Решение № 5450 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1204/2009 г.

Решение № 5450 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1204/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), образувано по жалба на Евгения Иванова Баева от гр. Варна, подадена чрез процесуалния й представител адв. Златимир Жечев, срещу решение по протокол № 52 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 17 декември 2008 г., т. 9.1 и т. 9.2, с което е отменено решение по протокол № 19/14.05.2008 г. т. 10.1 и е постановено друго, с което жалбоподателката не е повишена на място в ранг "съдия в АС", тъй като не са налице условията на чл. 234 от Закона за съдебната власт. Претендира се за нищожност и незаконосъобразност на оспорваните решения. В жалбата се посочват основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт по чл. 146, т. 2-4 от АПК. Процесуалният представител на ответника -Висш съдебен съвет, представя писмено становище за неоснователност на жалбата. В съдебното производство не е взел участие прокурор. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, с пощенско клеймо от 12.01.2009 г., при получено съобщение за решението, с плик с пощенско клеймо от 29.12.2008 г., съобразно представените доказателства. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неспазване на установената форма. Решението е прието от компетентния орган, при наличие на кворум, волята на кадровия орган е изразена в писмен вид. Мотивите за приемане на решението са изложени в предложение на Комисията по предложенията и атестирането. С решение по т. 33 по протокол № 46/18.11.2008 г. Комисията по предложенията и атестирането, след устен сигнал, е преразгледала предложението на административния ръководител - председател на Административен съд гр. Варна за повишаване в ранг "съдия АС" на Евгения Иванова Баева, съдия в Административен съд Варна и е установила, че не е прослужила на съответната или приравнена длъжност най- малко три години, съгласно разпоредбата на чл. 234 от ЗСВ, поради което няма основание за повишаването й на място в по-горен ранг е предложила на ВСС да вземе решение за възстановяване на производството на основание чл. 102 ал. 2, във връзка с чл. 99 т. 2 от АПК. След като фактическите основания и мотивите са посочени в предложението за приемане на решението, то се явява мотивирано с тях. По направеното предложение на комисията, с решение по т. 8 от заседанието на ВСС по протокол № 48/19. ХI. 2008 г. е възобновено производството за повишаване в ранг на Евгения Баева, която е конституирана служебно като страна в производството и е спряно изпълнението на решението по т. 10.1. по протокол № 19/14.05.2008 г. По преписката е представено писмо изх. № 11-11-064/ 24.11.2008 г., изпратено до жалбоподателката, с което уведомена за възобновеното административно производство, в изпълнение на разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от АПК. В тази насока доводите на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата са неоснователни. Оспореното решение е мотивирано с липса на предпоставките по чл. 234 от Закона за съдебната власт, като в предложението за приемане на решението е посочено, че Евгения Баева не е прослужила на съответната или приравнена длъжност най- малко три години, съгласно разпоредбата на чл. 234 от ЗСВ, поради което няма основание за повишаването й в ранг. Тези обстоятелства се установяват от данните по преписката. През периода 08.02.1999 г. - 15.02.2007 г. жалбоподателката е заемала длъжността съдия в Районен съд гр. Варна, а от 15.02.2007 г. е съдия в Административен съд Варна, поради към момента на внасяне на предложението за повишаването й в ранг и към момента на приемане на решението за повишаването й в ранг не е имала прослужени най- малко три години на съответната или приравнена длъжност. Повишаването й на място в ранг "съдия в Окръжен съд" с решение на ВСС по протокол № 28/15.09.2004 г., не е основание за повишаването й в ранг, след като не е прослужила най- малко три години на съответната или приравнена длъжност. Съгласно чл. 235 ЗСВ повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател до два по- горни ранга включително, считано от ранга на заеманата длъжност. Следователно не се взема предвид придобития ранг, а ранга на заеманата длъжност. В предложението за приемане на решението на тези фактически основания е посочена разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК, която има предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за издаване на акта, които при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. От съществено значение за издаването на акта е обстоятелството, че страната не е прослужила най- малко три години на съответната или приравнена длъжност, което не е било известно на ВСС при вземане на решението за повишаване в ранг. Позитивният акт за повишаване в ранг не подлежи на обжалване и е влязъл в сила в момента на приемането му по протокол № 19/14.05.2008 г. на ВСС, а възобновяването на производството по издаването му е извършено с решение на ВСС по протокол № 48/19. ХI.2008 г., в срока по чл. 102, ал. 2 от АПК, в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна, но не по- късно от една година от възникването на основанието. ВСС е узнал по устен сигнал за обстоятелството, че жалбоподателката не е прослужила три години на съответната длъжност. Спазването на сроковете подлежи на доказване. При липса на доказателства за момента на узнаването, се счита, че краткият тримесечен срок е спазен. Доказателствената тежест за оборване лежи върху страната, в чийто интерес е отхвърлянето на искането за възобновяване. В случая основанието за отмяна предхожда издаването на административния акт, поради което началният момент на срока за възобновяване на производството е влизането в сила на акта, от който момент тече едногодишния срок по чл. 102, ал. 2 АПК. Спазени са сроковете по чл. 102, ал. 2 от АПК. Неоснователни са доводите за наличието на хипотезата на чл. 99, т. 1 АПК, свързана с едномесечния преклузивен срок по чл. 102, ал. 1 АПК. Воден от горното и на основание чл. 104 от АПК, във връзка с чл. 36, ал. 1 от ЗСВ, Върховният административен съд, Седмо отделение