24, параграф 3 от нея (решение от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland,C273/20 и C355/20, т. 38 и цитираната съдебна практика). Анализирайки тежкото състояние на пълнолетно друго дете на родителите на бежанеца, СЕС е счел, че ако за това дете не бъде дадено съгласие да се събере със семейството, то и непридруженият непълнолетен бежанец де факто би бил лишен от правото си на събиране с родителите си съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86.Подобен резултат обаче би бил несъвместим с безусловния характер на посоченото право и би поставил под въпрос полезното му действие, а това би било в разрез както с целта на член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, така и с изискванията на член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата, чието спазване тази директива трябва да гарантира. СЕС изрично е посочил, че тъй като бежанецът, кандидат за събиране на семейството е непридружен непълнолетен към датата на подаване на молбата, посоченото разрешение не се поставя под въпрос по повод решение от 12 декември 2019 г. по дело С-519/18, т.е. че не е необходимо да се представят доказателства, че съответното пълнолетно лице, страдащо от тежко заболяване, би било неспособно да задоволи собствените си нужди по причина на здравословното си състояние. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение не е съобразено със задължителната практика на Съда на ЕС и следва да бъде отменено. Съответно като незаконосъобразно следва да бъде отменено и решението на административния орган, а преписката да му бъде върната за произнасяне при съобразяване посочените решения на СЕС. От компетентност на решаващия орган е обаче да прецени здравословното състояние на пълнолетния брат на кандидата за събиране на семейството, включително да изиска допълнителни доказателства в тази връзка. Тежкото заболяване, включително конкретната диагноза на посоченото лице следва да бъде установено по несъмнен начин. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение