Решение № 3495 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1912/2014 г.

Решение № 3495 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1912/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Вита Милева Гълъбова, Борислав Милев Николов, двамата от гр. София и Димитър Иванов Николов от с. Казичене, всички чрез адвокат Даниела Методиева - АК - гр. Перник срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждения имот с идентификатор по ККР 68134.8616.2, а по КВС № 52002, описан под номер 166 в приложението към РМС, целият с площ от 0.600 дка, от който се отчуждават 0.595 дка, като намират определения размер на паричното обезщетение от 11 925 лева за занижено. Имотът се намира в квартал Враждебна, район Кремиковци и представлява нива, орна земя. В решението на МС е записан като собственик наследодателя на оспорващите - Миле Николов Лилов, съгласно удостоверение за наследници № 162/07.05.2013 г. Искат от съда да измени в оспорената част решението, като увеличи размера на обезщетението до размера на пазарната стойност на имота, претендират разноски. В съдебно заседание всички оспорващи чрез пълномощник - адвокат Методиева поддържат жалбата, представят доказателства. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и иска от съда да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Северна скоростна тангента". Към искането са приложени: заповед № РД-02-2374 от 24.09.2012 г. на зам. министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила, влязло в сила решение № ОВОС № 6-3 от 18.04.2012 г., финансова обосновка, доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване, актуални скици и документи за собственост. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-182 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение на МС № 302 от 20.04.2012 г. обект "Северна скоростна тангента" е обявен за такъв с национално значение, а път "Северна скоростна тангента", който е част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 за национален обект. На свое заседание, МС е приел решение № 811 от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в землището на Враждебна, Столична община, като номер по ред 166 е посочен имот с идентификатор по ККР 68134.8616.2, а по КВС № 52002, целият с площ от 0.600 дка, от който се отчуждават 0.595 дка с определен размер на паричното обезщетение от 11 925 лева. С договор № РД-37-24 от 13.09.2012 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. В изпълнение на този договор, оценителят е представил експертна оценка за определяне на равностойно парично обезщетение за описаните имоти, предмет на отчуждаване за реализиране на обекта с национално значение, като е посочена оценка, възприетата от административния орган и определена като обезщетение на собствениците на отчуждения имот. По искане на оспорващите е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесните имоти. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". Заключението на съдебната експертиза не е оспорено от страните, съдът го цени като компетентно и безпристрастно и въз основа на него установи следните обстоятелства: за релевантният дванадесетмесечен период от 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г. в землището на Враждебна са сключени девет сделки, които отговарят на законовите изисквания, като осреднената стойност на сделките е 13 912.33 лева на декар. При тези данни, вещото лице е посочило, че равностойното парично обезщетение за имот 68134.8616.2 е в размер на 8 277.84 лева за отчуждената площ от 0.595 дка. Оценката, която е дал административния орган е съответно в размер на 11 925 лева, следователно - по-висока от определената от вещото лице осреднена пазарна стойност за имоти със същите характеристики. Експертното заключение по допълнителната съдебно-оценителна експертиза не дава отговор за цена на отчуждената част от процесния имот, тъй като представените пазарни аналози са за сделки, които не отговарят на законовите изисквания на чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1а, т. 2 ЗДС. Двете заключения на вещото лице са приети и не са оспорени от страните и съдът ги цени като компетентни и безпристрастни по отношение на установените с тях обстоятелства. При установените факти, от правна страна съдът установи: Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собствениците на отчуждените имоти е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността им. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /в приложимата редакция по процедурата на отчуждаване преди изменението с ДВ, бр. 105/2014 г./ са осреднените цени на всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Целта на законодателя е при определяне на справедливата пазарна цена да се вземат предвид данните от поне 20 сделки, които са неизчерпателно изброени в текста на закона, за да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, които да бъдат обезщетени за принудителното им отчуждаване на собствен недвижим имот с цена, каквато биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е посочен реда и критериите за определяне на равностойно парично обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За определяне пазарната стойност на отчуждената част от имота административният орган е приложил критерии за имоти в близост до отчуждавания тези сделки, които са извършени с имоти които са с подобни характеристики, а именно земеделски имоти. В случая предмет на отчуждаване е имот, който се намира в землището на квартал Враждебна, район Кремиковци, който е част от административно-териториалната структура на град София. Съгласно разпоредбата на § 1а, т. 4 ДР ЗДС имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Съгласно чл. 10 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/ в столицата и градовете с население над 300 000 души се създават райони като административно-териториални единици. Територията на района, според чл. 11 от същия закон, е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града. Следователно в територията на района се включват както урбанизираните, така и териториите, които са земеделски или горски по предназначението си. Това означава, че за имотите, предмет на това оспорване, които се намират в землищните граници на град с районно деление, какъвто е гр. София и които представляват земеделска територия следва да се определи равностойно парично обезщетение съобразно пазарните аналози за сделки с имоти по § 1а, точка 4, буква "а" ДР ЗДС. Имот с идентификатор № 68134.8616.2 е в землището на квартал Враждебна и е в границите на район Кремиковци. Следователно пазарните аналози следва да са за сделки, отговарящи на законовите изисквания, сключени със земеделски земи, които се намират на територията на район Кремиковци. Освен това сделките следва да са сключени в релевантния, съгласно § 1а, т. 2 ДР ЗДС дванадесетмесечен период - 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г. и да отговарят на посочените изисквания. На основание чл. 171, ал. 4 АПК съдът нееднократно е указвал на оспорващите, че следва да представят доказателства относно своите твърдения за по-висока стойност на полагащото им се парично обезщетение, което да е равностойно, съобразено със сделки, отговарящи на законовите изисквания на чл. 32, ал. 2 ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 ДР ЗДС. По делото не са представени пазарни аналози, които да са в съответствие с тези изисквания. Въз основа на представените, вещото лице е изготвило основно и допълнително експертно заключение, които са приети от съда и не са оспорени от страните. За допълнителната задача на вещото лице са представени като пазарни аналози сделки, които не са относими към релевантния период и не отговарят на законовите изисквания да са сделки за имоти с подобни характеристики, както и не са от сделките, които отговарят на изискванията на § 1а, т. 2 ДР ЗДС. При тези събрани по делото доказателства, съдът установи, че съдебно-оценителната експертиза по приетото експертно заключение е посочила осреднена стойност на имотите в размер на 13 912.33 лева за декар, като за отчуждената част от имота на оспорващите в размер на 0.595 дка стойността на равностойното парично обезщетение възлиза на 8 277.84 лева, при административна оценка в размер на 11 925 лева. Следователно оценката, която е определил административният орган в оспорения акт е по-висока от тази, приета по делото от експертното заключение. Предвид на това жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна. При този изхода на спора и тъй като ответникът и заинтересованите страни не са направили искане за присъждане на разноски, както и не са представили списък за такива, съдът не присъжда в това производство разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение