Решение № 4724 от 3.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение 1168/21.06.2022 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. 423/2022 г., с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС (АРЗДДС) 160422103629308/17.11.2021 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с негово Решение 43/28.01.2022 г., и са присъдени в полза на жалбоподантеля разноски в размер на 1 230 лв. С твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се да се потвърди оспореният акт. Заявява и искане за присъждане на направените разноски. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Мехмед по изложените в нея съображения. Ответникът по касационната жалба - Опал Д ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Дунав 13 - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Апрахамова по съображения, изложени в писмена молба от 01.09.2022 г. и писмено становище от 11.04.2023 г., и заявява искане да бъде потвърдено оспореното първоинстанционно решение, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е АРЗДДС 160422103629308/17.11.2021 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 43/28.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив. Със същия е разпоредено да се регистрира по ЗДДС Опал Д ЕООД на основание чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, както и че оспореният акт е издаден от компетентен орган по приходите в съответствие с чл. 101, ал. 7 ЗДДС и чл. 83, ал. 2 ДОПК. След като подробно е обсъдил фактическите констатациите, изложени в акта за регистрация, събраните в производството по издаването му писмени доказателства и възраженията на неговия адресат, той е обосновал извод за материалната незаконосъобразност на акта поради противоречие с чл. 96, ал. 3, предложение второ ЗДДС. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява първоистанционното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Фактите по спора са точно установени от съда и те са следните: С Нотариален акт 4/19.10.2021 г. Опал Д ЕООД продава на Полиринд ООД два недвижими имота, както следва: 1) земеделска територия с площ от 4 167, 00 кв. м., съставляваща поземлен имот (ПИ) с пълен идентификатор 47295.29.449 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. Марково, община Родопи област Пловдив, одобрена със Заповед РД-18-85 от 06.07.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с начин на трайно ползване (НТП) - средно застрояване (от 10 метра до 15 метра), който ПИ е със стар идентификатор: ПИ с пълен идентификатор 47295.29.440 и ПИ с пълен идентификатор 47295.29.441 и с номер по предходен план УПИ (урегулиран поземлен имот) парцел 29. 449-производствена, търговска, складова и обществено-обслужваща дейност, при граници съседи на имота, съгласно Скица на ПИ 15-1028532 от 12.11.2019 г.; 2) земеделска територия с площ от 224, 00 кв. м., съставляваща ПИ с пълен идентификатор 47295.29.451 по КК и КР на с. Марково, община Родопи област Пловдив, одобрена със Заповед РД-18-85 от 06.07.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с НТП - за селскостопански, горски, ведомствен път, който ПИ е със стар идентификатор: ПИ с пълен идентификатор 47295.29.441 и с номер по предходен план ПИ 29. 441, при граници на имота, съгласно Скица на ПИ15-1028536 от 12.11.2019 г. Продажната цена на двата ПИ е сумата от общо 320 737, 00 лв., Издадени са: фактура с 10940 от 01.10.2021 г. с предмет на доставката "аванс за имоти 47295.29.449; 47295.29.451 Марково" и фактура с 10941 от 19.10.2021 г. с предмет на доставката "Окончателно плащане имоти 47295.29.449; 47295.29.451 с. Марково". Според цитирания по-горе Нотариален акт 4/19.10.2021 г. Опал Д ЕООД е придобило недвижимите имоти с Нотариален акт 82/06.10.2016 г. и с Нотариален акт 35/21.11.2016 г. Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза те са заведени в счетоводството на дружеството при придобиването им по сметка 201 земи, гори и трайни насаждения като дълготрайни материални активи (ДМА). Според приетата без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ) двата ПИ, предмет на Нотариален акт 4/19.10.2021 г., са урегулирани ПИ към датата на продажбата им. ПИ с идентификатор 47295.29.449 по КК е отреден за УПИ 29.449 за производствена, търговска, складова, обществено-обслужваща дейност и УПИ 29.450 жилищно строителство съгласно Заповед 961/12.09.2019 г. на Кмета на Община Родопи за одобряване на изменения на ПУП ПРЗ. ПИ с идентификатор 47295.29.451 по КК е отреден за улична регулация. Опал Д ЕООД подава заявление с вх. 30912103466105/03.11.2021 г. за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1, изр. първо ЗДДС и към заявлението прилага справка по чл. 74, ал. 2, т. 1, предложение първо ППЗДДС за облагаемия оборот по месеци за последните 12 месеца преди текущия (01.11.2020 г. 31.10.2021 г.), в която за м. октомври 2021 г. декларира облагаем оборот в размер на 320 737 лв., а за останалите месеци нулев облагаем оборот. Органът по приходите приема, че облагаемият оборот е достигнат на 19.10.2021 г. в период, не по-дълъг от два последователни месеца, вкл. текущия, и съгласно чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация до 26.10.2021 г., който срок не е спазен. Издаден е АРЗДДС на основание чл. 102, ал. 1 ЗДДС, който се оспорва пред Административен съд Пловдив. При така установените факти законосъобразен е изводът на съда, че продажбата на двата недвижими имота с Нотариален акт 4/19.10.2021 г. не представлява освободена доставка, тъй като е налице изключението от правилото на чл. 45, ал. 1 ЗДДС, регламентирано в чл. 45, ал. 5, т. 1 от същия закон. Дружеството също декларира тази сделка като облагаема доставка по смисъла на чл. 96, ал. 2, т. 1 ЗДДС в справката по чл. 74, ал. 2, т. 1 ППЗДДС към заявлението си за регистрация. За да обоснове изводът си, че процесните доставки не следва да се включват в облагаемия оборот на основание чл. 96, ал. 3, предложение второ ЗДДС, първостепенният съд приема, че през 2016 г. Опал Д ЕООД придобива собствеността на процесните ПИ, които са ДМА по определението в § 1, т. 83, б. а ДР ЗДДС (недвижими имоти), и ги е завело в счетоводството си по сметка 201. Предприел е действия за промяна на предназначението им като земеделски земи и му е издадена комбинирана скица 1/02.01.2020 г. с разрешение от Главния архитект на Община Родопи за проучване и проектиране на хотел и заведение за обществено хранене на 29.01.2020 г. Тези негови изводи настоящият касационен състав намира за неправилни поради следното: Според чл. 96, ал. 3, предложение второ ЗДДС в облагаемия оборот не са включват доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето. Уточнението, дълготрайните активи да са използвани в дейността на лицето, изисква дълготрайните активи по определението в § 1, т. 83, б. а във вр. с т. 82 ДР ЗДДС да са използвани в дейността на дружеството към момента на продажбата, а не само намерение и подготовка за използването им. Включването на недвижимите имоти в имуществото на предприятието и придобиването им с цел да бъдат използвани за дейността му не е достатъчно, за да се приеме, че те действително са използвани за осъществяването й. Основателен е доводът на касатора, че условието дълготрайните активи да са използвани за дейността на лицето в случая не е налице. Според ССЕ възможните приходи от тях, които да са свързани с дейността, са от наем (рента), но такива няма отчетени, т.е. не е налице и възможност разходите за тях да представляват част от общите разходи като елемент, формиращ цената на предоставяните от дружеството стоки или услуги. Единствените реализирани от приходи са от продажбата им. Изложеното налага извод за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната му и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Опал Д ЕООД против акта за регистрацията му по ЗДДС. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 4 ДОПК на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в приложимите й редакции, така, както е поискано. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение