Решение № 6434 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2008 г.

Решение № 6434 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Владимир Веселинов Андреев, Лиляна Веселинова Андреева-Грийн, Христо Йорданов Бакалски, всичките представлявани от адвокат Станчев против решение по адм. д. № 1475/2005 г. по описа на Софийски градски съд с доводи за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Създадени са пречки от страна на административния орган, защото преписката не е представена в цялост, а съдът е допуснал грешка при преценката си с какво искане е сезиран. Не се иска преразглеждане на представени съдебни решения, нито актовете на ТПС. Земите са отнети не по установения законов ред - основание за обезщетение предвид чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. Налице е противоречие между мотивите и диспозитива, което представлява необоснованост. Ответната страна областният управител на област София и физическите лица не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 6 от ЗОСОИ и е образувано по жалба срещу изричен отказ със Заповед № РД- 22-014/ 18.12.2003 г. на заместник- областния управител да признае претендирано право на обезщетение за земи от 12, 144 дка в землището на с. Бистрица, м. "Джерева ливада", отчуждена неправомерно и без получено обезщетение с решения на ТПС комисии на основание Закон за трудовата поземлена собственост, ППЗТПС и Правилника за земеустрояване и одворяване на ТКЗС. С обжалваното решение е прието, че отказът е законосъобразен, защото принудителното отнемане е станало по закон - ЗТПС, който не попада в хипотезата на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, а освен това е извършено обезщетяване чрез извършване на замяна, поради което бившите собственици са получили заместваща облага по смисъла на чл. 4 от ЗВСОНИ и к. р. № 4/98 г. по к. д. № 16/1997 г. на КС на РБ. Правният проблем по делото е дали за 12 144 кв. м., представляващи разлика между общата площ от 24 519 кв. м. на недвижими имоти отчуждени по ЗТПС и общата площ от 12 375 кв. м. на имоти, получени в обезщетение чрез замяна, е налице основание за обезщетение по ЗОСОИ. Идеята на реституцията е да бъде възстановена допусната в периода от 9.09.1944 г. - до 1989 г. несправедливост, поради което законодателят в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСВОНИ е посочил конкретно в кои случаи и на кого се възстановява по силата на закона собствеността върху имущества, съществуващи като самостоятелни обекти на собственост, които са отчуждени или отнети принудително по точно определени закони и начини, за които не са изплатени обезщетения, и са в патримониума на държавата, общините или техни търговски дружества. Когато собствеността се възстановява, но имуществото не може да бъде върнато реално по причини изброени в чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, на правоимащите се дължи обезщетение. Законосъобразни са правните изводи на съда, че ЗТПС е закон, който не попада в приложното поле на ЗВСОНИ, тъй като не е посочен изрично от законодателя в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ. Още повече, че бившите собственици са получили обезщетение. Дали то е било правилно определено или не, е въпрос, който е ирелевантен на приложението на ЗВСОНИ и ЗОСОИ. Не е налице и хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, както неправилно твърдят касаторите. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, (Нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм., бр. 45 от 1998 г.) възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. Разликата между двете хипотези по чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ е следната: под "отнемане без законово основание" следва да се разбира принудително завземане на имота без основание предвидено в закон, а под "отчуждаване не по установения законов ред" законодателят разбира установена от закона, но неспазена или незавършена процедура по отчуждаване (ТР № 6/2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС). Във всички случаи обаче отнемането или отчуждаването трябва да е било за нуждите на държавата, общините или народните съвети, тъй като терминът "отчуждаване" употребен от законодателя в ЗВСВОНИ има смисъл на "национализация", "одържавяване". В случая установените по делото обстоятелства изключват хипотезата и на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. Принудителното отнемане е станала въз основа на предвидено от закона основание- ЗТПС, като процедурата е спазена и завършена с обезщетението чрез замяна. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното по-горе и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение