Решение № 10792 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2012 г.

Решение № 10792 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 175 АПК и чл. 248 ГПК. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде поправена очевидна фактическа грешка в решение № 3780/19.03.2013 г. по адм. д. № 9024/2012 г. на Върховния административен съд, I отделение, тъй като е допусната грешка в изчисленията на дължимия данък за 2007 г., на свързаните с него дължими лихви и на юрисконсултското възнаграждение, на което има право. Подробни съображения излага в молбата си. Ответницата Недялка Иванова по съображения в писмено становище поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният административен съд, I отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема за установено следното: Молбата е допустима и частично основателна. С решение № 3780/19.03.2013 г. по адм. д. № 9024/2012 г. на Върховния административен съд, I отделение, е отменено решение № 1255/11.05.2012 г. по адм. д. № 2914/2011 г. на Варненския административен съд в частта, с което е отменен РА № 031100885/3.05.2011 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. 9604,99 лв. с 3534,19 лв. лихви и в частта за определен данък за 2008 г. 4058,55 лв. с 881,25 лв. лихви, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част е отхвърлена жалбата против РА № 031100885/3.05.2011 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. 9604,99 лв. с 3534,19 лв. лихви и в частта за определен данък за 2008 г. 4058,55 лв. с 881,25 лв. лихви. Решението в останалата му част е оставено в сила и е осъден касаторът да заплати на Недялка Иванова 1139,85 лв. разноски, изчислени по компенсация. В мотивите на решението на ВАС е прието, че за 2009 г. облагаемият доход, върху който се дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер 61 670,81 лв, за който по таблицата към чл. 48 от закона е определен дължим данък 9604,99 лв и съответни лихви в размер 3534,19 лв. Основателен е доводът, че при изчисленията на дължимият данък е допусната очевидна фактическа грешка - данъкът е в размер 14 116,99 лв., а от тук и на съответните лихви, които са в размер 5194,40 лв. При този размер на дължимият данък искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно за 813,51 лв., от които 723,27 лв. вече са присъдени и остава дължимо юрисконсултско възнаграждение още за 90,24 лв., което следва да се присъди отделно, тъй като вече има определение на административния съд за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски по компенсация. Следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението така: изразът "9604,99 лв." да се чете: "14 116,99 лв.", а изразът "3534,19 лв." да се чете: "5194,40 лв.". Следва да се допусне изменение на решението в частта за разноските като бъде осъдена ответницата да заплати на касатора 90,24 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото, освен присъденото по компенсация. По изложените съображения и на основание чл. 175 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК Върховният административен съд, I отделение,