Решение № 3943 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2014 г.

Решение № 3943 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", подадена чрез юрк. Сърбинска, срещу решение № 687 от 24.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3697/2013 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, 28 състав. С решението е отменено Решение към ЕАД № 11BG002005Н0033544/26.08.2011 г. с вх. № Г 47-241-2/3.09.2013 г., на Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", с което са направени корекции в ЕАД в кл. 33 "Тарифен код", като тарифният код 7019400050 е коригиран на 7019590010 В999 0000 0000, в кл. 22 "Обща фактурна стойност" 13 352 щ. д. е коригирана на 23 250 евро, кл. 34 "Държава на произход" Малайзия е коригирана на Китай и за внесената стока са определени за дължими както следва: А00 /мито/ - 3183.11 лв., А30 /антидъмпингово мито/ - 28 602.55 лв. и В00 /ДДС/ - 15 451.74 лв. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - пороци съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Гарван" ЕООД срещу оспореното митническо решение. Ответникът - "Гарван" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Желязкова, в становище по същество оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението си Административен съд - Варна е отменил Решение към ЕАД № 11BG002005Н0033544/26.08.2011 г. с вх. № Г 47-241-2/3.09.2013 г., на Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", с което са направени корекции в ЕАД в кл. 33 "Тарифен код", като тарифният код 7019400050 е коригиран на 7019590010 В999 0000 0000, в кл. 22 "Обща фактурна стойност" 13 352 щ. д. е коригирана на 23 250 евро, кл. 34 "Държава на произход" Малайзия е коригирана на Китай и за внесената стока са определени за дължими както следва: А00 /мито/ - 3183.11 лв., А30 /антидъмпингово мито/ - 28 602.55 лв. и В00 /ДДС/ - 15 451.74 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по спора: Осъщественият внос от "Гарван" ЕООД на стока - 2048 ролки стъклофибърна мрежа с тегло 15100кг., вложена в контейнер № INKU6583524 с произход Малайзия, за който е подаден посочения по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление", в това число доказателствата, представени с ЕАД, издадената заповед за извършване на последваща проверка по реда на чл. 78, т. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците, събраните в това производство доказателства и проведеното заключително обсъждане, съставения доклад в резултат на проверката, основанията на митническия орган за издаване на обжалваното решение, събраните в хода на съдебното производството писмени доказателства. Посочено е, че обжалваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазени изисквания за форма и реквизити, при спазване на законовите изисквания на чл. 84а, ал. 1 ЗМ при извършената последваща проверка, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, засегнали правото на участие и на защита на проверяваното лице. Първоинстанционният съд е формулирал и основният спорен въпрос между страните, а именно произходът на внесената с ЕАД № 11BG002005Н0033544/26.08.2011 г. стока, коригирана в декларацията с оглед тарифирането ? за целите на митническото облагане и основанията за налагане на антидъмпингово мито, съобразно правилата на Регламент № 384/1996 г. на Съвета. Предвид фактите по делото административният съд е приел, че за да определи нова митническа стойност на стоката по процесната ЕАД, митническият орган се е позовал на Доклада на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/, касаещ извършени съвместни разследвания в Малайзия с участие на служители от Чешката република, Германия, Румъния, както и компетентни малайзийски служители. Съдът е посочил, че в следствие на разследванията е доказан непреференционалния китайски произход на мрежестите тъкани от стъклени влакна. АСВ е счел, че не се подкрепят от доказателствата събрани във хода на производството, направените от органът, издал оспорения административен акт изводи, че описаните в процесната ЕАД стоки в действителност са с произход - Китай и за тях се дължи антидъмпингово мито. Съдът е мотивирал твърденията си с факта на присъединяването на Република България към Европейския съюз от 2007 г. Европейската служба за борба с измамите/ОЛАФ/ е създадена с Решение ЕО 99/352 от 28.04.1999 г. като част от Европейската комисия и е натоварена с отговорност за провеждане на административно разследване като средство за борба с измамите и ? е даден специален статут на независим орган. Анализирайки представените доказателства по делото, съдът е приел, че последните касаят външно разследване, направено от ОЛАФ в Малайзия, което засяга износът на определени стоки към Европейската Общност, към която принадлежи и Република България. Съдът е обсъдил в решението си, че дадените от Европейската служба за борба с измамите указания за досъбиране на мито за процесната стока, която се установява, че е с китайски произход, засягат общностния пазар. Съдът посочва, че дадените указания следва да се позовават на общностни актове, приложими по отношение на РБългария към момента на вноса. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По делото няма спор за факти и същите коректно са установени от административния съд. Правилно е определен основният спорен въпрос между страните - произходът на внесената с ЕАД № 11BG002005Н0033544/26.08.2011 г. стока, коригирана в декларацията с оглед тарифирането й за целите на митническото облагане и основанията за налагане на антидъмпингово мито. В случая приетата за държава на произход - Китайската народна република, има за последица определяне на стандартната митническа ставка от 7% ad valorem и антидъмпингови мита в размер до 62.9%. Определянето на посочения размер е в зависимост от производителя на продукта, а именно мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китай. