Решение № 3718 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15599/2010 г.

Решение № 3718 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15599/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борислав Петков Абаджиев от гр. София против решение № 9583/8.07.2010 г., постановено по адм. дело № 14454/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-560/15.10.2009 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното му правоотношение. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Министърът на културата, редовно призован, не се явява и представлява. В писмени бележки ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение ВАС тричленен състав е отхвърлил жалбата на Борислав Петков Абаджиев от гр. София против Заповед № РД-14-560/15.10.2009 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "директор" с ранг IV старши в системата на министерството на културата, с място на работа дирекция "Инвестиционна политика и опазване на недвижимите паметници на културата". За да постанови този резултат, съдът е изложил, съобразно установените по делото данни, правните си доводи и е приел, че в приетия с ПМС № 239/02.10.2009 г. Устройствен правилник на Министерството на културата, в организационната структура на министерството не съществува дирекция "Инвестиционна политика и опазване на недвижимите паметници на културата" и извършената промяна е довела до отпадане длъжността на жалбоподателя не само като наименование, но и като съвкупност от функции, задачи и задължения, характеризиращи същностното й съдържание. Крайният извод на съда е, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и оспорената заповед е законосъобразна. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд намира така постановеното решение за правилно, като изцяло споделя изложените правни изводи в него. С оглед на установените релевантни за спора факти, обосновано е прието, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от касатора и следователно е доказано соченото правно основание, което съставлява и фактическо такова по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното му правоотношение. Разпоредбата на чл. 2 от ЗДСл. прогласява, че държавният служител заема платена щатна длъжност в държавната администрация, като длъжностното разписание на съответната администрация отразява длъжностите, които се заемат, както и лицата, които ги изпълняват. Поначало длъжността се свързва с изпълнението на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. По негова преценка може да се преустанови някоя от осъществяваните от администрацията видове дейност или да се намали обема на дейността, което се изразява в премахване на предвидените от длъжностното разписание щатни бройки. И двете проявни форми представляват съкращение на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Видно от приложените по делото доказателствата, в резултат на извършените структурни промени в Министерството на културата, длъжността на касатора Абаджиев е била премахната, като изпълнението на дейността й е изцяло преустановено. Т. е. проведено е реално съкращение на съществуващата длъжност, т. к. последната не фигурира като наименование в администрацията на Министерството на културата, а присъщите й функции са преустановени. Длъжностите в новоразкритите дирекции са с други характеристики, произтичащи от новите области на дейност. Поначало възлагането на качествено нова и различна дейност води до създаване на нова длъжност, а премахването на предишната трудова (служебна) дейност обуславя премахване на длъжността, в която се е изразявала тази дейност. При провеждане на подобни структурни промени органът по назначаването по своя преценка, неподлежаща на съдебен контрол, решава кои от държавните служители, чиито длъжности се съкращават да преназначи на новоразкритите щатни позиции. Мотивирането на тази преценка не е елемент от фактическия състав на предприетото уволнение, доколкото специалния ЗДСл., за разлика от чл. 329 от КТ, не въвежда подобно изискване при прекратяване на служебното правоотношение. Като е изложил подробни мотиви, обсъждайки всички доказателства, както и наведените доводи от страните и е дал правилно тълкуване на приложимите нормативни актове, тричленният състав е постановил съдебния си акт при правилно приложение на материалния закон. Не са допуснати твърдяните отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,