Решение № 8211 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14267/2012 г.

Решение № 8211 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14267/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Стен бай" ООД моли да бъде отменено решение № 2372/09.10.2012 г. по адм. д. № 913/2011 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 031003843/06.12.2010 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна по съображения в писмен отговор молби решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърли жалбата на "Стен бай" ООД против РА № 031003843/06.12.2010 г. на ТД на НАП-Варна, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Строй снаб 09" ЕООД, "Колона-МС" ООД, "Мобилфон" ЕООД, "Билдинг къстракшън" ЕООД, "Адрия корпорейшън" ЕООД и "Билдинг експрес 2007" ЕООД на основание чл. 25, ал. 1 и 2, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на строителни материали и СМР не са осъществени от издателите на фактурите. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно определяне на задълженията по ЗДДС на ревизираното лице в РА. Неоснователен е доводът, че съдът не е обсъдил доказателствата, представени по делото. Правилен е изводът на съда, че редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно, за да установи осъществяване на фактурираните доставки на стоки и услуги. Обосновано съдът е приел, че по фактурите за доставки на строителни материали не са представени транспортни документи и не е установено предаване на стоките на ревизираното лице. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказана техническа и кадрова обезпеченост на преките и предходни доставчици, позволяваща да осъществят строителните работи в обектите, по които ревизираното лице е изпълнител. Съдът се е позовал на относимата практика на СЕС, според която, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо фактурираните доставки да са осъществени от издателя на фактурата. Ревизираното лице има за основна дейност строителство. Предвид този факт обосновано съдът е приел, че изпълнението на СМР на обектите, възложени на касатора не е достатъчно, за да се приеме, че е извършено от подизпълнителите, издатели на фактурите, които не разполагат с необходимите трудови и технически ресурси за изпълнение на доставките. Неоснователен е и доводът, че разпитаният свидетел установява спорните по делото обстоятелства, след като свидетелят не е посочил фирмите, за които е работил по граждански договор. Представените незаверени доказателства или заверени от неизвестни лица не са годни доказателства за отразените в тях обстоятелства и правилно не са приети от съда като установяващи факти по делото. Правилен е изводът на съда, че приемо-предавателни протоколи за извършени СМР от доставчик, неразполагащ с работници не могат да установят осъществяване на описаните в протокола СМР. Неоснователен е доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно предвид чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,