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че сочените от митническия орган доказателства не обосновават извод, че внесените от "Гарван" ЕООД мрежестите тъкани от стъклени влакна са с произход от Китай и че същите подлежат на горепосочените стандартна митническа ставка и антидъмпингови мита. Позоваването на Доклада на ОЛАФ при определянето им е категорично безпредметно. Правилно е прието от съда, че препоръките нс Генералния директор на ОЛАФ във връзка с приключило външно разследване за избягване на антидъмпингови мита върху китайски мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, засягат общностния пазар, само в случаите когато се позовават на общностни актове, приложими по отношение на РБългария към момента на вноса. Налице е явно противоречие с Регламент № 384/1996 г. В посоченият Регламент в уредена процедура по налагане на антидъмпингови мита при внос на стоки от трети страни, които не са членки на Европейския съюз, както и процедурата по налагане на такива мита в случай на заобикаляне на вече наложени от Общността антидъмпингови мита. Въз основа на посочения регламент Европейската комисия предприема процедури по разследване на внос на стоки на дъмпингови цени от държави, извън Европейския съюз, установяване на вредите от този внос за Общността и съответно налагането на защитни мерки от компетентните институции на Общността, които подлежат на изпълнение от митническите органи на държавите-членки. В настоящият случай при определяне произхода на стоките и в последствие прилагането на стандартни митнически ставки и антидъмпингови мита е следвало да бъде осъществено надлежно разследване, а не органът да се позовава на доклада на ОЛАФ, без да е налице висяща процедура на Европейската комисия, открита по реда на Регламент № 384/1996 г. Освен посоченото по-горе, следва да се отбележи, че при използването на докладите на ОЛАФ като доказателство са налице две ограничения, а именно националните законодателства на засегнатите държави - членки да съдържат изрични норми, които да предвиждат използването им като доказателства в административните и наказателните производства и при изготвянето им да са спазени процедурните изисквания, установени в съответните национални законодателства. В настоящия случай тези обстоятелства не са предвидени, поради което същият попада в посочените ограничения. От изложеното по-горе се явява безпредметно и необосновано позоваването на касатора на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3 август 2011 г. С последния се определят окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Видно от всичко изложено и при неизясненото твърдение, че произходът на процесната стока е КНР, не може да се направи категоричен извод, че ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза, преди налагане на мито, за продукта, описан в § 1 и произведен от всички други дружества, извън изброените, е 62.9% и е приложим режимът на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3 август 2011 г. Впоследствие са приети регламенти № 1135/2011 на Комисията от 9.11.2011 г., обн. L OB бр. 292 от 10 ноември 2011 г. и № 672/2012, обн. L OB бр. 196 от 24 юли 2012 г. С първия от тях се започва разследване в съответствие с чл. 13, § 3 от основния регламент, за да се определи дали с вноса в Съюза на мрежести тъкани от стъклени влакна, с размер на отворите над 1,8 mm, както на дължина, така и на широчина, и с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, понастоящем класиран в кодове по КН ex 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 11 и 7019 59 00 11), се заобикалят мерките, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011. Съгласно чл. 2 от същия в съответствие с чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от основния регламент на митническите органи се възлага да предприемат целесъобразните мерки за въвеждане на регистрационен режим за посочения в чл. 1 от настоящия регламент внос в Съюза. Срокът на регистрационния режим изтича девет месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент. Вторият регламент № 672/2012, обн. L OB бр. 196 от 24 юли 2012 г. е за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Видно от посочените два регламента след издаване на процесното решение към ЕАД № 11BG002005Н0033544/26.08.2011 г. с вх. № Г 47-241-2/3.09.2013 г., на Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", режимът за внос на мрежести тъкани от стъклени влакна с определени размери е регламентиран. Приетите нови регламенти не пораждат действие по отношение на вносът осъществен от "Гарван" ЕООД. Към момента на осъществения внос на процесните стоки на територията на Република България действащият регламент е № 384/1996 г. Предвид противоречието на обжалваното решение на Началника на МП "Пристанище Варна" с Регламент /ЕО/ № 384/1996 г. и при съобразяване на всичко гореизложено, правилно съдът е отменил атакуваното решение и е осъдил МП "Пристанище Варна" да заплати на "Гарван" ЕООД осъществените разноски. Предвид гореизложеното и при липсата на доказателства както за неистинността на сертификата за произход, така и за извършена проверка от страна на митническите орган на декларираната митническа стойност на внесената стока и като е отменил процесния митнически акт, Административен съд - гр. Варна е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдени в касационната жалба, следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото, на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация също не се следват разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,