Решение № 4363 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2008 г.

Решение № 4363 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Виолет Стефанова Костова и Джеймс Стефанов Королов против решение по адм. д. № 5179/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Касаторите искат отмяна на решението като неправилно. Твърдят, че не са съобразени указанията дадени с отменителното решение на ВАС, определеният начин на обезщетяване не съответства на искането с молба от 21.05.2002 г., защото то не е направено след изтичане на преклузивен срок. Искането е съобразено с новия текст на разпоредба на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ - ДВ бр. 25/2001 г. Ответната страна областният управител на област София не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ срещу определения със заповед № РД-21-036/ 21.11.2002 г. на заместник-областния управител на Област София начин на обезщетение с жилищни компенсаторни записи за 1/5 ид. част от празно място, състоящо се от стари парцели I и част от II и IV, кв. 136 (стар), цялото от 3190 кв. м. в м. "Русуляко" в землището на с. Слатина. Този начин на обезщетяване е съобразен от административния орган със заявлението до него от 28.10.1998 г. Жалбоподателите са искали от съда да бъде отменена заповедта в тази част и да се определи обезщетение по молба от 21.05.2002 г. до областния управител с "пари по действителни пазарни цени", съгласно чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ, защото върху мястото им е построено Държавното хореографско училище, публична собственост по АДС № 01784/ 26.10.1999 г. С обжалваното решение, Софийски градски съд, съобразно указанията на ВАС дадени с решение по адм. д. № 312/2004 г. на СГС е събрал доказателства за делегиране на правомощия от страна на областния управител на заместник-областния управител Борислав Попов и приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган. Други указания с отменителното решение не са давани. По същество съдът приел, че молбата с посочения начин на обезщетение е подадена извън срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, защото и преди изменение на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ, законодателят е предвидил възможност за такъв начин на обезщетяване, но жалбоподателите не са го поискали. Освен това приел, че липсват доказателства, които безспорно да установят, че има съвпадане на одържавеният имот с имота описан в АДС № 6660/23.12.1969 г. - сграда на три етажа и дворно място от 2156 кв. м., в което се намира Автоматична телефонна централа. Не са ангажирани доказателства от жалбоподателите към 25.02.1992 г. имотът дали е отреден за АТЦ или за Хореографско училище. По АДС № 1666 от 18.10.1949 г. одържавеният имот от 3190 кв. м. и е отреден за АТЦ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 2. (Обн. - ДВ, бр. 107 от 1997 г.), ал. 6 от ЗОСОИ, когато земята е превърната в публична собственост на държавата или на общините след 25 февруари 1992 г., тя се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизането на този закон в сила. Няма спор по делото, че одържавеният имот е празно дворно място, поради което за жалбоподателите е била налице възможност и с влизане в сила на ЗОСОИ, в определения едногодишен срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ да поискат този начин на обезщетяване с подаване на заявлението или допълнително с молба до изтичане на преклузивния срок. Със заявлението обаче от 28.10.1998 г. заявителите са поискали акции от АТЦ или жилищни компенсаторни записи. Поради това правните изводи на съда, че е недопустимо след изтичането на този едногодишния срок, жалбоподателите да изменят искането в заявлението до областния управител, са обосновани с данните от административната преписка и съобразени със закона. Вярно е, че нормата е изменена като с чл. 2 (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.), ал. 7 (предишна ал. 6) е предвидено "когато имотът е превърнат след 25 февруари 1992 г. в публична собственост на държавата по закон или с решение на Министерския съвет, или на общината - с решение на съответния общински съвет, той се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизане в сила на този закон от държавата чрез Министерството на финансите или от общината, извършила превръщането". Изменението обаче е в насока разширяване обхвата и възможността за парично обезщетяване не само за земя, а и за сгради, като изрично е посочен с какъв акт трябва да е превърнат имота в публична собственост. Но тази правна норма не е нова и правилно съдът е приел, че изменението й не възстановява срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. Правилни са изводите и за липсата на доказателства върху одържавения имот да е извършено строителството на Хореографското училище, защото жалбоподателите, в чиято тежест е доказването, не са ангажирали доказателства в тази насока. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение