Решение № 3 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3999/2015 г.

Решение № 3 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3999/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производство по чл. 290-293 ГПК. Търговско дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез процесуалния представител адв. В. А. - АК Л., обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 101 от 17.04.2015 г. по гр. възз. д. № 93/2015 г. на ОС-Ловеч, с което решението на първата инстанция е обезсилено, като процесуално недопустимо и съдебното исково производство е прекратено. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не е налице хипотеза на разгледан по предходното дело спор с идентичен предмет на спора, заявен под формата на възражения за подобрения. Иска се отмяна и връщане на делото за постановяване решение по съществото на спора. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради констатирано противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика Решение № 45 от 02.04.2009 г. по т. д. № 483/2008 г. на ВКС- ТК, I отд. по въпроса за допустимостта на иск за вземане, което е било предмет на възражения за прихващане в друго съдебно производство, и по въпроса може ли да се формира СПН без да има произнасяне в диспозитива на съдебното решение и може ли диспозитивът на едно съдебно решение да се допълва или поправя служебно в друг съдебен процес в контекста на приложението на чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.) респ. чл. 298, ал. 4 ГПК, произнесен с въззивното решение в противоречие с т. 18 на ТР 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по касация - "Кооперативен съюз -Ловеч" не взема становище. Състав на ВКС- второ отделение, като съобрази изложените с касационната жалба основания за отмяна и съобрази наведените доводи, в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил като процесуално недопустимо решение на първата инстанция, с което Кооперативен съюз Ловеч е осъден да заплати на "Търговия Ловеч " частично вземания за подобрения на чужд имот, и е прекратил делото след като базирайки се на разпоредбата на чл. 298, ал. 4 ГПК и чл. 299, ал. 1 ГПК е приел, че между същите страни е водено друго дело, по което претенцията за подобрения, предмет на заявените, макар и като частични, искове е била заявена под формата на възражения, разгледана и приета за неоснователна, и е формирана сила на пресъдено нещо, а съгласно чл. 439 ГПК ответникът неможе да предяви нов иск, основан на отхвърлено възражение, тъй като това би означавало пререшаване на спора. По поставените правни въпроси С дадените разяснения по т. 18 на ТР 1/2000 г. на ОСГК на ВКС се приема, че със силата на пресъдено нещо / СПН/ се ползва само дипозитива на решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото. Задължението на съда да изложи мотиви към решението с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), обосновава тезата, че последните не се обхващат от СПН, защото в мотивите се съдържат констатации относно доказателствените и правно релевантни факти, които не са обхванати от спорния предмет. Мотивите могат да подлежат на самостоятелно обжалване само ако биха били източник на правни последици наред с диспозитива на решението. Доколкото по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствени факти, както и по отношение на преюдициалните правоотношения, не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет. Следва да се сподели изцяло и изразеното становище по Решение № 50/12.02.2010 г. гр. д. № 430/2009 г. ВКС, ГК- II г. о., с което изрично се сочи, че обективните и субективни предели на СПН се преценяват само на основа обективираната в диспозитива на съдебното решение воля на съда . Понастоящем разпоредбата чл. 236, ал. 2 ГПК възпроизвеждайки текстово нормата на отменения чл. 189, ал. 2 ГПК, има по широко съдържание, като изрично се сочи, че именно с мотивите на съдебното решение, съдът дава отговор / позитивен или негативен / на исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правни доводи на съда. Ограничавайки в един по-широк параметър мотивите на съдебното решение от самия диспозитив се препотвърждава извода, че и при новата уредба на съдебното решение, дори и при новите правомощия на касационния съд за излагане на мотиви с тълкувателен характер, мотивите по конкретното разрешение на правния спор по същество, не се ползват със СПН. На 14 март 2016 г. се прие ТР 4/2014 г. на ОСГК на ВКС . С дадените разяснения по в. 1В относно обжалваемостта пред ВКС на въззивно решение, постановено по иск за собственост на имот с цена под посочения в чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ, бр. 50 от 2015 г./ размер, изрично се прие, че ако решението обективира и произнасяне по възражение на ответника за право на задържане на имота до заплащане на подобрения на стойност над този размер в хипотезите, когато предмета на делото е разширен чрез въведените от ответника възражения за прихващане или право на задържане, свързани със вземане над минималния праг, обуславящ допустимостта на касационното производство, тези възражения са защитни средства срещу първоначалния иск и макар че съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК също се ползват със сила на пресъдено нещо, нямат самостоятелен характер, за разлика от насрещния иск. Или в обобщение може да се приеме, че ако възражението за прихващане е уважено, то страната избрала този път на защита да реализира вземането си няма възможността да го заяви отново, дори само за разликата, до пълния размер на вземането си. Ако възражението не е уважено по съображения изложени в мотивите на съдебния акт, за да се приеме, че вземането не може да се предяви отново, то в диспозитива следва изрично да е посочено, че възражението относно конкретното вземане се отхвърля. По основателността на касационната жалба С оглед на изложените съображения и данните по делото, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не е налице хипотеза на разгледан по предходното дело спор за материално право -вземане от извършени подобрения на чужд имот с идентичен предмет на спора, заявен под формата на възражения за подобрения. Съдебното исково производство е образувано по иска на [фирма] срещу "Кооперативен съюз"- Ловеч за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща частично заявена претенция от вземане за сумата 52 955.61 лв., стойността на извършени подобрения в чужд имот- този на ответника и разходи за запазването му за времето до 29.05.2009 г., на основание чл. 73, ал. 2 ЗС. Първоинстанционният съд е уважил заявения иск за сумата 10 000 лв., като частичен иска от претенция за сумата от 30 805.00 лв., съставляваща сторени разноски за запазване на сгради с идентификатор 43952.511.136, 43952.511.137 и 43952.511.138, намиращи се в строителен терен / стоково тържище/, собственост на ответника, свързани с ремонт на подпокривните конструкции, ведно със законната лихва и за сумата 10 000 лв., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС частичен иск от претенция общо за сумата 22150.61 лв., сторени подобрения в посочените по- горе сгради, ведно със законната лихва. За да обезсили така постановеното решение, въззивният съд е приел, че заявените искове по чл. 73, ал. 2 ЗС и чл. 74, ал. 1 ЗС са процесуално недопустими на основание чл. 299 във вр. с чл. 298, ал. 4 ГПК. Прието е, че силата на пресъдено нещо, препятстваща повторното предявяване на иска за подобрения, е формирана с влялото в сила Решение по гр. д. № 462/209 г. на ОС-Ловеч със заявеното насрещно вземане за подобрения на имота и извършени ремонтни в размер на сумата 82 500 лв., след като по цитираното дело, в качество на ответник в защита срещу предявения иск за заплащане на суми, дължима наемна цена за ползване на недвижим имот, като ответник [фирма], е предявила чрез възражение за прихващане по чл. 104, ал. 1 изр. 2 ЗЗД с насрещно вземане за подобрения на имота и извършени ремонтни в размер на сумата 82 500 лв., то е налице произнасяне по неоснователността на претенцията. С постановения диспозитив на Решение № 23 от 08.02.2011 г. гр. д. 462/2009 г. на ОС-Ловеч, търговското дружество [фирма] е осъдено да заплати на ВКооперативен съюз" Ловеч сумата 8 827.70 лв., обезщетение за наем на ползваните сгради 970, 9071 и 9072- без съмнение идентични с сгради с идентификатор с идентификатор 43952.511.136, 43952.511.137 и 43952.511.138, намиращи се в строителен терен / стоково тържище/, собственост на ответника с площ от 13 384 кв. м. В мотивите на съдебния акт относно приетото в открито съдебно заседание с определение № 224/30.03.2010 г. възражения за прихващане за сумата 82 500 лв., насрещно вземане за подобрения на имота и извършени ремонтни, е прието, че същото "е неоснователно, тъй като ответникът е държател на процесните сгради", без произнасяне с изричен диспозитив, като въззивният съд е " пропуснал да възпроизведе "останалата част от мотивите на съда по гр. д № 462/2009 г. на ОС-Ловеч, а именно, че "възражението е неоснователно защото "дружеството е държател на сградите след 06.02.2009 г. поради което претендираното вземане за извършени ремонти и подобрения е следвало да се предяви чрез насрещен иск, а не чрез възражение". При тези безспорни обстоятелства, настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното решение е неправилно, постановено при неточно приложение разпоредбата на чл. 299 във вр. с чл. 298, ал. 4 ГПК и неточно интерпретиране на правно релевантните факти. Както се приема и по Решение № 45 от 22.04.2009 г. по т. д. № 483/2008 г. ВКС- ТК, I отд., извод който изцяло се поделя от настоящия състав, когато възражението за прихващане е отхвърлено не поради неговата неоснователност, а поради неизискуемост или некомпенсируемост на насрещното вземане, сила на пресъдено нещо не се формира. В хипотези, аналогични на тази по настоящия спор, когато съдът, след като е приел възражение за прихващане като форма на защита на ответника, но в последствие / в мотивите на решението по същество/ прието, че реда за предявяване на вземането не може да бъде възражение за прихващане а може да се заяви само като насрещен иск, като процесуална некомпенсируемост на насрещните вземанията, съдът няма произнася по съществуването или несъществуването на насрещното вземане, неговия доказан размер т. е. не може да се приеме теза, че е налице произнасяне по съществото на спора, сила на пресъдено нещо по релевираното възражение за прихващане се формира само доколкото има произнасяне по същество. Възприетата обратна теза по обжалваното въззивно решение обосновава извод за неправилност и необоснованост, поради което настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено. След отмяната делото следва да бъде върнато на въззивния съд произнасяне по същество на правния спор, в рамката на приетата правна квалификация на разгледаните искове и за да се даде отговор на обстойните доводи за незаконосъобразност, по същество, на решението на първата инстанция по въззивната жалба на "Кооперативен съюз"-Ловеч от етапа на устните състезания. По изложените съображения, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК