Решение № 7254 от 30.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3172/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ю. А. М., гражданка на Сирийска арабска република, действаща лично и в качеството си на законен представител /майка/ на малолетните си деца Л. М. А., Х. М. А., Б. М. А. и непълнолетното й дете М. М. А., подадена чрез адвокат Я. Русев, срещу решение 1469/20.02.2025 г., по адм. дело 100 по описа за 2025 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение 13173/17.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя актуална справка относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.5.2025г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Ю. А. М., гражданка на Сирийска арабска република, действаща лично и в качеството си на законен представител /майка/ на малолетните си деца Л. М. А., Х. М. А., Б. М. А. и непълнолетното й дете М. М. А., против Решение 13173/17.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ им е отказано предоставянето статут на бежанци и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът е приел жалбата за неоснователна. За да се произнесе е приел за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба от 16.08.2023г. на Ю. А. М., придружена от четирите си малолетни деца, за предоставяне на международна закрила. Установено е още, че в изпълнение на изискванията на чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето е било изпратено писмо до Дирекция Социално подпомагане - гр.Харманли, като съответно са били представени и социални доклади. Съдът посочил, че поради самоволното напускане на жената и нейните деца на РПЦ София от 06.09.2023г. същите са били в неизвестност и на 27.11.2023 г. с Решение на заместник-председателя на ДАБ производството по предоставяне на международна закрила е било прекратено. Чужденката е била задържана с децата си от властите в Австрия и са върнати в Република Бългатия, съгласно Регламент Дъблин. Въз основа на нова молба от 26.03.2024 г. и докладна записка, производството по предоставяне на международна закрила е било възобновено. От проведените на 21.05.2024г. и 05.11.2024г. с чужденката интервюта е установено, че е напуснала Сирия, нелегално преди 11 години, заедно с децата и съпруга си и преминали в Турция, където живели повече от 10 години и където им се родили още 3 деца (общо шест). Сочи, че през 2019г. съпругът й е бил убит в Турция, поради незнайна за нея причина. Тя подала сигнал в полицията и извършителят е бил арестуван. На 14.08.2023г. чуждата гражданка е била задържана на територията на Република България. Роднините ѝ, както и тези на съпруга ѝ продължавали да живеят в Сирия. Не е имала проблеми заради етническата си принадлежност или религия нито в Турция, нито в Сирия. Не е участвала в партии или организации и не е имала проблем с властите в Сирия. Като причина да напусне държавата си на произход, е посочила желанието да осигури по-добър живот на децата си. Сочи, че е напуснала Турция, тъй като е изпитвала трудности в грижата за децата си, след смъртта на съпруга й. Твърди, че лично тя не е била арестувана или осъждана. С Решение 13173/17.12.2024., председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4, вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ю. А. М. и децата й - Л. М. А., Х. М. А., Б. М. А. и М. М. А.. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че липсват доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицата по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Взето е предвид обстоятелството, че лицата доброволно са напуснали територията на Сирия и са прекарал доста дълго време в Република Турция (повече от 10 години), а роднините им останали да живеят необезпокоявани в Сирия. При съвкупната преценка на събраните доказателства е формулиран извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденката и нейните деца и ситуацията в държавата им на произход, напълно кореспондиращи с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия вх. МД-02-262/19.05.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденката в държавата й на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе актуална справка от 19.05.2025 г., след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., над 480000 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 08.12.2024 г. до 08.05.2025г. около 1,2 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил актуалната информация за състоянието на сигурността в Турция, както и че не следва да се приема, че тя е трета сигурна държава. По делото са представени актуални, към всеки от етапите както на съдебните производства, така и на административното такова, справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска Република. На основание чл. 75, ал.2 ЗУБ предвид твърденията, че е живяла в Турция над десет години, където са родени и три от общо шестте й деца, то Турция се явява трета сигурна държава въз основа на анализ на установеното там законодателство по отношение на сирийските бежанци, в това число и въз основа на Решение 247/03 април 2024г. на МС на РБ, според което Турция е трета сигурна страна. Съобразно легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава, въведена в §1,т.9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. От данните по делото не се установява по безспорен начин, че молителите, пребивавайки в Турция, ще се опасяват за живота или свободата си. Изложените в касационната жалба доводи са опровергани, предвид наличието на всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция. В случая не е налице транзитно преминаване, за да се смята, че не е налице трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. При обсъждане на висшия интерес на децата, при съобразяване със Закона за закрила на детето и Конвенцията на ООН за закрила на децата, следва да се има предвид, че интересът е винаги свързан с грижата от техните родители и наличието на семейни връзки и ценности, т.е. те следва да бъдат с техните родители. Тези деца нямат лична бежанска история и черпят права от разказаното като такава от майка им като е видно, че лично към тях също няма заплахи. Независимо от принципно нестабилната обстановка в Сирия, при завръщането им за тях съществува възможността да водят нормален живот, поради липсата на каквито и да било твърдения и данни за реални възможности за лични посегателства. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,